Якобинска диктатура: Разлика между версии
пренесен пасаж от Якобинци |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Якобинската диктатура''', известен и като '''червеният терор''' (terreur rouge) или '''терорът на монтанярите''' (terreur montagnarde), е период от [[Френска революция|Френската революция]], известен с доминация на [[якобинци]]те и масово преследване на политически противници и голям брой екзекуции. |
'''Якобинската диктатура''', известен и като '''червеният терор''' (terreur rouge) или '''терорът на монтанярите''' (terreur montagnarde), е период от [[Френска революция|Френската революция]], известен с доминация на [[якобинци]]те и масово преследване на политически противници и голям брой екзекуции. |
||
== Предистория == |
|||
| ⚫ | През 1793 революцията е изправена пред продоволствени затруднения и множество заплахи |
||
След свалянето на монархията на [[10 август]] [[1792]] г. на власт идват [[жирондисти]]те, заемащи ръководна позиция в [[Конвент]]а. Усещайки все по-неконтролируемия ѝ характер, жирондистите се опитват да забавят по-нататъшното развитие на революцията, открито противопоставяйки се на незабавното установяване на републиканска форма на управление. През октомври [[1792]] г. тяхната фракция е изключена от Якобинския клуб. Народното [[въстание]] от [[31 май]] – [[2 юни]] [[1793]] г. сваля от власт жирондистите и установява [[диктатура]] на отявлените [[якобинци]], които установяват режим на революционно–демократична [[диктатура]]. Жирондистите се опитват да спрат развихрянето на диктатурата и дори инспирират убийството на [[Жан-Пол Марат]], но метежът им в [[Нормандия]] и южна Франция през юни 1793 г. е потушен много бързо. |
|||
| ⚫ | През 1793 революцията е изправена пред продоволствени затруднения и множество заплахи вътре и извън Франция. На 30 август на сбирка на [[Якобински клуб|Якобинския клуб]] свещеникът Ройер предлага: „Поставете терора на дневен ред“. Неговият призив става крилат израз и е пренесен на 5 септември в [[Конвент]]а. |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | Още от първите месеци на [[1794]] г. сред якобинците се изостря вътрешната борба между отделните течения. [[Дантон]] и неговите привърженици (дантонистите) настояват за отслабване на режима на диктатура. Срещу тях се изправят левите („крайните“) якобинци, които изискват по-нататъшно осъществяване на социално–икономическите мерки в интерес на най-бедните слоеве и дори усилване на революционния терор. Основното ядро якобинци се обединява около [[Робеспиер]]. |
||
| ⚫ | Под натиск на [[санкюлоти]]те и на „бесните“ са приети Законът за всеобщия максимум (loi du maximum general) и Законът за подозрителните (loi des suspects)<ref name="Gavrilov">{{cite book |title= История на новото време |last= Борислав|first=Гаврилов |year= 2011|publisher= Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|location=София |isbn=978-95407-3081-3 |pages=169 – 171 }}</ref>. С първия се поставя горна граница на цените и заплатите, а вторият обявява всички врагове на революцията за заподозряни и е насочен срещу „привържениците на тиранството, федерализма и враговете на свободата“ (в това число спекулантите). Двата закона отговарят на съществуващото през 1793 г. обществено очакване за наказания и защита на революцията. |
||
== Законодателство == |
|||
| ⚫ | Под натиск на [[санкюлоти]]те и на „бесните“ са приети Законът за всеобщия максимум (loi du maximum general) и Законът за подозрителните (loi des suspects)<ref name="Gavrilov">{{cite book |title= История на новото време |last= Борислав|first=Гаврилов |year= 2011|publisher= Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|location=София |isbn=978-95407-3081-3 |pages=169 – 171 }}</ref>. С първия се поставя горна граница на цените и заплатите, а вторият обявява всички врагове на революцията за заподозряни и е насочен срещу „привържениците на тиранството, федерализма и враговете на свободата“ (в това число спекулантите). Двата закона отговарят на съществуващото през 1793 г. обществено очакване за наказания и защита на революцията. Реорганизираният ''Революционен трибунал'' ({{lang-fr|Tribunal révolutionnaire}}) е органът, определящ наказанията за заподозрените и лихварите. Провеждането на политиката на терор води до засилване на позициите на [[Комитет за обществено спасение|Комитета за обществено спасение]] и на кръга около [[Робеспиер]]. Чрез Революционния трибунал якобинските лидери получават широки [[диктатор]]ски пълномощия и започват масови политически репресии и екзекуции. Робеспиеристите в яростната си борба срещу опозицията дори стигат до там, че през април–март 1794 г. екзекутират водачите на дантонистите и на левите. Но и това не предотвратява разкола сред якобинския блок и нарастването на недоволството срещу диктатурата. След неуспешни опити за атентати срещу деятели на революцията, арестите и екзекуциите зачестяват. По време на якобинската диктатура са екзекутирани 35 до 40 хиляди французи. 85% от тях произхождат от третото съсловие, 8,5 % са аристократи, а 6,5% духовници. |
||
== Големият терор (юни-юли 1794) == |
== Големият терор (юни-юли 1794) == |
||
Особено нараства броят на репресиите през юни-юли 1794 г. (период, наричан Големият терор ({{lang-fr|La Grande Terreur}})) Той продължава от [[5 септември]] [[1793]] до [[27 юли]] [[1794]]. |
|||
[[Image:Arrestation de Robespierre.jpg|thumb|Арестуването на Робеспиер]] |
[[Image:Arrestation de Robespierre.jpg|thumb|Арестуването на Робеспиер]] |
||
Версия от 15:09, 28 декември 2016
Якобинската диктатура, известен и като червеният терор (terreur rouge) или терорът на монтанярите (terreur montagnarde), е период от Френската революция, известен с доминация на якобинците и масово преследване на политически противници и голям брой екзекуции.
