Генадий Скитник: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 30: Ред 30:
[[Категория:Родени в Ихтиман]]
[[Категория:Родени в Ихтиман]]
[[Категория:Светогорски монаси]]
[[Категория:Светогорски монаси]]
[[Категория:Български легионери в Белград]]

Версия от 14:02, 21 май 2016

Генадий Скитник
Български духовник

Роден
1832 г.
Починал
1900 г. (68 г.)

Генадий Скитник (Иван Стоянов Караиванов (Ихтимански), е български националреволюционер, възрожденец, духовник, йеромонах.[1]

Биография

Генадий Скитник е роден през 1832 г. вероятно в град Ихтиман. Участва на младини в националреволюционното движение. Четник в четата на Ильо войвода. Участва в Първата българска легия на Георги Раковски.

Замонашва се и като йеродякон е игумен на Драгалевския манастир „Света Богородица Витошка“.

Приятел и съратник на Васил Левски в основаването на комитетите и революционната работа в Софийско. Съосновател и член на Софийския частен ревеволюционен комитет (1870). Пренася и комитетската поща. Често крие Васил Левски в манастира и прави там заседания на комитета. Наред с игуменството на Драгалевския надзирава и Шияковския манастир „Свети Архангел Михаил“ при Костинброд. Тук с Васил Левски основават през 1871 г. Костинбродския частен революционен комитет и правят заседания. Ползва във ВРО псевдоним Риза ефенди от Ихтиман.

След ареста на Васил Левски емигрира в Сърбия. Среща се с Панайот Хитов и планират изпращане на чети и бунт в България. По-късно се оттегля в манастир в Света гора на Атон, където умира около 1900 г.

Улица в софийския квартал Драгалевци е наименувана „Отец Генадий“.

Бележки