Западна Ся

Част от серията статии за
История на Китай
Древен период
Тримата повелители и Петимата императори Ся (2070–1600 пр.н.е.) Шан (1600–1046 пр.н.е.) Джоу (1046–256 пр.н.е.) Западна Джоу Източна Джоу Период „Пролети и есени“ Период на воюващите държави
Имперски период
Цин (221–206 пр.н.е.) Хан (206 пр.н.е. – 220) Западна Хан Син Източна Хан Трите царства (220 – 280) Уей, Шу, У Дзин (265 – 420) Западна Дзин Източна Дзин Шестнайсетте царства (304 – 439) Южни и северни династии (420 – 589) Суей (581 – 619) Тан (618 – 907) Петте династии и десетте царства (907 – 960) Ляо (907 – 1125) Сун (960 – 1279) Северна Сун Южна Сун Дзин Западна Ся Юен (1271 – 1368) Мин (1368 – 1644) Цин (1644 – 1911)
Съвременен период
Република Китай (1911 – 1949) Китайска народна република (1949 –) Република Китай (в Тайван)

Западна Ся или Си Ся, наричана също Тангутска империя, е държава, съществувала от 1038 до 1227 в днешните китайски провинции Гансу, Шанси и Нинся. Тя е създадена от тангутите, народност, сродна на тибетците. Западна Ся е разположена на важния Път на коприната, в непосредствена близост до границата със Северен Китай, контролиран от династията Сун, а по-късно от Джурченската империя.

История

През 799 част от тангутските племена, подложени на натиск от Тибетската империя, се подчиняват на китайската династия Тан и император Дъдзун ги заселва в областта Ордос. Тангутите остават лоялни към династията Тан, но след нейното падане през 907 те стават практически независими и запазват автономията си през периода на Петте династии.

Основите на Тангутската империя са поставени около 982, когато на власт идва Ли Дъмин, но едва през 1038 неговият син Дзиндзун се обявява за император и иска от императора на Сун да го признае за равен. След продължителни дипломатически преговори, през 1043 Сун признават тилата император, в замяна на годишен данък. По времето на Дзиндзун е създадена тангутската писменост и много китайски класически произведения са преведени на тангутски език.

След смъртта на Дзиндзун през 1048 новият император Идзун е на две години и майка му управлява като регент. При нейното управление династията Ляо напада страната и я поставя под васална зависимост. През 1067 император става Хуйдзун. Майка му го поставя под домашен арест, поема управлението и започва война срещу Сун. След неуспеха във войната Хуйдзун се връща на власт.

През 1086 император става Чундзун и баба му, майката на Хуйдзун, отново става регент. Тя започва войни с Ляо и Сун, но отново претърпява неуспех и Чундзун поема лично управлението. Той спира войните и се съсредоточава върху вътрешното укрепване на държавата. През 1115 джурчените нападат Северен Китай, основавайки династията Дзин. През 1123 императорът на Ляо успява да избяга от тях в Западна Ся, но Чундзун е принуден да го предаде и да приеме васална зависимост от Дзин. След унищожаването на Северна Сун от Дзин, император Чундзун се включва във войната и присъединява към Западна Ся някои области на Северна Сун.

Управлението на император Жъндзун продължава от 1139 до 1193 и представлява период на вътрешна стабилност и икономически подем. След неговата смърт император става Хуандзун. Неговото управление се смята за начало на упадъка на Тангутската империя. Корупцията е широко разпространена и икономиката запада. Започват и войните с Монголската империя, която предприема 6 военни кампании срещу Западна Ся – през 1202, 1207, 1209-1210, 1211-1213, 1214-1219 и 1225-1226.

През 1206 Сяндзун организира държавен преврат срещу Хуандзун и го убива, заемайки трона. През 1207 той отстъпва пред монголите и дава дъщеря си за жена на Чингис хан. След това започва продължила десетилетие война срещу Дзин, която значително отслабва и двете държави. През 1211 е свален от нов преврат, който довежда на власт Шендзун.

През 1216 монголите искат от Тангутската империя да изпрати войски за войната срещу мюсюлманите. Въпреки че император Шендзун одобрява това, дворът му го убеждава да откаже. След завръщането на Чингис хан от Средна Азия новият император Сяндзун прави опит да му се противопостави, но е убит в боевете. Наследникът му Моди е последният тангутски владетел. Той успява да сключи мир с монголите, но след това е екзекутиран от Толуй, син на Чингис хан, и тангутската държава е присъединена към Монголската империя.

Владетели на Западна Ся

Храмово име	Посмъртно име	Лично име	Управление
Дзиндзун 景宗	Уледи 武烈帝	Ли Юанхао 李元昊	1038-1048
Идзун 毅宗	Джаоинди 昭英帝	Ли Ляндзо 李諒祚	1048-1067
Хуйдзун 惠宗	Кандзинди 康靖帝	Ли Бинчан 李秉常	1067-1086
Чундзун 崇宗	Шенуенди 聖文帝	Ли Цяншун 李乾順	1086-1139
Жъндзун 仁宗	Шендженди 聖禎帝	Ли Жънсяо 李仁孝	1139-1193
Хуандзун 桓宗	Джаодзянди 昭簡帝	Ли Чуню 李純佑	1193-1206
Сяндзун 襄宗	Дзинмуди 敬穆帝	Ли Анцюан 李安全	1206-1211
Шендзун 神宗	Инуенди 英文帝	Ли Дзунсюй 李遵頊	1211--1223
Сяндзун 獻宗	няма	Ли Дъуан 李德旺	1223--1226
Моди 末主	няма	Ли Сян 李晛	1226-1227

Източници

• Kwanten, Luc. „Chingis Kan's Conquest of Tibet, Myth or Reality“. Journal of Asian History 8.1 (1974): 17-23.
• Кычанов, Е. И. История тангутского государства. СПб., 2008.

Вижте още

• История на Китай

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Western Xia в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​