Якобинска диктатура: Разлика между версии
Редакция без резюме |
отделям царство на терора |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Якобинската диктатура''' е период от Френската революция, в който доминират якобинците. Известна е с жестоката разправа с враговете особено в периода на [[царство на терора|царството на терора]]. |
|||
'''Якобинската диктатура''', известен и като '''червеният терор''' (terreur rouge) или '''терорът на монтанярите''' (terreur montagnarde), е период от [[Френска революция|Френската революция]], известен с доминация на [[якобинци]]те и масово преследване на политически противници и голям брой екзекуции. |
|||
== Предистория == |
== Предистория == |
||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
== Големият терор == |
== Големият терор == |
||
{{основна|Царство на терора}} |
|||
Чрез Революционния трибунал якобинските лидери получават широки [[диктатор]]ски пълномощия и започват масови политически репресии и екзекуции. Между септември 1793 и юли 1794 г. Комитетът провежда т.нар. „червен терор“, като броят на репресиите нараства особено през юни-юли 1794 г. и в Париж са гилотинирани не по-малко от 1285 души |
Чрез Революционния трибунал якобинските лидери получават широки [[диктатор]]ски пълномощия и започват масови политически репресии и екзекуции. Между септември 1793 и юли 1794 г. Комитетът провежда т.нар. „червен терор“, като броят на репресиите нараства особено през юни-юли 1794 г. и в Париж са гилотинирани не по-малко от 1285 души |
||
<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://en.wikisource.org/w/index.php?title=1911_Encyclopædia_Britannica/Robespierre,_Maximilien_François_Marie_Isidore_de&oldid=5352529 | заглавие= [[Енциклопедия Британика]] 1911}}</ref> |
<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://en.wikisource.org/w/index.php?title=1911_Encyclopædia_Britannica/Robespierre,_Maximilien_François_Marie_Isidore_de&oldid=5352529 | заглавие= [[Енциклопедия Британика]] 1911}}</ref> |
||
| Ред 20: | Ред 21: | ||
Дантон, Камий Демулен и други техни привърженици са гилотинирани на 5 април 1794 година. Но и това не предотвратява разкола сред якобинския блок и нарастването на недоволството срещу диктатурата. След неуспешни опити за атентати срещу деятели на революцията, арестите и екзекуциите зачестяват. По време на якобинската диктатура са екзекутирани между 35 и 40 хиляди французи. 85% от тях произхождат от третото съсловие, 8,5 % са аристократи, а 6,5% духовници. |
Дантон, Камий Демулен и други техни привърженици са гилотинирани на 5 април 1794 година. Но и това не предотвратява разкола сред якобинския блок и нарастването на недоволството срещу диктатурата. След неуспешни опити за атентати срещу деятели на революцията, арестите и екзекуциите зачестяват. По време на якобинската диктатура са екзекутирани между 35 и 40 хиляди французи. 85% от тях произхождат от третото съсловие, 8,5 % са аристократи, а 6,5% духовници. |
||
Особено нараства броят на репресиите през юни-юли 1794 г. (период, наричан Големият терор ({{lang-fr|La Grande Terreur}})) или [[царство на терора]]. |
|||
== Край == |
== Край == |
||
Версия от 07:45, 12 април 2017
Якобинската диктатура е период от Френската революция, в който доминират якобинците. Известна е с жестоката разправа с враговете особено в периода на царството на терора.
Предистория
След свалянето на монархията на 10 август 1792 г. на власт идват жирондистите, заемащи ръководна позиция в Конвента. Усещайки все по-неконтролируемия ѝ характер, жирондистите се опитват да забавят по-нататъшното развитие на революцията, открито противопоставяйки се на незабавното установяване на републиканска форма на управление. През октомври 1792 г. тяхната фракция е изключена от Якобинския клуб. Народното въстание от 31 май – 2 юни 1793 г. сваля от власт жирондистите и установява диктатура на отявлените якобинци, които установяват режим на революционно–демократична диктатура. Жирондистите се опитват да спрат развихрянето на диктатурата и дори инспирират убийството на Жан-Пол Марат, но метежът им в Нормандия и южна Франция през юни 1793 г. е потушен много бързо.
