Христо Георгиев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) без копиран текст от http://www.segabg.com/article.php?id=246613 |
|||
Ред 18: | Ред 18: | ||
| награди = }} |
| награди = }} |
||
}} |
}} |
||
[[File:SofiaUni.jpg|мини|270п|Паметници пред Софийския университет на |
[[File:SofiaUni.jpg|мини|270п|Паметници пред Софийския университет на дарителите братя Евлоги и Христо Георгиеви]] |
||
[[Файл:P6140009.JPG|мини|270п|Гробницата на братя Христо и Евлоги Георгиеви в гробището Белу, Букурещ]] |
[[Файл:P6140009.JPG|мини|270п|Гробницата на братя Христо и Евлоги Георгиеви в гробището Белу, Букурещ]] |
||
'''Христо Георгиев Недев''' е Български [[предприемач]], [[банкер]], |
'''Христо Георгиев Недев''' е Български [[предприемач]], [[банкер]], дарител, по-малък брат на [[Евлоги Георгиев]]. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Христо Георгиев е роден през [[1824]] г. в [[Карлово]] в семейството на [[Георги Недев]] и [[Евдокия Пулиева]] от близкото днешно село Васил Левски. |
Христо Георгиев е роден през [[1824]] г. в [[Карлово]] в семейството на [[Георги Недев]] и [[Евдокия Пулиева]] от близкото днешно село Васил Левски. |
||
Само двамата братя Евлоги и Христо остават живи от общо 5-те деца в семейството. |
|||
В началото на 1830 г. баща им умира, като оставя добро състояние. Майка им пък е дъщеря на [[Тодор Пулиев]], първия българин, който прави фирма в [[Румъния]] и търгува с [[ориз]], [[гайтан]]и и обработени кожи. |
|||
== Бизнес дела == |
== Бизнес дела == |
||
В началото на 1839 г. братята на майка им |
В началото на 1839 г. братята на майка им – Христо и Никола Пулиеви, привличат за съдружник Евлоги. Христо Пулиев влиза в съдружието със 68 000 гроша, Никола – 50 000, а Евлоги – 27 000. Скоро в [[Галац]] пристига и брат му Христо. |
||
В първите години братята Георгиеви продават ориз, зърно и самоковско желязо. В началото на 50-те години на XIX век влизат в делови отношения с гръцката фирма „Теолого“ в [[Манчестър]] и от [[Англия]] внасят прежди, платове, желязо, захар, подправки, кафе и ром. |
|||
През 1852 г. дяловете на съдружниците възлизат на следните суми: Христо Пулиев — 445 386 гроша, Никола Пулиев — 222 482, Евлоги и Христо Георгиеви — 613 671, Стефан Василев — 42 390, Иван Пулиев — 30 785. |
|||
Братя Георгиеви насочват своите интереси към банкерството — следят лихви, сконто и курсови разлики. През 1872 г. 90% от получените приходи са от банкерски операции. Ако се направи сравнение на капиталите на фирмата през 1839 г. (145 000) и 1878 г. (11 631 000), по-голямата част от които са на братя Георгиеви, то увеличението е над 95 пъти. |
|||
Към момента на смъртта на Евлоги Георгиев състоянието му възлиза на 23 милиона. За мнозина той е най-вече известен с дарението, което прави за строителството на Софийския университет. Христо е починал четвърт век преди него. И двамата не са създали семейства и нямат наследници. Евлоги Георгиев посочва Иван Гешов като универсален изпълнител на завещанието му. След дълги години оспорване и завеждане на дела от страна на роднините на двамата братя Георгиеви относно това кои са наследнците и какъв дял се пада на всеки един от тях, дарението за строежа на сградата на Софийският университет бива изпълнено. |
|||
== Любопитно == |
|||
През [[1856]] г. Руски войски навлизат в Румъния и обявяват война на [[Турция]]. Започва [[Кримската война]]. Русия включва „петата колона“ — на българите в Румъния. По идея на главнокомандващия княз [[Горчаков]] и ген. [[Будберг]] богатите българи в Румъния съставят комитет, наречен „Благотворително дружество“, който записва доброволци. |
|||
От Русия са преведени 100 000 златни рубли. В управата на комитета влизат [[Константин Чокан]] — председател, [[Христо Георгиев]] — касиер, д-р [[Васил Берон]], деловодител, а [[Иван Бакалооглу]], [[Димитър Ценов]] и [[Христо Мустаков]], както е записано в устава, са „съдействующи членове в материално отношение“. |
|||
Не се включват д-р [[Протич]] и българският владика в Букурещ [[Панарет Рашев]], които се гърчеели. |
|||
Дружеството сбира 2500 доброволци. Константин Чокан дарява 7000 австрийски [[жълтици]], последват го и други членове на комитета. Формирана е чета, която тръгва към [[Калафат]], но турски аскер ги очаква на българския бряг и до въстание не се стига. |
|||
След поражението е направена равносметка и са предположили, че 100 000-те златни рубли са останали непокътнати и че ги е прибрал Христо Георгиев, който ги вложил в своята фирма. |
|||
Цели 12 години 100 000-те рубли не дават мира на вехтите войводи. [[Филип Тотю]] и [[Панайот Хитов]], [[Стефан Караджа]] и [[Хаджи Димитър]] минават с чети в България. Отчаяно се молят за пари на членовете на Добродетелната дружина, бивше „Благотворително дружество“, но не им дават. Като капак Христо и Евлоги Георгиеви протестират с официална нота пред руския консул в Букурещ [[Офенберг]]. |
|||
