Пелопонес: Разлика между версии
м Робот Добавяне {{без източници}} |
м има изт; форматиране: 4x кавички, 2x тире, 6 интервала, нов ред, точка (ползвайки Advisor) |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
|||
{{към пояснение|Пелопонес|Пелопонес (пояснение)}} |
{{към пояснение|Пелопонес|Пелопонес (пояснение)}} |
||
[[Image:Peloponnesos Map.png|мини|Карта на Пелопонес]] |
[[Image:Peloponnesos Map.png|мини|Карта на Пелопонес]] |
||
[[Картинка:Peloponnese modis.jpg|мини|Сателитна снимка на Пелопонес]] |
[[Картинка:Peloponnese modis.jpg|мини|Сателитна снимка на Пелопонес]] |
||
[[Картинка:Slavjane_na_Balkanah_2.jpg|мини|Славянски племена на Балканите]] |
[[Картинка:Slavjane_na_Balkanah_2.jpg|мини|Славянски племена на Балканите]] |
||
'''Пелопонес''' (на [[гръцки език|гръцки]] Πελοπόννησος, ''Пелопонисос'') е [[полуостров]] в [[Гърция]], оформящ най-южния край на [[Балканския полуостров]]. Има площ от 21 549 квадратни километра. С основната част на Гърция е свързан чрез [[Коринтски провлак|Коринтския провлак]]. През [[1893]] година [[провлак]]ът е пресечен от построения [[Коринтски канал]] и така на практика Пелопонес се превръща в [[остров]]. От [[2004]] година полуостровът (остров) е свързан с [[Етолоакарнания]] посредством моста [[Мост Рио-Антирио|Рио-Антирио]]. |
'''Пелопонес''' (на [[гръцки език|гръцки]] Πελοπόννησος, ''Пелопонисос'') е [[полуостров]] в [[Гърция]], оформящ най-южния край на [[Балканския полуостров]]. Има площ от 21 549 квадратни километра. С основната част на Гърция е свързан чрез [[Коринтски провлак|Коринтския провлак]]. През [[1893]] година [[провлак]]ът е пресечен от построения [[Коринтски канал]] и така на практика Пелопонес се превръща в [[остров]]. От [[2004]] година полуостровът (остров) е свързан с [[Етолоакарнания]] посредством моста [[Мост Рио-Антирио|Рио-Антирио]]. |
||
== Име == |
== Име == |
||
Модерното име на полуострова е наложено в 19 век по патриотични новогръцки подбуди. То произлиза от гръцката митология, по-точно легендата за героя [[Пелопс]], който завладял целият регион. Името Пелопонес означава |
Модерното име на полуострова е наложено в 19 век по патриотични новогръцки подбуди. То произлиза от гръцката митология, по-точно легендата за героя [[Пелопс]], който завладял целият регион. Името Пелопонес означава „Остров на Пелопс“. През Средновековието и османското владичество полуостровът се нарича със славянското име '''Морея''' дадено му вероятно заради заобикалящото го отвсякъде море.<ref>Друга, предимно гръцка теза е, че името на Морея по някаква аналогия ще да идва не от „морски“ край, а от „мория“ (гр. μωρια).</ref> |
||
== История == |
== История == |
||
Първата голяма европейска цивилизация е Егейската (или Микенска), доминирала над Пелопонес в бронзовата епоха. През 146 г. пр.Хр. пада под властта на Римската република и става провинция Ахея. Славянските племена |
Първата голяма европейска цивилизация е Егейската (или Микенска), доминирала над Пелопонес в бронзовата епоха. През 146 г. пр. Хр. пада под властта на Римската република и става провинция Ахея. Славянските племена [[Милинги]] и [[Езерци]], от началото на VII век населили полуострова. Особено красноречиви за това заселване са днес широко разпространените негръцки селищни имена и пр. съвременни славянски топоними.<ref>Федон Малингудис, Славяне в Средневековой Греции – Φαίδων Μαλινγκούδης, Σλάβοι στη Μεσαιωνική Ελλάδα, εκδ. Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1988, σελ. 29</ref> Властта на ромеите над ''[[Склавини|„славиниите“]]'' тук столетия липсва и по-късно е само номинална.<ref>[http://lib.crimea.ua/avt.lan/student/book5/part1/p1_7.html Славяне в раннем средневековье, стр.151], Седов В. В.</ref> Писмено посочване на славяните като самостоен етнос населяващ Морея продължава да има и в 15 век.<ref>[http://www.hrono.ru/libris/lib_we/vaa134.html#vaa134para16 История Византийской империи], Васильев А. А.</ref> Милингите запазват в продължение на над 8 века езика и родовата си принадлежност чак до първото падане на полуострова под османска власт в [[1460]] г.<ref>Федон Малингудис, Славяне в Средневековой Греции – Φαίδων Μαλινγκούδης, Σλάβοι στη Μεσαιωνική Ελλάδα, εκδ. Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1988, σελ. 32</ref> Дори днес, местните хора са съхранили в говора си над 500 славянски думи.<ref>[http://promacedonia.org/en/mv/index.html Max Vasmer, Die Slaven in Griechenland]</ref> |
