Аполо 16: Разлика между версии
м форматиране: 8x дв. интервал, 5x интервали, 4x кавички, 2x нов ред, А|АБ, год.→г., дълго тире, заглавие (ползвайки Advisor.js) |
Редакция без резюме |
||
Ред 33: | Ред 33: | ||
'''Аполо 16''' е десетият пилотиран космически полет от програмата [[Аполо]] и петата мисия за кацане на [[Луна]]та. |
'''Аполо 16''' е десетият пилотиран космически полет от програмата [[Аполо]] и петата мисия за кацане на [[Луна]]та. |
||
По това време мисиите до Луната са вече рутинна за [[НАСА]] операция. Това е причината двата последни пилотирани полета Аполо 16 и [[Аполо 17]] да протекат изключително успешно, без каквито и да било технически или други проблеми. Мисията Аполо 16 продължава от [[16 април]] до [[27 април]] [[1972]] г. Тя е осъществена от екипаж в състав: командир |
По това време мисиите до Луната са вече рутинна за [[НАСА]] операция. Това е причината двата последни пилотирани полета Аполо 16 и [[Аполо 17]] да протекат изключително успешно, без каквито и да било технически или други проблеми. Мисията Аполо 16 продължава от [[16 април]] до [[27 април]] [[1972]] г. Тя е осъществена от екипаж в състав: командир – [[Джон Йънг]], ветеран на НАСА, участвал в полета на [[Аполо 10]] до Луната; пилот на основния блок – [[Томас Матингли|Томас „Кен“ Матингли]]; пилот на лунния модул – [[Чарлс Дюк]]. За място на прилуняването НАСА избира района на кратера Декарт. Това е единственото кацане на планински терен по време на лунните мисии. Кратера Декарт е избран специално от геолозите, за да могат да бъдат сравнени образци от почвите на лунните планински терени с тези от лунните морета, където се извършват останалите кацания. [[Джон Йънг]] и [[Чарлс Дюк]] извършват успешно кацане в указания район. |
||
За три излизания на лунната повърхност (общо 20 часа и 14 минути), двамата събират 95,2 [[кг]]. лунни образци и изминават със специален [[Лунар Роувър|автомобил-луноход]] 27 [[км]]. Недалеч от мястото на прилуняването Йънг монтира камера и пасивни сеизмографи за изучаване на магнитното поле на Луната и извършване на астрономически наблюдения в ултравиолетовия диапазон. Той открива стъклено парче с тъмнозелен цвят и с недокрай изяснен произход, което до момента се съхранява в музея на НАСА, в гр. [[Хюстън]], щата [[Тексас]], [[Съединени американски щати|САЩ]]. На лунохода е установена дистанционноуправляема камера, която предава на живо, за първи път, обратния старт на лунния модул. |
За три излизания на лунната повърхност (общо 20 часа и 14 минути), двамата събират 95,2 [[кг]]. лунни образци и изминават със специален [[Лунар Роувър|автомобил-луноход]] 27 [[км]]. Недалеч от мястото на прилуняването Йънг монтира камера и пасивни сеизмографи за изучаване на магнитното поле на Луната и извършване на астрономически наблюдения в ултравиолетовия диапазон. Той открива стъклено парче с тъмнозелен цвят и с недокрай изяснен произход, което до момента се съхранява в музея на НАСА, в гр. [[Хюстън]], щата [[Тексас]], [[Съединени американски щати|САЩ]]. На лунохода е установена дистанционноуправляема камера, която предава на живо, за първи път, обратния старт на лунния модул. |
||
Ред 83: | Ред 83: | ||
<gallery> |
<gallery> |
||
Image:Apollo 16 Launch — GPN-2000-000638.jpg|Старт на Аполо 16 |
|||
Image:John_W._Young_on_the_Moon.jpg|Йънг на повърхността на [[луна|Луната]] |
Image:John_W._Young_on_the_Moon.jpg|Йънг на повърхността на [[луна|Луната]] |
||
Image:Apollo 16 LM Orion.jpg|Йънг работи до [[Лунар Роувър|автомобила-луноход]] и лунния модул |
