Костичовци: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
|||
Ред 19: | Ред 19: | ||
== Културни и природни забележителности == |
== Културни и природни забележителности == |
||
В селото днес живеят само възрастни хора и затова може да бъде обявено за вилна зона. Покрай селския дол тече река, а до нея са изградени три селски чешми. Реставрирана е местната църква |
В селото днес живеят само възрастни хора и затова може да бъде обявено за вилна зона. Покрай селския дол тече река, а до нея са изградени три селски чешми. Реставрирана е местната църква „[[Свети Николай (Костичовци)|Свети Николай Чудотворец]]“, построена през [[1892]] година на мястото на стара църква от турско време. Видинският владика Дометиан лично я освещава след реставрацията през [[2002]] година. В двора на църквата е издигнат паметник на загиналите през [[Балканска война|Балканската]], [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] и Първата световна война. Днес в църквата се пазят само няколко стари икони.През 2008 година по идея на местен инициативен комитет се провежда "Среща на поколенията". Срещата е своеобразна памет за предците, съпътствана е от фолклорен концерт и е свързана с издаването на няколко краеведски книги за селото. |
||
== Редовни събития == |
== Редовни събития == |
Версия от 14:05, 8 април 2015
Костичовци | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 56 души[1] (15 март 2024 г.) 2,6 души/km² |
Землище | 21,682 km² |
Надм. височина | 249 m |
Пощ. код | 3755 |
Тел. код | 09341 |
МПС код | ВН |
ЕКАТТЕ | 38995 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Видин |
Община – кмет | Димово Светослав Славчев (Новото време, БСП за България, ДПС, НДСВ; 2019) |
Костѝчовци е село в Северозападна България. То се намира в община Димово, Област Видин.
География
Село Костичовци се намира на 190 километра от София, 40 километра от Видин, 22 километра от Белоградчик и на 6 километра от град Димово. Съседни села са Дълго поле, Бела, Шипот, Извор и Воднянци.
История
За създаването на селото има легенда. Населението на района било пръснато из различни махали, затова местният турски бей решил да ги събере на едно място, да основе село и така по-лесно да събира данъците. Легендата разказва, че това станало на мястото на днешната долнокрайска чешма. Когато започнали да копаят, намерили кости. Българите възкликнали: "кости". Турците извикали: "чок", което значи "много". От съчетанието на двете думи идва името на днешното село Костичовци. До тук е легендата.Има писмени данни[2], че селото е съществувало и преди падането на Видинското царство под османско владичество (1396 година). Турците са го наричали и писали село Костичофче,Коститофче, Костучувче [3] Костинчевче [4]. Явно условията, околната среда и територията, където е било основано и разположено селото, са изключително подходящи за живот и стопанска дейност. През целия шест вековен (а може би и по-дълъг) период на съществуването си то е имало години на възход и застой в развитието си. От село с 12 (дванадесет) домакинства [около 60 (шестдесет) жители през 1454/55 г., то е "доживяло" до най-добрите си години (30-те и началото на 40-те на ХХ-ти век), когато е имало 1100 - 1200 жители (при преброяването от 31 декември 1934 година - 1119 ж.).[5]. Село Костичовци е надарено от Бога с изключително плодородна земя. Хората били изключително трудолюбиви, предприемчиви, открити за новото и жадни за знания. Строили нови къщи, обработвали земята, създавали кооперации, изпращали децата си да учат в големите градове. До 1951 г. в селото е имало три-четири машини вършачки, около десетина-петнайсет жетварки-сноповръзвачки и не малко друга селскостопанска техника и инвентар. Предприемчиви костичовчани /Цветко Тодоров Филипов, Томо Иванов Томов и други/[5], "проектират" и построяват първото промишлено (дървопреработващо) предприятие в историята на селото - (БАНЦИГА). И днес Костичовци се откроява с чистите си улици, широки дворове и просторните къщи.През годините преди 9 септември 1944 година много хора възприемат социалистическата идея с надежда за по-добър живот. От селото е партизанинът Стоян Георгиев- Минчо, който загива в схватка с полицията в двора на родната си къща.В Костичовци са родени много антифашисти, политзатворници, участници във Втората световна война. След 9 септември 1944 г. е извършено насилствено коопериране на земята, създава се ТКЗС, в резултат на което много хора напускат селото, за да работят и изхранват семействата си в големите градове - София, Видин, Враца и Лом. Селото започва да запустява и в 2009 година наброява около 50 жители, над 70 годишна възраст.
Културни и природни забележителности
В селото днес живеят само възрастни хора и затова може да бъде обявено за вилна зона. Покрай селския дол тече река, а до нея са изградени три селски чешми. Реставрирана е местната църква „Свети Николай Чудотворец“, построена през 1892 година на мястото на стара църква от турско време. Видинският владика Дометиан лично я освещава след реставрацията през 2002 година. В двора на църквата е издигнат паметник на загиналите през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Днес в църквата се пазят само няколко стари икони.През 2008 година по идея на местен инициативен комитет се провежда "Среща на поколенията". Срещата е своеобразна памет за предците, съпътствана е от фолклорен концерт и е свързана с издаването на няколко краеведски книги за селото.
Редовни събития
По стара традиция селото е имало два събора в годината. Пролетен - на 22.май, стар стил (летен св. Никола - пренасяне мощите на св. Николай Мирликийски Чудотворец) и есенен - на 21.септември, стар стил (Малка Богородица - Рождество на Пресвета Богородица). Впоследствие съборът се провеждаше в началото на месец август - около Преображение Господне а напоследък - на 24 май.
Личности
Костичовци е дало на България известни личности. С корен от селото са:
- СИЛВИЯ ТОМОВА - прима балерина на Софийската народна опера и балет
- ДАНИЕЛ СПАСОВ - народен певец, редактор в Българската национална телевизия
- ТОМА НИКОЛАЕВ - писател и историк
- Иван Димитров - генерал-лейтенант, бивш заместник-министър на вътрешните работи
- ИВАН СПАСОВ - инженер, директор на Дирекция в Главно управление на пътищата в България.
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Д-р Боянич - Лукач, Душанка.Видин и видинският санджак през XV-XVI в. Документи от архивите на Цариград и Анкара. Под ред. на В. Мутафчиева и М. Стайнова. С.,1975, с. 60, 102, 115, 117.
- ↑ Пак там, с. 60.
- ↑ Християн Атанасов. Християни и евреи във Видинско. Джизие описи на Видинския санджак от 20-те години на XVIII век. Държавна агенция "АРХИВИ". Архивите говорят 62. С.,2010, с. 88, 159.
- ↑ Братя Данчови, Българска енциклопедия. С., 1992, с. 752.
5. Иван Томов. Речник на думи и изрази употребявани в село Костичовци, Видинско. С., 2010, с. 6.
Литература
Външни препратки
|