Бактрия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
без източници; форматиране: 2x тире, А|АБ, дв. интервал, заглавие, интервали, кавички, нов ред (ползвайки Advisor.js)
Ред 1: Ред 1:
{{без източници|14:19, 27 юни 2015 (UTC)}}
[[Картинка:Bactria-320BCE.png|мини|250п|Бактрия около [[320 пр.н.е.|320 година пр.н.е.]]]]
[[Картинка:Bactria-320BCE.png|мини|250п|Бактрия около [[320 пр.н.е.|320 година пр.н.е.]]]]
[[Картинка:BactriaMap.jpg|мини|250п|Бактрия]]
[[Картинка:BactriaMap.jpg|мини|250п|Бактрия]]
Ред 5: Ред 6:


== Наименование ==
== Наименование ==
Областта става известна през [[Античност]]та под наименованието ''Бактрия'' по името на найния главен град Бактра, днешен [[Балх]] в [[Афганистан]] [http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BB%D1%85]. На [[фарси|персийски]] се нарича ''Бахтар'', на [[арабски език|арабски]] ''Бхалика'', а на китайски ''Дася''.
Областта става известна през [[Античност]]та под наименованието ''Бактрия'' по името на найния главен град Бактра, днешен [[Балх]] в [[Афганистан]] [http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BB%D1%85]. На [[фарси|персийски]] се нарича ''Бахтар'', на [[арабски език|арабски]] – ''Бхалика'', а на китайски – ''Дася''.


==История ==
== История ==
{{Основна|Балх}}
{{Основна|Балх}}
[[Бактрийско-маргиански археологически комплекс|Пелеоисторичесата цивилизация на Бактрия]] е една от най-старите цивилизации в Азия.
[[Бактрийско-маргиански археологически комплекс|Пелеоисторичесата цивилизация на Бактрия]] е една от най-старите цивилизации в Азия.

В [[Балх]] независимото [[елинизъм|елинистическо]] [[Балх|Гръко-Бактрийско царство]] започва съществуването си от [[ 255]] г. пр.Хр. и до [[10 век]] от н.е. гръко-бактрийски владетели управляват в териториите, завладени от него в [[Индия]].
В [[Балх]] независимото [[елинизъм|елинистическо]] [[Балх|Гръко-Бактрийско царство]] започва съществуването си от [[ 255]] г. пр.Хр. и до [[10 век]] от н.е. гръко-бактрийски владетели управляват в териториите, завладени от него в [[Индия]].


* виж [http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%8F]
* виж [http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%8F]
Ред 17: Ред 19:
{{Основна|Царство Балхара}}
{{Основна|Царство Балхара}}


Областта Бактрия е свързана с една от съвременните, български хипотези за произхода на [[прабългари|прабългарите]]. В този контекст тя е наричана '''Балхара'''. Според [[Петър Добрев]] с „Балх“ и „Балхар“ в индийския религиозен епос [[Махабхарата]] е обозначаван народът „бългх“, заради липсата или трудност при използването на звука „ъ“ в произнасянето и записването на „българи“. Оттук се извежда хипотезата, че това е най-старата известна родина на [[прабългари]]те.<ref>Добрев, Петър, ''Златният Фонд на българската древност'', София, 2005 г.</ref><ref>[http://protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Etimologiya%20i%20semantika%20na%20balgarskiya%20etnonim.htm Историческо изследване на буквалния превод и семантиката на ентонима Българи]</ref>
Областта Бактрия е свързана с една от съвременните, български хипотези за произхода на [[прабългари]]те. В този контекст тя е наричана '''Балхара'''. Според [[Петър Добрев]] с „Балх“ и „Балхар“ в индийския религиозен епос [[Махабхарата]] е обозначаван народът „бългх“, заради липсата или трудност при използването на звука „ъ“ в произнасянето и записването на „българи“. Оттук се извежда хипотезата, че това е най-старата известна родина на [[прабългари]]те.<ref>Добрев, Петър, ''Златният Фонд на българската древност'', София, 2005 г.</ref><ref>[http://protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Etimologiya%20i%20semantika%20na%20balgarskiya%20etnonim.htm Историческо изследване на буквалния превод и семантиката на ентонима Българи]</ref>
Според по-нови сравнителни проучвания на художника [[Александър Алексиев-Хофарт|Александър Хофарт]] ("''Митраизмът и древните българи''", С., 2009), базирани на някои етнокултурни, исторически, стопански и религиозни паралели, древнобългарското начало може да бъде разглеждано като частен случай в процесите на ранната бактрийска общност от източноирански народи, стоящи в основата на доминиращата сакска култура, овладяла политическото пространство в Средна Азия след VІІ в.пр.н.е.
Според по-нови сравнителни проучвания на художника [[Александър Алексиев-Хофарт|Александър Хофарт]] (''Митраизмът и древните българи'', С., 2009), базирани на някои етнокултурни, исторически, стопански и религиозни паралели, древнобългарското начало може да бъде разглеждано като частен случай в процесите на ранната бактрийска общност от източноирански народи, стоящи в основата на доминиращата сакска култура, овладяла политическото пространство в Средна Азия след VІІ в.пр.н.е.


Тази хипотеза има своите опоненти и не е общоприета в България, а няма и сериозни поддръжници извън страната.
Тази хипотеза има своите опоненти и не е общоприета в България, а няма и сериозни поддръжници извън страната.

Версия от 14:19, 27 юни 2015

Бактрия около 320 година пр.н.е.
Бактрия

Бактрия е историческа област, обхващаща днешен Северен Афганистан, в части от планините Памир и Хиндукуш и на запад от тях около своя главен град Балх в Афганистан.

Наименование

Областта става известна през Античността под наименованието Бактрия по името на найния главен град Бактра, днешен Балх в Афганистан [1]. На персийски се нарича Бахтар, на арабски – Бхалика, а на китайски – Дася.

История

Пелеоисторичесата цивилизация на Бактрия е една от най-старите цивилизации в Азия.

В Балх независимото елинистическо Гръко-Бактрийско царство започва съществуването си от 255 г. пр.Хр. и до 10 век от н.е. гръко-бактрийски владетели управляват в териториите, завладени от него в Индия.

Хипотези за връзките с България

Областта Бактрия е свързана с една от съвременните, български хипотези за произхода на прабългарите. В този контекст тя е наричана Балхара. Според Петър Добрев с „Балх“ и „Балхар“ в индийския религиозен епос Махабхарата е обозначаван народът „бългх“, заради липсата или трудност при използването на звука „ъ“ в произнасянето и записването на „българи“. Оттук се извежда хипотезата, че това е най-старата известна родина на прабългарите.[1][2] Според по-нови сравнителни проучвания на художника Александър Хофарт („Митраизмът и древните българи“, С., 2009), базирани на някои етнокултурни, исторически, стопански и религиозни паралели, древнобългарското начало може да бъде разглеждано като частен случай в процесите на ранната бактрийска общност от източноирански народи, стоящи в основата на доминиращата сакска култура, овладяла политическото пространство в Средна Азия след VІІ в.пр.н.е.

Тази хипотеза има своите опоненти и не е общоприета в България, а няма и сериозни поддръжници извън страната.

Бележки

  1. Добрев, Петър, Златният Фонд на българската древност, София, 2005 г.
  2. Историческо изследване на буквалния превод и семантиката на ентонима Българи

Вижте още