Тумор: Разлика между версии
м {{Основна|Рак (болест)}} |
м форматиране: 6x тире, 5x кавички, 6 интервала, заглавие-стил (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
Терминът '''тумор''' (от [[латински]] подутина) основно се използва за название на анормално нарастване на [[тъкан (биология)|тъкани]]. |
Терминът '''тумор''' (от [[латински]]: ''подутина'') основно се използва за название на анормално нарастване на [[тъкан (биология)|тъкани]]. |
||
==Видове== |
==Видове== |
||
Основно туморите се делят на доброкачествени и злокачествени. |
Основно туморите се делят на доброкачествени и злокачествени. Злокачествените тумори се различават от доброкачествените по четири отличителни белега: |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
Злокачествените тумори се различават от доброкачествените по 4 отличителни белега: |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
* инвазия: проникване в органа гостоприемник чрез специфична ензимна активност на туморните клетки. |
* инвазия: проникване в органа гостоприемник чрез специфична ензимна активност на туморните клетки. |
||
Точното определяне характера на един тумор е възможно единствено чрез [[хистология|хистологично]] изследване([[биопсия]]). |
Точното определяне на характера на един тумор е възможно единствено чрез [[хистология|хистологично]] изследване ([[биопсия]]). |
||
===Доброкачествени=== |
===Доброкачествени тумори=== |
||
Доброкачествените тумори в повечето случаи дават само прояви на притискане на съседни органи и след хирургическото им отстраняване настъпва пълно оздравяване. |
Доброкачествените тумори в повечето случаи дават само прояви на притискане на съседни органи и след хирургическото им отстраняване настъпва пълно оздравяване. Има и изключения, при които доброкачествен тумор може да доведе до смърт, например ако е разположен в [[Човешки мозък|мозъка]]. |
||
Доброкачествените тумори, като белезите по рождение или мастните отоци (липоми), не се обозначават в специализиран език като рак, но съществува опасност да се изродят и да се превърнат в злокачесвени. |
Доброкачествените тумори, като белезите по рождение или мастните отоци (липоми), не се обозначават в специализиран език като рак, но съществува опасност да се изродят и да се превърнат в злокачесвени. |
||
Наименованията на доброкачествените тумори са: |
Наименованията на доброкачествените тумори са: |
||
* епителни |
* епителни – покривен [[Епителна тъкан|епител]] (папиломи), от жлезист епител (аденоми); |
||
* мезенхимни – името на тъканта като представка и окончанието |
* мезенхимни – името на тъканта като представка и окончанието „ом“ – липом, фибром, хондром, остеом; |
||
* нервна система – менингиом, неврином |
* [[нервна система]] – менингиом, неврином; |
||
* кръвоносни и лимфни съдове – хемангиоми и лимфангиоми |
* кръвоносни и лимфни съдове – хемангиоми и лимфангиоми. |
||
===Злокачествени=== |
===Злокачествени тумори=== |
||
{{Основна|Рак (болест)}} |
{{Основна|Рак (болест)}} |
||
Злокачествените тумори се делят на карциноми и саркоми, т.е. произлизащи от епителна или от съединителна тъкан. |
Злокачествените тумори се делят на [[Карцином|карциноми]] и саркоми, т.е. произлизащи от епителна или от [[съединителна тъкан]]. |
||
Като синоним на злокачествен тумор се използва думата |
Като синоним на злокачествен тумор се използва думата рак. Важна особеност на злокачествените тумори е способността им да дават разсейки (метастази), обикновено след като са разраснали достатъчно. Има случаи, когато злокачествения тумор, макар и малък на размер, се разсейва из организма, напр. [[рак на гърдата]]. |
||
Злокачествените тумори произлизащи от кръвотворната тъкан ([[Левкемия|левкемии]] и [[Лимфома|лимфоми]]) не могат да бъдат „опипани“. Те обикновено се установяват по усложненията които предизвикват – [[анемия]], умора, подути жлези ([[Лимфен възел|лимфни възли]]), нарушения в кръвната картина и [[Кръвосъсирване|кръвосъсирването]]. |
|||
Наименования на злокачествените тумори са: |
Наименования на злокачествените тумори са: |
||
* епителни – от покривен епител – карциноми; от жлезист епител |
* епителни – от покривен епител – карциноми; от жлезист епител – аденокарциноми; |
||
* мезенхимни – името на тъканта като представка и окончанието |
* мезенхимни – името на тъканта като представка и окончанието „сарком“ – липосарком, фибросарком, хондросарком, остеосарком; |
||
* нервна система – пред името на тумора се пише думата |
* нервна система – пред името на тумора се пише думата „анапластичен“, което означава „злокачествен“ – анапластичен менингиом, анапластичен неврином; |
||
* кръвоносни и лимфни съдове – хемангиосарком, |
* кръвоносни и лимфни съдове – хемангиосарком, лимфангиосаркоми; |
||
* кръвна и лимфна тъкан – левкози и лимфоми |
* кръвна и лимфна тъкан – левкози и лимфоми. |
||
==Причинители== |
==Причинители== |
||