Предистория
След свалянето на монархията на 10 август 1792 г. на власт идват жирондистите, заемащи ръководна позиция в Конвента. Усещайки все по-неконтролируемия ѝ характер, жирондистите се опитват да забавят по-нататъшното развитие на революцията, открито противопоставяйки се на незабавното установяване на републиканска форма на управление. През октомври 1792 г. тяхната фракция е изключена от Якобинския клуб. Народното въстание от 31 май – 2 юни 1793 г. сваля от власт жирондистите и установява диктатура на отявлените якобинци, които установяват режим на революционно–демократична диктатура. Жирондистите се опитват да спрат развихрянето на диктатурата и дори инспирират убийството на Жан-Пол Марат, но метежът им в Нормандия и южна Франция през юни 1793 г. е потушен много бързо.
През 1793 революцията е изправена пред продоволствени затруднения и множество заплахи вътре и извън Франция. На 30 август на сбирка на Якобинския клуб свещеникът Ройер предлага: „Поставете терора на дневен ред“. Неговият призив става крилат израз и е пренесен на 5 септември в Конвента.
Още от първите месеци на 1794 г. сред якобинците се изостря вътрешната борба между отделните течения. Дантон и неговите привърженици (дантонистите) настояват за отслабване на режима на диктатура. Срещу тях се изправят левите („крайните“) якобинци, които изискват по-нататъшно осъществяване на социално–икономическите мерки в интерес на най-бедните слоеве и дори усилване на революционния терор. Основното ядро якобинци се обединява около Робеспиер.
Законодателство
Под натиск на санкюлотите и на „бесните“ са приети Законът за всеобщия максимум (loi du maximum general) и Законът за подозрителните (loi des suspects)[1]. С първия се поставя горна граница на цените и заплатите, а вторият обявява всички врагове на революцията за заподозряни и е насочен срещу „привържениците на тиранството, федерализма и враговете на свободата“ (в това число спекулантите). Двата закона отговарят на съществуващото през 1793 г. обществено очакване за наказания и защита на революцията. Реорганизираният Революционен трибунал (Шаблон:Lang-fr) е органът, определящ наказанията за заподозрените и лихварите. Провеждането на политиката на терор води до засилване на позициите на Комитета за обществено спасение и на кръга около Робеспиер. Чрез Революционния трибунал якобинските лидери получават широки диктаторски пълномощия и започват масови политически репресии и екзекуции. Робеспиеристите в яростната си борба срещу опозицията дори стигат до там, че през април–март 1794 г. екзекутират водачите на дантонистите и на левите. Но и това не предотвратява разкола сред якобинския блок и нарастването на недоволството срещу диктатурата. След неуспешни опити за атентати срещу деятели на революцията, арестите и екзекуциите зачестяват. По време на якобинската диктатура са екзекутирани 35 до 40 хиляди французи. 85% от тях произхождат от третото съсловие, 8,5 % са аристократи, а 6,5% духовници.
Големият терор (юни-юли 1794)
Особено нараства броят на репресиите през юни-юли 1794 г. (период, наричан Големият терор (Шаблон:Lang-fr)) Той продължава от 5 септември 1793 до 27 юли 1794.
Периодът на терор приключва след като група членове на Конвента организират т.нар. Термидориански преврат на 9 термидор II года (27 юли 1794 г.). Сред заговорниците са депутати, страхуващи се да не станат следващите жертви на терора, и представители на умерената буржоазия, желаеща възстановяване на икономическите свободи. Робеспиер, Сен Жуст и други видни якобинци са арестувани и гилотинирани, а контрол над Конвента поемат представителите на солидната буржоазия[1].
Източници
- ↑ а б Борислав, Гаврилов. История на новото време. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2011. ISBN 978-95407-3081-3. с. 169 – 171.