Обсада на Зара: Разлика между версии
м Шаблон:Инфокутия Военен Конфликт → Шаблон:Военен конфликт |
м Премахване на Категория:Задар; Добавяне на Категория:История на Задар, ползвайки HotCat |
||
Ред 36: | Ред 36: | ||
* [[Бомбардиране на Задар]] |
* [[Бомбардиране на Задар]] |
||
[[Категория:Задар]] |
[[Категория:История на Задар]] |
||
[[Категория:История на Далмация]] |
[[Категория:История на Далмация]] |
||
[[Категория:Обсади|Зара]] |
[[Категория:Обсади|Зара]] |
Версия от 13:05, 24 септември 2015
Обсада на Зара (1202) | |||
част от международен търговски спор, Четвърти кръстоносен поход | |||
графика от Гюстав Доре | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 10-23 ноември 1202 | ||
Място | Зара | ||
Резултат | разграбване със залез на търговското издигане и мощ на Зара | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
Обсада на Зара в Общомедия |
Обсадата на Зара продължава в периода от 10 ноември до 23 ноември 1202 г. и завършва с превземането на града от участниците в Четвъртия кръстоносен поход - от владението на кралство Унгария.
Това не е първата обсада на Зара, но е първата успешна. Предходно морлашко-византийска Зара е обсадена при поход на цар Самуил срещу византийците и сърбите в Далмация и сръбските земи.
Това се случва въпреки протестите и несъгласието на папа Инокентий III, но тъй като венецианците плащат на кръстоносците, на път за светите земи, участниците в похода се отбиват първо към Зара, която е по това време (преди Дубровник) основен външнотърговски съперник в Адриатика и въобще в Средиземноморието. По този начин, преди Константинопол, Зара се явява първия (при това католически) град превзет от кръстоносците.
След като Зара е превзета, е и разграбена от кръстоносците - понеже венецианците им обещават по стар обичай плячката.
Предходно Зара е отстъпена от Византия през 1069 г. на Хърватското кралство, което от 1102 г. е в хърватско-унгарска уния, а преди това е един от осемте далматински градове-държави, част от тема Далмация.
По силата на Задарския мирен договор от 18 февруари 1358 г., всички венециански владения в Далмация с островите от залива Кварнер до Драч, т.е. цяла Албания Венета е върната на короната на Свети Стефан. Това положение не е признато от трета страна - Дубровник, от когато за Рагуза е прието да се употребява името република Дубровник, т.е. като за самостоятелен субект на международното право.
След битката при Мохач, Далмация с нейната столица Зара става арена на спор между османците и венецианците.