Image:Apollo 16 LM Orion.jpg|Йънг работи до [[Лунар Роувър|автомобила-луноход]] и лунния модул |
Версия от 09:14, 10 май 2016
Аполо 16 | |
Емблема на мисията | |
Общи данни | |
---|---|
№ по NSSDC ID | 1972-031А |
Команден модул | позивна: „Каспър“(CM-113) |
Сервизен модул | SM-113 |
Лунен модул | позивна: „Орион“ (LM-11) |
Ракета носител | Сатурн V (SA-511) |
Екипаж | 3 |
Старт | 16 април 1972 г. 17ч. 54м. 00с. UTC Космически център Кенеди Флорида (LC 39A) |
Кацане на лунен модул | 21 април 1972 г. 2ч. 23м. 35с. UTC Възвишиние Дескартис 8° 58' 22,84" S 15° 30' 0,68" E |
Работа на лунната повърхност | 20ч. 14м. 14с. |
Общ престой на Луната | 2д. 23ч. 2м. 13с. |
Лунни образци | 95.71 кг. |
Лунар Роувър | LRV-2 |
Кацане на Земята | 27 април 1972 г. 19ч. 45м. 5с. UTC |
Продължителност на полета | 11д. 1ч. 51м. 5с. |
Апогей | 176 км. |
Перигей | 166.7 км. |
Орбитален период | 1ч. 28м. 25с. |
Инклинация | 32.542° |
Окололунни орбити | 64 |
Общо време на лунна орбита | 5д. 5ч. 49м. 32с. |
Апоселений | 315.4 км. |
Периселений | 107.6 км. |
Орбитален период Луна | 2ч. |
Инклинация Луна | 168° |
Екипаж | |
Матингли, Йънг, Дюк | |
Космически мисии на НАСА | |
Предишна | Следваща |
Аполо 15 | Аполо 17 |
Аполо 16 в Общомедия |
Аполо 16 е десетият пилотиран космически полет от програмата Аполо и петата мисия за кацане на Луната.
По това време мисиите до Луната са вече рутинна за НАСА операция. Това е причината двата последни пилотирани полета Аполо 16 и Аполо 17 да протекат изключително успешно, без каквито и да било технически или други проблеми. Мисията Аполо 16 продължава от 16 април до 27 април 1972 г. Тя е осъществена от екипаж в състав: командир – Джон Йънг, ветеран на НАСА, участвал в полета на Аполо 10 до Луната; пилот на основния блок – Томас „Кен“ Матингли; пилот на лунния модул – Чарлс Дюк. За място на прилуняването НАСА избира района на кратера Декарт. Това е единственото кацане на планински терен по време на лунните мисии. Кратера Декарт е избран специално от геолозите, за да могат да бъдат сравнени образци от почвите на лунните планински терени с тези от лунните морета, където се извършват останалите кацания. Джон Йънг и Чарлс Дюк извършват успешно кацане в указания район.
За три излизания на лунната повърхност (общо 20 часа и 14 минути), двамата събират 95,2 кг. лунни образци и изминават със специален автомобил-луноход 27 км. Недалеч от мястото на прилуняването Йънг монтира камера и пасивни сеизмографи за изучаване на магнитното поле на Луната и извършване на астрономически наблюдения в ултравиолетовия диапазон. Той открива стъклено парче с тъмнозелен цвят и с недокрай изяснен произход, което до момента се съхранява в музея на НАСА, в гр. Хюстън, щата Тексас, САЩ. На лунохода е установена дистанционноуправляема камера, която предава на живо, за първи път, обратния старт на лунния модул.
Екипаж
Пост | Астронавт |
Командир | Джон Йънг четири космически полета |
Пилот на командния модул | Томас „Кен“ Матингли един космически полет |
Пилот на лунния модул | Чарлс Дюк един космически полет |
* Броят на полетите за всеки астронавт е преди и включително тази мисия.
Дублиращ екипаж
Пост | Астронавт |
Командир | Фред Хейз един космически полет |
Пилот на командния модул | Стюард Руса един космически полет |
Пилот на лунния модул | Едгар Мичъл един космически полет |
* Броят на полетите за всеки астронавт е преди и включително тази мисия.
Команден модул
Командният модул в момента се намира в центъра на НАСА в Хънтсвил, щата Алабама.
-
Йънг на повърхността на Луната
-
Йънг работи до автомобила-луноход и лунния модул
|