Константин Кацаров: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Kerberizer (беседа | приноси) |
||
| Ред 26: | Ред 26: | ||
В периода [[1921]] – [[1950]] г. е член на [[Висша законодателна комисия|Висшата законодателна комисия]]. Съден от ''комунистическия режим'' – лежи във [[Варненски затвор|варненския затвор]]. Реабилитиран поради необходимостта от помощта му по сложен международен казус в който е забъркана [[България]] от властта през 50-те години на [[XX век]], успява да замине за [[Швейцария]], където работи като [[адвокат]] и [[преподавател]]. |
В периода [[1921]] – [[1950]] г. е член на [[Висша законодателна комисия|Висшата законодателна комисия]]. Съден от ''комунистическия режим'' – лежи във [[Варненски затвор|варненския затвор]]. Реабилитиран поради необходимостта от помощта му по сложен международен казус в който е забъркана [[България]] от властта през 50-те години на [[XX век]], успява да замине за [[Швейцария]], където работи като [[адвокат]] и [[преподавател]]. |
||
Професор по право в Швейцария, чете лекции в редица [[университет]]и. Член на [[Международна правна асоциация|Международната правна асоциация]], [[Словашка академия на науките|Словашката академия на науките]] и прочее. В качеството на изгнаник по политически причини се изявява като общественик, историк и пубицист, на който съдбата на родината попаднала зад '''[[желязната завеса]]''', не му е безразлична. През [[1969]] г. основава ''[[Фондация]] „Константин и Зиновия Кацарови“'' към [[Женевски университет|Женевския университет]] за подпомагане обучението и специализацията на български студенти в Швейцария.<ref>[http://fonds-katzarov.ch/index_bg.php Фондация Константин и Зиновия Кацарови към Общия фонд за стипендии при Женевския университет ]</ref> |
Професор по право в Швейцария, чете лекции в редица [[университет]]и. Член на [[Международна правна асоциация|Международната правна асоциация]], [[Словашка академия на науките|Словашката академия на науките]] и прочее. В качеството на изгнаник по политически причини се изявява като общественик, историк и пубицист, на който съдбата на родината попаднала зад '''[[желязната завеса]]''', не му е безразлична. През [[1969]] г. основава ''[[Фондация (организация)|Фондация]] „Константин и Зиновия Кацарови“'' към [[Женевски университет|Женевския университет]] за подпомагане обучението и специализацията на български студенти в Швейцария.<ref>[http://fonds-katzarov.ch/index_bg.php Фондация Константин и Зиновия Кацарови към Общия фонд за стипендии при Женевския университет ]</ref> |
||
През [[1974]] г. дарява на [[Народна библиотека]] 1500 тома лична колекция от книги на [[немски език|немски]], [[френски език|френски]], [[руски език|руски]] и [[английски език]] в областта на [[Международно публично право|международното публично]] и [[Международно частно право|частно право]]. |
През [[1974]] г. дарява на [[Народна библиотека]] 1500 тома лична колекция от книги на [[немски език|немски]], [[френски език|френски]], [[руски език|руски]] и [[английски език]] в областта на [[Международно публично право|международното публично]] и [[Международно частно право|частно право]]. |
||
Версия от 19:33, 1 януари 2018
| Константин Кацаров | |
| български юрист | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 7 октомври 1980 г.
|
| Погребан | Монтрьо, Швейцария |
| Учил в | Бернски университет[1] |
| Право | |
| Членува в | Международна правна асоциация Словашка академия на науките |
| Семейство | |
| Уебсайт | www.fonds-katzarov.ch |
| Константин Кацаров в Общомедия | |
Константин Иванов Кацаров е виден български юрист. Завършва право в Берн, Швейцария. Преподава търговско право до 1947 г. в Юридическия факултет на Софийския университет. Професор по търговско и международно право.
В периода 1921 – 1950 г. е член на Висшата законодателна комисия. Съден от комунистическия режим – лежи във варненския затвор. Реабилитиран поради необходимостта от помощта му по сложен международен казус в който е забъркана България от властта през 50-те години на XX век, успява да замине за Швейцария, където работи като адвокат и преподавател.
Професор по право в Швейцария, чете лекции в редица университети. Член на Международната правна асоциация, Словашката академия на науките и прочее. В качеството на изгнаник по политически причини се изявява като общественик, историк и пубицист, на който съдбата на родината попаднала зад желязната завеса, не му е безразлична. През 1969 г. основава Фондация „Константин и Зиновия Кацарови“ към Женевския университет за подпомагане обучението и специализацията на български студенти в Швейцария.[2]
През 1974 г. дарява на Народна библиотека 1500 тома лична колекция от книги на немски, френски, руски и английски език в областта на международното публично и частно право.
През 2016 г. посмъртно е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен.[3]
Трудове
- 60 години живяна история
- Светът отблизо
- Проиграната победа
- Поданството на юридическите лица, София, 1925 г.
- Материална основа и правна природа на индустриалната собственост, София, 1929 г.
- Систематичен курс по българско търговско право, София, 1943 г.
- Теория на национализацията, Женева, 1960 г. (на френски език), София, 2011 г. (превод на български език)
- специализирана правна литература по търговско и авторско право, право на индустриалната собственост и т.н.
Библиографски източници
- Костов, Алекс. Биографията на професор Константин Кацаров. – В: Костов, Ал. (съст.) Константин Кацаров и неговото наследство. София, Херон Прес, 1998, с. 3 – 18 / Kostov, Al. La biographie du professeur Konstantin Katzarov. – Dans: Kostov, Al. /ed./ /Konstantin Katzarov et son héritage. Sofia, Heron Press, 1998, р. 3 – 18.
Източници
- ↑ www.fonds-katzarov.ch // Посетен на 2 март 2024 г.
- ↑ Фондация Константин и Зиновия Кацарови към Общия фонд за стипендии при Женевския университет
- ↑ Указ № 374 от 17 ноември 2016 г. Обн. ДВ. бр. 96 от 2 декември 2016 г.
|