Туморите се причиняват от [[мутация]] на [[ДНК]] на [[клетка|клетките]], която въздейства на способността на клетките да регулират и лимитират клетъчното делене. За да се развие тумор е необходимо да се натрупат група от мутации. Мутации които активират [[онкоген]]и или подтискат тумороподтискащите гени могат евентуално да доведат до тумор. |
Туморите се причиняват от [[мутация]] на [[ДНК]] на [[клетка|клетките]], която въздейства на способността на клетките да регулират и лимитират клетъчното делене. За да се развие тумор е необходимо да се натрупат група от мутации. Мутации, които активират [[онкоген]]и или подтискат тумороподтискащите гени могат евентуално да доведат до тумор. |
||
Клетките имат механизми, които поправят ДНК и други механизми, които могат да предизвикат саморазрушаване ([[Апоптоза]]) ако промяната в ДНК е твърде голяма. Мутациите, които потискат гените на тези механизми също така могат да доведат и до рак. Мутацията на един онкоген или един тумороподтискащ ген обикновено не е достатъчна да доведе до появата на тумор. Необходима е комбинация на група от мутации. |
|||
Наскоро се появи хипотеза, че много от видовете рак наблюдавани при хората са причинени от вирусни инфекции. |
Наскоро се появи хипотеза, че много от видовете рак наблюдавани при хората са причинени от вирусни инфекции. |
||
== |
==Вижте също== |
||
* [[Онкология]] |
* [[Онкология]] |
||
Версия от 13:54, 10 януари 2016
Терминът тумор (от латински: подутина) основно се използва за название на анормално нарастване на тъкани.
Видове
Основно туморите се делят на доброкачествени и злокачествени. Злокачествените тумори се различават от доброкачествените по четири отличителни белега:
- проникване: клетките на тумора преминават граничната тъкан и се врастват в съседната тъкан;
- разрушаване: разрушават съседната тъкан;
- метастазиране: пренасят се благодарение на кръвоносните и лимфните съдове и образуват метастази;
- инвазия: проникване в органа гостоприемник чрез специфична ензимна активност на туморните клетки.
Точното определяне на характера на един тумор е възможно единствено чрез хистологично изследване (биопсия).
Доброкачествени тумори
Доброкачествените тумори в повечето случаи дават само прояви на притискане на съседни органи и след хирургическото им отстраняване настъпва пълно оздравяване. Има и изключения, при които доброкачествен тумор може да доведе до смърт, например ако е разположен в мозъка.
Доброкачествените тумори, като белезите по рождение или мастните отоци (липоми), не се обозначават в специализиран език като рак, но съществува опасност да се изродят и да се превърнат в злокачесвени.
Наименованията на доброкачествените тумори са:
- епителни – покривен епител (папиломи), от жлезист епител (аденоми);
- мезенхимни – името на тъканта като представка и окончанието „ом“ – липом, фибром, хондром, остеом;
- нервна система – менингиом, неврином;
- кръвоносни и лимфни съдове – хемангиоми и лимфангиоми.
Злокачествени тумори
Злокачествените тумори се делят на карциноми и саркоми, т.е. произлизащи от епителна или от съединителна тъкан.
Като синоним на злокачествен тумор се използва думата рак. Важна особеност на злокачествените тумори е способността им да дават разсейки (метастази), обикновено след като са разраснали достатъчно. Има случаи, когато злокачествения тумор, макар и малък на размер, се разсейва из организма, напр. рак на гърдата.
Злокачествените тумори произлизащи от кръвотворната тъкан (левкемии и лимфоми) не могат да бъдат „опипани“. Те обикновено се установяват по усложненията които предизвикват – анемия, умора, подути жлези (лимфни възли), нарушения в кръвната картина и кръвосъсирването.
Наименования на злокачествените тумори са:
- епителни – от покривен епител – карциноми; от жлезист епител – аденокарциноми;
- мезенхимни – името на тъканта като представка и окончанието „сарком“ – липосарком, фибросарком, хондросарком, остеосарком;
- нервна система – пред името на тумора се пише думата „анапластичен“, което означава „злокачествен“ – анапластичен менингиом, анапластичен неврином;
- кръвоносни и лимфни съдове – хемангиосарком, лимфангиосаркоми;
- кръвна и лимфна тъкан – левкози и лимфоми.
Причинители
Туморите се причиняват от мутация на ДНК на клетките, която въздейства на способността на клетките да регулират и лимитират клетъчното делене. За да се развие тумор е необходимо да се натрупат група от мутации. Мутации, които активират онкогени или подтискат тумороподтискащите гени могат евентуално да доведат до тумор.
Клетките имат механизми, които поправят ДНК и други механизми, които могат да предизвикат саморазрушаване (Апоптоза) ако промяната в ДНК е твърде голяма. Мутациите, които потискат гените на тези механизми също така могат да доведат и до рак. Мутацията на един онкоген или един тумороподтискащ ген обикновено не е достатъчна да доведе до появата на тумор. Необходима е комбинация на група от мутации.
Наскоро се появи хипотеза, че много от видовете рак наблюдавани при хората са причинени от вирусни инфекции.