Боховска планина: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
м Замяна на Шаблон:Планина с Шаблон:Планина |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Планина |
{{Планина |
||
| |
| име = Боховска планина |
||
| |
| изглед = |
||
| |
| изглед-описание = |
||
| |
| карта = България |
||
| |
| гео-ширина = 42.738 |
||
| |
| гео-дължина = 22.503 |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| |
| част-от = [[Краище]] |
||
| |
| връх = |
||
| ⚫ | |||
| elevation_ref = |
|||
| |
| вид = |
||
| |
| възраст = |
||
| |
| вулканичен-пояс = |
||
| последно-изригване = |
|||
| prominence_ref = |
|||
| |
| първо-изкачване = |
||
| най-лесен-маршрут = |
|||
| translation = |
|||
| |
| карта-файл2 = |
||
| range = [[Краище]] |
|||
| parent_peak = |
|||
| location = България |
|||
| map = България |
|||
| map_alt = |
|||
| map_caption = |
|||
| map_size = |
|||
| label = |
|||
| label_position = |
|||
| lat_d = 42 |
|||
| lat_m = 44 |
|||
| lat_s = 18 |
|||
| lat_NS = N |
|||
| long_d = 22 |
|||
| long_m = 30 |
|||
| long_s = 10 |
|||
| long_EW = E |
|||
| age = |
|||
| ⚫ | |||
| coordinates = 2 |
|||
| coordinates_ref = |
|||
| grid_ref_UK = |
|||
| grid_ref_Ireland = |
|||
| topo = |
|||
| type = |
|||
| volcanic_arc/belt = |
|||
| last_eruption = |
|||
| first_ascent = |
|||
| easiest_route = |
|||
}} |
}} |
||
'''Боховска планина''' е [[планина]] в [[България|Западна България]] и [[Сърбия|Югоизточна Сърбия]], в историко-географската област [[Краище]]. |
'''Боховска планина''' е [[планина]] в [[България|Западна България]] и [[Сърбия|Югоизточна Сърбия]], в историко-географската област [[Краище]]. |
||
Версия от 13:02, 29 януари 2015
| Боховска планина | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | България (Област Перник, Сърбия) |
| Част от | Краище |
| Най-висок връх | Огорелица |
| Надм. височина | 1317,9 m Огорелица m |
| Подробна карта | |
 | |
Боховска планина е планина в Западна България и Югоизточна Сърбия, в историко-географската област Краище.
Планината е част от Руйско-Верилската планинска група, като по билото ѝ от гранична пирамида 173 до гранична пирамида 185 преминава участък от държавната ни граница с Република Сърбия. От север на юг дължината ѝ е 10 км, а ширината ѝ 6 км. На север достига до река Ерма при село Стрезимировци, която я отделя от Милославска планина, а на запад — до десният ѝ приток река Полевица и притокът ̀ Николица. На североизток склоновете ѝ затъват в Трънската котловина (Знеполе), а на изток долината на река Лешниковица (десен приток на Ерма) и седловината Вълча поляна (1105 м) я отделят от Еловишка планина. На юг чрез седловината Въргавица (1285 м) се свързва с планината Кървав камък.
Планината има прост орографски план, включващ централен рид с посока север-юг, по който върви държавната граница и странични къси ридове. билото ѝ плоско и наклонено на север. То започва от Стрезимировци и се издига постепенно през върховете Бабина чука, Борина чука (1078), Яничева чука (1097), Локва (1167), Дебела дърма (1258), Огорелица (1318) и Разкръсье (1332), като достига до седловината Въргавица, през която някога е преминавала пътека от село Горна Мелна до село Кострошевци (днес в Сърбия). Към българска територия се спускат къси ридове, между които по-значителни са Попов дел (1229), отделящ се от връх Огорелица на югоидток, и Боинске ливаде (1268) южно от село Бохова.
Изградена е от кристалинни шисти. Климатът е умерено-континентален и е характерен с продължителна и снежна зима и хладно лято. Реките са къси и с непостоянен отток. Под връх Огорелица извира Треклянска река (десен приток на Струма). Редица имена на местности обаче свидетелстват за повече води в миналото. В манолото нейните източни български склонове са били опороени, но сега са залесени с букови гори, тук-там с иглолистни култури, а по-рядко се срещат цер и габър. Обширните пасища и поляни, съществували до средата на миналия век, днес са превзети отново от горската растителност, и особено от самозалесили се иглолистни видове. Западните ѝ сръбски склонове са обезлесени. От животинския свят са представени дивата свиня, лисицата, вълкът, множество птици.
През последните петдесет години населението на планината е намаляло десет пъти и днес тя е практически без постоянно население. По източната ѝ периферия, на българска територия са разположени селата Бохова, Горна Мелна, Джинчовци, Реяновци, Стайчовци, Стрезимировци и Цегриловци, а на сръбска — село Кострошевци.
В полите ѝ, над село Реяновци е разположен малкият манастир „Света Богородица“.
Вижте още
Топографска карта
Източници
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 61. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581