Орлов дол: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Jimiendany (беседа | приноси)
има отделна статия
Етикет: Връщане
Ред 8: Ред 8:
| площ = 60,1
| площ = 60,1
}}
}}
'''Орлов дол''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[община Тополовград]], [[област Хасково]].

<!---->'''Орлов дол''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[община Тополовград]], [[област Хасково]].


== География ==
== География ==
Селото се намира в северозападното подножие на Сакар планина, на двата бряга на река Соколица, приток на Сазлийка.. Релефът е полупланински. Разстояния до най-близките градове- 15км до Тополовград,40км до Гълъбово, 45км до Елхово, 50км до Харманли, 65 км до Ямбол, 80км до Стара Загора.
Селото се намира в северозападното подножие на [[Сакар планина]], на двата бряга на река [[Соколица]], приток на [[Сазлийка]]. Релефът е полупланински. Разстояния до най-близките градове – 15 км до Тополовград, 40 км до Гълъбово, 80 км до Стара Загора.


== Културни и природни забележителности ==
== Културни и природни забележителности ==
Заселването става от прогонени размирни и непокорни фамилии от района на Троян по време на Първото Търновско възстание 1598г. Хората пазели ревниво своя български и християнски дух. Винаги е имало по няколко свещеника и учители-"граматици". През 1822 построили първото училище, чиято сграда все още съществува в двора на църквата, а през 1927- по-голямо осмокласно. Църквата в селото е построена за 40 дни през [[1834]] г. и е добре запазена. Има сведения, че в тази църква и в къщите на населението се е укривал Васил Левски, идвал в селото 3 пъти .Селото е с много богата история. В него [[Васил Левски]] е учредил революционна организация, от която 64 човека са били обесени през 1877г., в тяхна чест има издигнат паметник в центъра на селото, който наподобява дърво, а на читалището е поставен барелеф на Левски.Читалище в селото е създадено през 1927г., а през 60-те години на 20-ти век в центъра е построена читалищна сграда, една от най-големите и красиви в околността- с киносалон, библиотека, сладкарница и множество сервизни помещения
Заселването става от прогонени размирни и непокорни фамилии от района на Троян по време на Първото Търновско възстание 1598 г. Хората пазели ревниво своя български и християнски дух. Винаги е имало по няколко свещеника и учители-"граматици". През 1822 построили първото училище, чиято сграда все още съществува в двора на църквата, а през 1927 г. – по-голямо осмокласно. Църквата в селото е построена за 40 дни през [[1834]] г. и е добре запазена. Има сведения, че в тази църква и в къщите на населението се е укривал Васил Левски, идвал в селото 3 пъти. Селото е с много богата история. В него [[Васил Левски]] е учредил революционна организация, от която 64 човека са били обесени през 1877 г., в тяхна чест има издигнат паметник в центъра на селото, който наподобява дърво, а на читалището е поставен барелеф на Левски.Читалище в селото е създадено през 1927 г., а през 60-те години на 20-ти век в центъра е построена читалищна сграда, с киносалон, библиотека, сладкарница и множество сервизни помещения

Около селото могат да се видят природните феномени „Казанчето“, „Стените“ и др., както и исторически забележителности като "Калето"-римски граничен пункт /казарма/.,.


Около селото могат да се видят природните феномени „Казанчето“, „Стените“ и др., както и исторически забележителности като „Калето“ – римски граничен пункт (казарма).
<!-- == Редовни събития == -->
<!-- == Редовни събития == -->

== Личности ==
== Личности ==
* [[Люцкан Люцканов]] (р. 1939), български офицер, генерал-лейтенант
* [[Люцкан Люцканов]] (08.11.1939-24.01.2018г.), български офицер, генерал-лейтенант, Средно образование завършва в Тополовград, а по-късно . Висшето народно военно училище във Велико Търново. Започва службата си като командир на взвод. Учил е още във Военната академия в София и Генералщабната академия „Климент Ворошилов“ в СССР. В периода 16 ноември 1990 – 30 август 1991 е командващ Трета армия с щаб в Сливен. От 30 август 1991 г. – 12 май 1993 г. е командващ Сухопътните войски на Българската армия. Между 1997 и 1999 г. е секретар (заместник-министър) на МВР. Председател на клуб „Командване на Сухопътните войски“ и клуб „Трета армия” в Столичната организация на СОСЗР. От 2007 до 2009 г. е заместник-кмет на район „Младост“.
* Диньо Божков /1876-1966/- истински възрожденец, един от Симеон-Радевите строители на следосвобожденска България, - учител,преводач и издател, литератор, преподавател в Семинарията. Огромното му културно дело се състои в превеждането на български, издаването и разпространението в близо 600 000 екземпляра на 40 книги от Григорий Петров - най-доброто, което е създал този нов апостол на Христа и християнските ценности и добродетели, влюбения в българската земя и народ, на които е посветил поредица от своите книги.
* Диньо Божков /1876-1966/- истински възрожденец, учител, преводач и издател, литератор, преподавател в Семинарията. Културното му дело се състои в превеждането на български, издаването и разпространението в близо 600 000 екземпляра на 40 книги от [[Григорий Петров]].