В архива на Филип Тотю в БИА на Народната библиотека са запазени интригуващи подробности. През 1864 г. в Букурещ [[Раковски]] издава в. „Будущност“ с паричната помощ на Христо Георгиев. Той безжалостно бичувал турското правителство, то го погнало чрез влашкото, а руският консул в Букурещ се обявил срещу вестника. Христо Георгиев спрял паричната помощ. |
|||
През 1867 г. Филип Тотю предложил на Г. С. Раковски да разберат кога Христо Георгиев ще ходи на вилата си, да го отвлекат, да го прекарат през Дунав с четата му и да участва в бой с турците. Раковски приел идеята и отделил трима души, но те не успели да го отвлекат. |
|||
В битката за парите се включил и [[Васил Левски]], свидетелства [[Захари Стоянов]]. През 1868 г. той отишъл в с. Кампусин, събрал млади и луди глави, завел ги в Букурещ, наел къща и започнал подготовка за убийството на Христо Георгиев. |
|||
[[Любен Каравелов]] едвам го склонил да се откаже. В хъшовските си години [[Стефан Стамболов]] получавал пари от Евлоги Георгиев само когато отидел при него с пистолет. |
|||
Истината е, че хъшовете не са вдъхвали доверие на братята Евлоги и Христо Георгиеви и те са си представяли освобождението на България с руска помощ. Както и става. Често за тях се е говорело като за руски агенти. Христо Георгиев през 1860 г. пише на брат си: „Турските работи не отиват на добре. И както французите влязоха в Сирия, то и русите трябва скоро да влязат в България.“ |
|||
През [[1866]] г. той води оживена кореспонденция и прави редица срещи с руски дипломати. В неговата кантора освен стопански се събират и сведения за намеренията на Турция и балканските държави, които се предават на руснаците. Руският консул в Букурещ Офенберг му дава идеята да действа за създаване на една обща държава между България и Сърбия. |
|||
Христо Георгиев уведомява сръбския външен министър [[Гарашанин]], той пък — княз [[Милош]], в чиято глава се върти подобна идея. Но сърбите се съмняват дали Добродетелната дружина изразява мнението на българския народ. И сключването на договора се отлага. |
|||
Христо Георгиев умира внезапно на 6 март 1872 г. в Букурещ. Поради враждата му със старите поборници след Освобождението той е забравен. |
|||
В началото на 50-те години на 19 век братята Георгиеви влизат в делови отношения с гръцката фирма „Теолого“ в [[Манчестър]] и внасят различни продукти от [[Англия]]. |
|||
През 1898 г. в списание „Поборник — опълченец“ Филип Симидов пита по повод на 100 000-те рубли: „Похарчени ли са събраните по 7-8000-минца от всеки богаташъ българинъ и по-малко от по-средната ръка българи заедно със стотяхъ хиляди рубли за народни работи, не знаем. Имаме Народно събрание, нека да избере една специална комисия, която да се яви, където трябва, и да разузнай какъ стоятъ тези суми оттогазъ.“ Гласът му остава в пустиня. |
|||
== Дарителства |
== Дарителства == |
||
* С парите на Евлоги и Христо Георгиеви е създаден [[Софийски университет]]. |
* С парите на Евлоги и Христо Георгиеви е създаден [[Софийски университет]]. |
||
* Даряват средства за построяване на [[Александровска болница]] в София. |
* Даряват средства за построяване на [[Александровска болница]] в София. |
||
Ред 80: | Ред 39: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
* Енциклопедия България, т.2 |
* Енциклопедия България, т.2 |
||
* Николов Григор, „Христо |
* Николов Григор, „Христо – полузабравеният брат на Евлоги Георгиев“, в-к „Сега“/09.12.2005 |
||
{{СОРТКАТ:Георгиев, Христо}} |
{{СОРТКАТ:Георгиев, Христо}} |
Версия от 17:40, 7 май 2017
Текстът в тази статия или раздел вероятно нарушава нечии авторски права. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти, моля, пишете на беседата. Шаблонът е поставен на 08:07, 30 септември 2016 (UTC). |
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Георгиев.
Христо Георгиев | |
български предприемач | |
Роден |
1824 г.
Карлово, днес България |
---|---|
Починал | |
Погребан | Букурещ, Румъния |
Семейство | |
Братя/сестри | Евлоги Георгиев |
Христо Георгиев в Общомедия |
Христо Георгиев Недев е Български предприемач, банкер, дарител, по-малък брат на Евлоги Георгиев.
Биография
Христо Георгиев е роден през 1824 г. в Карлово в семейството на Георги Недев и Евдокия Пулиева от близкото днешно село Васил Левски.
Бизнес дела
В началото на 1839 г. братята на майка им – Христо и Никола Пулиеви, привличат за съдружник Евлоги. Христо Пулиев влиза в съдружието със 68 000 гроша, Никола – 50 000, а Евлоги – 27 000. Скоро в Галац пристига и брат му Христо.
В началото на 50-те години на 19 век братята Георгиеви влизат в делови отношения с гръцката фирма „Теолого“ в Манчестър и внасят различни продукти от Англия.
Дарителства
- С парите на Евлоги и Христо Георгиеви е създаден Софийски университет.
- Даряват средства за построяване на Александровска болница в София.
- Част от състоянието на Димитър Ценов отива за построяването на Стопанска академия в Свищов.
- Владиката Панарет Рашев дарява 10 000 жълтици на Търновската община за откриване на духовно училище и други 5000 за издръжката на Народно читалище "Надежда".
Източници
- Енциклопедия България, т.2
- Николов Григор, „Христо – полузабравеният брат на Евлоги Георгиев“, в-к „Сега“/09.12.2005