Гай Клавдий Нерон: Разлика между версии
1 съкращение при използване на шаблон |
м →top: препратки редактирано с AWB |
||
Ред 5: | Ред 5: | ||
През 212 пр.н.е. е [[претор]] и завоюва обратно [[Капуа]] и се бие успешно при Венузия (днес [[Веноза]], Италия) против войските на [[Ханибал]]. |
През 212 пр.н.е. е [[претор]] и завоюва обратно [[Капуа]] и се бие успешно при Венузия (днес [[Веноза]], Италия) против войските на [[Ханибал]]. |
||
През [[207 пр.н.е.]] е [[консул]] с противника си [[Марк Ливий Салинатор]] и двамата побеждават Ханибал при [[Грументум]] в [[Битка при Метавър|битката при р. ''Metaurus'']], където е убит [[Хасдрубал Барка|Хасдрубал]]. Той изпраща главата на победения противник на брат му Ханибал. [[Сенат]]ът му дава за победата [[триумф]]. |
През [[207 пр.н.е.]] е [[Консул (Древен Рим)|консул]] с противника си [[Марк Ливий Салинатор]] и двамата побеждават Ханибал при [[Грументум]] в [[Битка при Метавър|битката при р. ''Metaurus'']], където е убит [[Хасдрубал Барка|Хасдрубал]]. Той изпраща главата на победения противник на брат му Ханибал. [[Сенат]]ът му дава за победата [[триумф]]. |
||
През 204 пр.н.е. Клавдий е [[цензор]] отново с Ливий Салинатор. |
През 204 пр.н.е. Клавдий е [[цензор]] отново с Ливий Салинатор. |
Версия от 10:33, 31 юли 2016
Гай Клавдий Нерон (Gaius Claudius Nero) е римски сенатор и генерал от 3 век пр.н.е.
През 214 пр.н.е. се бие във втората пуническа война заедно с Марк Клавдий Марцел в Сицилия против картагенците.
През 212 пр.н.е. е претор и завоюва обратно Капуа и се бие успешно при Венузия (днес Веноза, Италия) против войските на Ханибал.
През 207 пр.н.е. е консул с противника си Марк Ливий Салинатор и двамата побеждават Ханибал при Грументум в битката при р. Metaurus, където е убит Хасдрубал. Той изпраща главата на победения противник на брат му Ханибал. Сенатът му дава за победата триумф.
През 204 пр.н.е. Клавдий е цензор отново с Ливий Салинатор. През 201 пр.н.е. пътува за Египет като посланик при Птолемей V Епифан, за да се бори от там против Македония.
Източници
- Ливий, Ab urbe condita 27,43–51
- Полибий, Historien 11,1