||
Пелопонес е под властта на Византийската империя до 4-тия кръстоносен поход през 1204 г., когато е завладян от [[франки]]те и [[венецианци]]те. Първото падане на полуострова под османска власт е в 1460 г., после венецианците си го връщат, турците пак го отвоюват и така преминава от ръце в ръце до 1715 г. когато османската власт се установява до 1770, когато пък руският флот и въстаналото християнско население пак я отхвърлят, скоро тя за последен път е възстановена до 1821 г. когато Гърция се освобождава. |
Пелопонес е под властта на Византийската империя до 4-тия кръстоносен поход през 1204 г., когато е завладян от [[франки]]те и [[венецианци]]те. Първото падане на полуострова под османска власт е в 1460 г., после венецианците си го връщат, турците пак го отвоюват и така преминава от ръце в ръце до 1715 г. когато османската власт се установява до 1770, когато пък руският флот и въстаналото християнско население пак я отхвърлят, скоро тя за последен път е възстановена до 1821 г. когато Гърция се освобождава. |
||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
Версия от 20:31, 14 декември 2017
- Вижте пояснителната страница за други значения на Пелопонес.
Пелопонес (на гръцки Πελοπόννησος, Пелопонисос) е полуостров в Гърция, оформящ най-южния край на Балканския полуостров. Има площ от 21 549 квадратни километра. С основната част на Гърция е свързан чрез Коринтския провлак. През 1893 година провлакът е пресечен от построения Коринтски канал и така на практика Пелопонес се превръща в остров. От 2004 година полуостровът (остров) е свързан с Етолоакарнания посредством моста Рио-Антирио.
Име
Модерното име на полуострова е наложено в 19 век по патриотични новогръцки подбуди. То произлиза от гръцката митология, по-точно легендата за героя Пелопс, който завладял целият регион. Името Пелопонес означава „Остров на Пелопс“. През Средновековието и османското владичество полуостровът се нарича със славянското име Морея дадено му вероятно заради заобикалящото го отвсякъде море.[1]
История
Първата голяма европейска цивилизация е Егейската (или Микенска), доминирала над Пелопонес в бронзовата епоха. През 146 г. пр. Хр. пада под властта на Римската република и става провинция Ахея. Славянските племена Милинги и Езерци, от началото на VII век населили полуострова. Особено красноречиви за това заселване са днес широко разпространените негръцки селищни имена и пр. съвременни славянски топоними.[2] Властта на ромеите над „славиниите“ тук столетия липсва и по-късно е само номинална.[3] Писмено посочване на славяните като самостоен етнос населяващ Морея продължава да има и в 15 век.[4] Милингите запазват в продължение на над 8 века езика и родовата си принадлежност чак до първото падане на полуострова под османска власт в 1460 г.[5] Дори днес, местните хора са съхранили в говора си над 500 славянски думи.[6]
Пелопонес е под властта на Византийската империя до 4-тия кръстоносен поход през 1204 г., когато е завладян от франките и венецианците. Първото падане на полуострова под османска власт е в 1460 г., после венецианците си го връщат, турците пак го отвоюват и така преминава от ръце в ръце до 1715 г. когато османската власт се установява до 1770, когато пък руският флот и въстаналото християнско население пак я отхвърлят, скоро тя за последен път е възстановена до 1821 г. когато Гърция се освобождава.
Източници
- ↑ Друга, предимно гръцка теза е, че името на Морея по някаква аналогия ще да идва не от „морски“ край, а от „мория“ (гр. μωρια).
- ↑ Федон Малингудис, Славяне в Средневековой Греции – Φαίδων Μαλινγκούδης, Σλάβοι στη Μεσαιωνική Ελλάδα, εκδ. Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1988, σελ. 29
- ↑ Славяне в раннем средневековье, стр.151, Седов В. В.
- ↑ История Византийской империи, Васильев А. А.
- ↑ Федон Малингудис, Славяне в Средневековой Греции – Φαίδων Μαλινγκούδης, Σλάβοι στη Μεσαιωνική Ελλάδα, εκδ. Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1988, σελ. 32
- ↑ Max Vasmer, Die Slaven in Griechenland