През 1793 революцията е изправена пред продоволствени затруднения и множество заплахи вътре и извън Франция. На 30 август на сбирка на Якобинския клуб свещеникът Ройер предлага: „Поставете терора на дневен ред“. Неговият призив става крилат израз и е пренесен на 5 септември в Конвента.
Законодателство
Под натиск на санкюлотите и на „бесните“ са приети Законът за всеобщия максимум (Шаблон:Lang-fr) и Законът за подозрителните (Шаблон:Lang-fr)[1]. С първия се поставя горна граница на цените и заплатите, а вторият обявява всички врагове на революцията за заподозрени и е насочен срещу „привържениците на тиранството, федерализма и враговете на свободата“ (в това число спекулантите). Двата закона отговарят на съществуващото през 1793 г. обществено очакване за наказания и защита на революцията.
Реорганизираният Революционен трибунал (Шаблон:Lang-fr) е органът, определящ наказанията за заподозрените и лихварите. Провеждането на политиката на терор води до засилване на позициите на Комитета за обществено спасение и на кръга около Робеспиер.
Големият терор
Чрез Революционния трибунал якобинските лидери получават широки диктаторски пълномощия и започват масови политически репресии и екзекуции. Между септември 1793 и юли 1794 г. Комитетът провежда т.нар. „червен терор“, като броят на репресиите нараства особено през юни-юли 1794 г. и в Париж са гилотинирани не по-малко от 1285 души [2]
Постепенно в изградената система на якобинската диктатура противоречията се задълбочават. Ебертистите и „бесните“, както и представителите на Парижката комуна изискват по-нататъшно осъществяване на социално равенство в интерес на най-бедните и дори усилване на революционния терор. Исканията им обаче не се приемат от водачите на якобинците около Робеспиер. Дантон, като един от лидерите на умереното крило от новозабогатялата буржоазия, и неговите привърженици, напротив – настояват за отслабване на строгия режим на диктатура и премахване на принудителните мерки в икономиката. Това обаче се струва преждевременно на Робеспиер и неговата група.
Комитетът за обществено спасение, въпреки че търси подкрепата на санкюлотите, се стреми да ограничи влиянието им и започва преследване на радикалните леви движения. През есента на 1793 г. водачът на „бесните“ Жак Ру е арестуван и движението губи силата си. В следващите месеци „крайните“ якобинци засилват атаките си срещу Робеспиер и привържениците му, че са недостатъчно радикални. Още в първите месеци на 1794 г. вътрешната борба между отделните течения се изостря. В средата на март 1794 г. Ебер и неговите привърженици са арестувани след опит да организират въстание срещу правителството и екзекутирани след кратък процес.
Дантон, Камий Демулен и други техни привърженици са гилотинирани на 5 април 1794 година. Но и това не предотвратява разкола сред якобинския блок и нарастването на недоволството срещу диктатурата. След неуспешни опити за атентати срещу деятели на революцията, арестите и екзекуциите зачестяват. По време на якобинската диктатура са екзекутирани между 35 и 40 хиляди французи. 85% от тях произхождат от третото съсловие, 8,5 % са аристократи, а 6,5% духовници.
Край
Периодът на терор приключва след като група членове на Конвента организират т.нар. Термидориански преврат на 9 термидор година II (27 юли 1794 г.). Сред заговорниците са депутати, страхуващи се да не станат следващите жертви на терора, и представители на умерената буржоазия, желаеща възстановяване на икономическите свободи. Робеспиер, Сен Жуст и други видни якобинци са арестувани и гилотинирани, а контрол над Конвента поемат представителите на солидната буржоазия[1].
Източници
- ↑ а б Борислав, Гаврилов. История на новото време. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2011. ISBN 978-95407-3081-3. с. 169 – 171.
- ↑ Енциклопедия Британика 1911