Шарл II Анжуйски: Разлика между версии
брак |
|||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
}} |
}} |
||
'''Карл II''' наричан '''Куция''' бил крал на [[Неапол]] и [[Сицилия]], титулуван крал на [[Йерусалим]] княз на [[Салерно]]. |
'''Карл II''' наричан '''Куция''' бил крал на [[Неапол]] и [[Сицилия]], титулуван крал на [[Йерусалим]] княз на [[Салерно]]. |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
== Брак == |
|||
През 1270 г. Карл се жени за 12-годишната '''Мария Арпад''' (1257-25 март 1323) унгарска принцеса. Мария е дъщеря на унгарския крал Ищван V и на куманката Елизабет, дъщеря на Хан Котян. Мария е сестра на унгарския крал Ласло IV (1272-1290), на сръбските кралици Елизабет и Катерина и на византийската императрица Анна. |
|||
Мария ражда на Карл II 14 деца: |
|||
* Карл Мартел Анжуйски (1271-1295) |
|||
* Св. Луи (1275-1298), архиепископ на |Тулуза |
|||
* Роберт I Анжуйски (1277-1343), крал на Неапол |
|||
* Филип I (1278-1331), принц на Таранто |
|||
* Раймон Беренгар (1279-1307), граф на Андрия |
|||
* Жан (1283-1308) |
|||
* Тристан (1284-1288) |
|||
* Петър Темпеста (1291-1315), граф на Гравина |
|||
* Жан (1294-1336), херцог на Дурацо |
|||
* Маргьорит Анжуйска (1277-1293), графиня на Анжу |
|||
* Бланка Анжуйска (1280-1310), кралица на Арагон |
|||
* Елеонора Анжуйска (1289-1314), кралица на Сицилия |
|||
* Мария Анжуйска (1290-1346), кралица на Майорка |
|||
* Беатрис Анжуйска (1295-1321) |
|||
== Плен == |
|||
През [[1284]] попада в плен на [[Педро III Арагонски]], краля на [[Арагон]]. Нито була за отлъчване на папа [[Мартин IV]], нито поход на французите могли да заставят Педро III да освободи Карл. Чак през [[1288]] г. [[Хайме II]], наследил [[Сицилия]] след смъртта на Педро III, пуска Карл на свобода, срещу заложници и 30 хил. сребърни марки. Въпреки дадено обещание обаче Карл възобновява борбата срещу [[Арагон]]. |
През [[1284]] попада в плен на [[Педро III Арагонски]], краля на [[Арагон]]. Нито була за отлъчване на папа [[Мартин IV]], нито поход на французите могли да заставят Педро III да освободи Карл. Чак през [[1288]] г. [[Хайме II]], наследил [[Сицилия]] след смъртта на Педро III, пуска Карл на свобода, срещу заложници и 30 хил. сребърни марки. Въпреки дадено обещание обаче Карл възобновява борбата срещу [[Арагон]]. |
||
Версия от 20:57, 6 ноември 2014
| Карл II Анжуйски Charles II | |
| Крал на Неапол и Сицилия титулярен крал на Йерусалим княз на Салерно | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Неапол, Италия |
| Семейство | |
| Род | Анжу-Сицилиански дом |
| Баща | Карл I Анжуйски |
| Майка | Беатрис Прованска |
| Братя/сестри | Филип Анжуйски Бланш Анжуйска Елизабет Анжуйска |
| Съпруга | Мария Арпад (1270) |
| Деца | Карл Мартел Анжуйски Луи Тулузки Робер Анжуйски Филип I Анжуйски Жан (Дурацо) Маргарита Анжуйска (1273 – 1299) Бланка Анжуйска Елеонора Анжуйска |
| Карл II Анжуйски в Общомедия | |
Карл II наричан Куция бил крал на Неапол и Сицилия, титулуван крал на Йерусалим княз на Салерно.
Син на Карл I Анжуйски Беатрис от Прованс.
Брак
През 1270 г. Карл се жени за 12-годишната Мария Арпад (1257-25 март 1323) унгарска принцеса. Мария е дъщеря на унгарския крал Ищван V и на куманката Елизабет, дъщеря на Хан Котян. Мария е сестра на унгарския крал Ласло IV (1272-1290), на сръбските кралици Елизабет и Катерина и на византийската императрица Анна.
Мария ражда на Карл II 14 деца:
- Карл Мартел Анжуйски (1271-1295)
- Св. Луи (1275-1298), архиепископ на |Тулуза
- Роберт I Анжуйски (1277-1343), крал на Неапол
- Филип I (1278-1331), принц на Таранто
- Раймон Беренгар (1279-1307), граф на Андрия
- Жан (1283-1308)
- Тристан (1284-1288)
- Петър Темпеста (1291-1315), граф на Гравина
- Жан (1294-1336), херцог на Дурацо
- Маргьорит Анжуйска (1277-1293), графиня на Анжу
- Бланка Анжуйска (1280-1310), кралица на Арагон
- Елеонора Анжуйска (1289-1314), кралица на Сицилия
- Мария Анжуйска (1290-1346), кралица на Майорка
- Беатрис Анжуйска (1295-1321)
Плен
През 1284 попада в плен на Педро III Арагонски, краля на Арагон. Нито була за отлъчване на папа Мартин IV, нито поход на французите могли да заставят Педро III да освободи Карл. Чак през 1288 г. Хайме II, наследил Сицилия след смъртта на Педро III, пуска Карл на свобода, срещу заложници и 30 хил. сребърни марки. Въпреки дадено обещание обаче Карл възобновява борбата срещу Арагон.