<!-- == Литература ==От кройката на възрожденците
<!-- == Литература ==От кройката на възрожденците


Ред 29: Ред 27:


== Други ==
== Други ==
Край селото има [[Уран (елемент)|уранови]] залежи, чиято експлоатация е започнала през [[1969]]<ref>[http://web.archive.org/web/20070926221745/http://www.bgd.gea.uni-sofia.bg/mavrudchpdf/mavrudch1.pdf Страници от календара на българската геология, на PDF]</ref>. Добивът е прекратен преди 1998 г.<ref>[http://law.dir.bg/reference.php?f=pms74-98 ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 74 от 27 март 1998 г. за ликвидиране на последствията от добива и преработката на уранова суровина]</ref>.
Край селото има [[Уран (елемент)|уранови]] залежи, чиято експлоатация е започнала през [[1969]]<ref>[http://web.archive.org/web/20070926221745/http://www.bgd.gea.uni-sofia.bg/mavrudchpdf/mavrudch1.pdf Страници от календара на българската геология, на PDF]</ref>. Добивът е прекратен преди 1998 г.<ref>[http://law.dir.bg/reference.php?f=pms74-98 Постановление №74 от 27 март 1998 г. за ликвидиране на последствията от добива и преработката на уранова суровина]</ref>.


== Кухня ==
== Кухня ==
Типични ястия са боб с ориз, зелник, [[гюзлюма|гюзлеми]], карталаци, [[качамак]]. Тестените изделия са приоритетни там. Курбаните са доста известни.
Типични ястия са боб с ориз, зелник, [[гюзлюма|гюзлеми]], карталаци, [[качамак]]. Тестените изделия са приоритетни там. Курбаните са доста известни.
http://pep-4o.blogspot.com/
http://pep-4o.blogspot.com/

== Източници ==
<references />


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
Ред 40: Ред 41:


https://www.facebook.com/groups/1873450882966258/
https://www.facebook.com/groups/1873450882966258/

== Източници ==
<references />


{{Община Тополовград}}
{{Община Тополовград}}

Версия от 17:05, 24 януари 2018

Орлов дол
Общи данни
Население475 души[1] (15 март 2024 г.)
7,91 души/km²
Землище60,1 km²
Надм. височина213 m
Пощ. код6545
Тел. код04733
МПС кодХ
ЕКАТТЕ53895
Администрация
ДържаваБългария
ОбластХасково
Община
   кмет
Тополовград
Божин Божинов
(ИТН; 2011)

Орлов дол е село в Южна България. То се намира в община Тополовград, област Хасково.

География

Селото се намира в северозападното подножие на Сакар планина, на двата бряга на река Соколица, приток на Сазлийка. Релефът е полупланински. Разстояния до най-близките градове – 15 км до Тополовград, 40 км до Гълъбово, 80 км до Стара Загора.

Културни и природни забележителности

Заселването става от прогонени размирни и непокорни фамилии от района на Троян по време на Първото Търновско възстание 1598 г. Хората пазели ревниво своя български и християнски дух. Винаги е имало по няколко свещеника и учители-"граматици". През 1822 построили първото училище, чиято сграда все още съществува в двора на църквата, а през 1927 г. – по-голямо осмокласно. Църквата в селото е построена за 40 дни през 1834 г. и е добре запазена. Има сведения, че в тази църква и в къщите на населението се е укривал Васил Левски, идвал в селото 3 пъти. Селото е с много богата история. В него Васил Левски е учредил революционна организация, от която 64 човека са били обесени през 1877 г., в тяхна чест има издигнат паметник в центъра на селото, който наподобява дърво, а на читалището е поставен барелеф на Левски.Читалище в селото е създадено през 1927 г., а през 60-те години на 20-ти век в центъра е построена читалищна сграда, с киносалон, библиотека, сладкарница и множество сервизни помещения

Около селото могат да се видят природните феномени „Казанчето“, „Стените“ и др., както и исторически забележителности като „Калето“ – римски граничен пункт (казарма).

Личности

  • Люцкан Люцканов (р. 1939), български офицер, генерал-лейтенант
  • Диньо Божков /1876-1966/- истински възрожденец, учител, преводач и издател, литератор, преподавател в Семинарията. Културното му дело се състои в превеждането на български, издаването и разпространението в близо 600 000 екземпляра на 40 книги от Григорий Петров.

Други

Край селото има уранови залежи, чиято експлоатация е започнала през 1969[2]. Добивът е прекратен преди 1998 г.[3].

Кухня

Типични ястия са боб с ориз, зелник, гюзлеми, карталаци, качамак. Тестените изделия са приоритетни там. Курбаните са доста известни. http://pep-4o.blogspot.com/

Източници

Външни препратки

http://orlovdol.blogspot.com/

https://www.facebook.com/groups/1873450882966258/

Шаблон:Мъниче селища в България