Рожен (проход): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 22:34, 21 януари 2017

Вижте пояснителната страница за други значения на Рожен.

Рожен
Рожен Рожен Координати: 41°40′08.04″ с. ш. 24°44′17.88″ и. д. / 41.6689° с. ш. 24.7383° и. д. 41.6689, 24.7383
Г. К.: 41° 40' 09'' N, 24° 44' 18'' E
Тип на обекта:	седловина
Данни
Надм. височина:	1436 m
държава:	България
планина:	Западни Родопи

Рожен е планински проход (седловина) в Южна България, в централната част на Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи в Община Смолян, област Смолян.

Проходът е дължина 11,2 km, а надморската височина седловината – 1436 m. Свързва долината на Чепеларска река (десен приток на Марица) на северозапад с долината на Бяла река (ляв приток на река Черна, от басейна на Арда) на югоизток. Започва на 1350 m н.в., западно от село Проглед, при разклона за курорта Пампорово и се насочва на югоизток, нагоре по склона на Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи. След 3,2 km се изкачва на седловината на 1436 m н.в., от където започва стъмно спускане и с множество завои по югоизточния склон на рида. След 8 km слиза в село Соколовци, където завършва на 1046 m н.в.

Седловината е заета от обширни ливади и пасища, обградени от плоски била, обрасли с иглолистна растителност. В геоморфоложко отношение тя е от карстов произход – основата ѝ е от мраморизиран варовик и представлява безотточен мраморен карстов валог. От нея в северозападна и северна посока се отклоняват мощните западнородопски ридове Чернатица и Радюва планина.

Още от древността седловината е важен проход между Горнотракийската низина и долината на река Арда и Беломорието. Сега през прохода преминава участък от 11,2 km от второкласния Републикански път II-86 Пловдив – Смолян – Рудозем – ГКПП Елидже - Ехинос (в проект) (от km 85,9 до km 97,1). На седловината от ляво, от североизток идва последния участък на третокласният Републикански път III-861 от Юговското ханче, град Лъки и село Джурково. Поради важното транспортно и стопанско значение на прохода пътят през него се поддържа целогодишно за преминаване на МПС.

По поляните на седловината в миналото редовно са се провеждани фолклорни събори, които от няколко години са възобновени (последен през август 2015 г.). На връх Рожен северно от седловината е изградена най-голямата българска обсерватория. Тя разполага с няколко телескопа, най-големият от които е с диаметър 2 метра.

Топографска карта

Източници

Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев. „Географски речник на България“. София, 1980. с. 414.

@@ Ред 23: / Ред 23: @@
 '''Рожен''' е планински проход (седловина) в [[Южна България]], в централната част на [[Переликско-Преспански дял|Переликско-Преспанския дял]] на [[Родопи|Западните Родопи]] в [[Община Смолян]], [[област Смолян]].
-Проходът е с дължина 11,2 км и надморска височина на седловината 1436 м. Свързва долината на [[Чепеларска река]] (десен приток на [[Марица]]) на северозапад с долината на Бяла река (ляв приток на река [[Черна (река)|Черна]], от басейна на [[Арда]]) на югоизток. Започва на 1350 м н.в., западно от село [[Проглед]], при разклона за курорта [[Пампорово]] и се насочва на югоизток, нагоре по склона на [[Переликско-Преспански дял|Переликско-Преспанския дял]] на [[Родопи|Западните Родопи]]. След 3,2 км се изкачва на седловината на 1436 м н.в., от където започва стъмно спускане и с множество завои по югоизточния склон на рида. След 8 км слиза в село [[Соколовци]], където завършва на 1046 м н.в.
+Проходът е дължина 11,2 km, а надморската височина седловината – 1436 m. Свързва долината на [[Чепеларска река]] (десен приток на [[Марица]]) на северозапад с долината на Бяла река (ляв приток на река [[Черна (река)|Черна]], от басейна на [[Арда]]) на югоизток. Започва на 1350 m н.в., западно от село [[Проглед]], при разклона за курорта [[Пампорово]] и се насочва на югоизток, нагоре по склона на [[Переликско-Преспански дял|Переликско-Преспанския дял]] на [[Родопи|Западните Родопи]]. След 3,2 km се изкачва на седловината на 1436 m н.в., от където започва стъмно спускане и с множество завои по югоизточния склон на рида. След 8 km слиза в село [[Соколовци]], където завършва на 1046 m н.в.
 Седловината е заета от обширни ливади и пасища, обградени от плоски била, обрасли с [[Иглолистни|иглолистна растителност]]. В [[Геоморфология|геоморфоложко]] отношение тя е от [[карст]]ов произход – основата и&#768; е от [[мрамор]]изиран [[варовик]] и представлява безотточен мраморен карстов валог. От нея в северозападна и северна посока се отклоняват мощните западнородопски ридове [[Чернатица]] и [[Радюва планина]].
-Още от древността седловината е важен проход между [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]] и долината на река [[Арда]] и [[Беломорие]]то. Сега през прохода преминава участък от 11,2 км от второкласния [[Републикански път II-86]] [[Пловдив]] – [[Смолян]] – [[Рудозем]] – [[ГКПП Елидже - Ехинос]] (в проект) (от км 85,9 до км 97,1). На седловината от ляво, от североизток идва последния участък на третокласният [[Републикански път III-861]] от Юговското ханче, град [[Лъки]] и село [[Джурково]]. Поради важното транспортно и стопанско значение на прохода пътят през него се поддържа целогодишно за преминаване на МПС.
+Още от древността седловината е важен проход между [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]] и долината на река [[Арда]] и [[Беломорие]]то. Сега през прохода преминава участък от 11,2 km от второкласния [[Републикански път II-86]] [[Пловдив]] – [[Смолян]] – [[Рудозем]] – [[ГКПП Елидже - Ехинос]] (в проект) (от km 85,9 до km 97,1). На седловината от ляво, от североизток идва последния участък на третокласният [[Републикански път III-861]] от Юговското ханче, град [[Лъки]] и село [[Джурково]]. Поради важното транспортно и стопанско значение на прохода пътят през него се поддържа целогодишно за преминаване на МПС.
-По поляните на седловината в миналото редовно са провеждани [[фолклор]]ни [[събор]]и, които от няколко години са възобновени (последен през август 2015 г.). На връх Рожен северно от седловината е изградена [[Национална астрономическа обсерватория - Рожен|най-голямата българска обсерватория]]. Тя разполага с няколко [[телескоп]]а, най-големият от които е с [[диаметър]] 2 метра.
+По поляните на седловината в миналото редовно са се провеждани [[фолклор]]ни [[събор]]и, които от няколко години са възобновени (последен през август 2015 г.). На връх Рожен северно от седловината е изградена [[Национална астрономическа обсерватория - Рожен|най-голямата българска обсерватория]]. Тя разполага с няколко [[телескоп]]а, най-големият от които е с [[диаметър]] 2 метра.
 == Топографска карта ==