Софрата

"Скално-култов комплекс Веселиново" се намира в началото на старопланинския проход при с.Веселиново (Област Шумен). Комплексът се състои от три скално-изсечени светилища, отделни оброчни камъни и три пещери при водопада, наричан от местното население Скока (природна забележителност, Област Шумен). Към комплекса вероятно се отнася едно малко укрепено селище, чиито обитатели вероятно са охранявали прохода и може да се предполага, че каменоделска работа по изравняването на скалните тераси при светилищата е извършена от тях.

Археологически проучвания

Проучванията на комплекса са проведени между 1994 г. и 1999 г. от интердисциплинарен екип специалисти с научен ръководител д-р Павлина Хр. Петрова, завеждащ отдел "Археология на Дирекция КИН – Шумен" и членове инж. д-р Андрей Андреев и инж. д-р Юрий Дачев преподаватели от ВВУАПВО – гр.Шумен, д-р Димитър Колев и Веселина Колева астрофизици от "Националната Астрономическа Обсерватория Рожен". Техническата документация е изготвена от служителите на Дирекция КИН Бойчо Христов и Иван Иванов.

Описание и особености

Най-голямото и сложно устроено скално светилище е известното в региона "Софрата на Вълчан войвода", заради много популярната легенда за прочутия войвода и неговите съкровища. Предполага се, че светилището е използвано от местните тракийски племена и е било посветено на Слънце-бога, като едновременно с това е служело за астрономическа обсерватория.

През първите векове на I хил.пр.Хр., по време на Желязната епоха, скалната тераса е трансформирана в голямо открито светилище, посветено на Свещената планина и на Слънцето. В своеобразния й център е изсечен в скалата олтар с форма на пресечена пирамида. Върху горната му повърхност е моделирана полукръгла площадка с врязан правоъгълен жертвеник, чиито канали били използвани за извършване на възлияния. До каналите в най-високата точка на полукръга по време на археологическото проучване е открито голямо количество пепел.

В подножието на пирамидата, върху източната й страна обърната към изгрева, е запазен плитък релеф на конска глава, което навежда на предположението, че жертвеното животно на това светилище е бил конят. Възможно е жертвоприношението на животното да се е извършвало символично, защото религиозната доктрина на жреците не позволява проливане на кръв. Конят е известен като свещенно животно на Слънце-бога. (В произведенията на ранното тракийско изкуство, най-вече в торевтиката се появяват апликации с конски глави. Приема се, че те са символи на бога Слънце. Особено интересна е една от тях, в която осем конски глави оформят кръг. Но вероятно е също изборът на коня да се дължи на важната му роля в стопанската дейност на жителите от съседното селище-крепост.)