Орлов дол: Разлика между версии
Jimiendany (беседа | приноси) |
има отделна статия Етикет: Връщане |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
| площ = 60,1 |
| площ = 60,1 |
||
}} |
}} |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
== География == |
== География == |
||
Селото се намира в северозападното подножие на Сакар планина, на двата бряга на река Соколица, приток на Сазлийка |
Селото се намира в северозападното подножие на [[Сакар планина]], на двата бряга на река [[Соколица]], приток на [[Сазлийка]]. Релефът е полупланински. Разстояния до най-близките градове – 15 км до Тополовград, 40 км до Гълъбово, 80 км до Стара Загора. |
||
== Културни и природни забележителности == |
== Културни и природни забележителности == |
||
Заселването става от прогонени размирни и непокорни фамилии от района на Троян по време на Първото Търновско възстание |
Заселването става от прогонени размирни и непокорни фамилии от района на Троян по време на Първото Търновско възстание 1598 г. Хората пазели ревниво своя български и християнски дух. Винаги е имало по няколко свещеника и учители-"граматици". През 1822 построили първото училище, чиято сграда все още съществува в двора на църквата, а през 1927 г. – по-голямо осмокласно. Църквата в селото е построена за 40 дни през [[1834]] г. и е добре запазена. Има сведения, че в тази църква и в къщите на населението се е укривал Васил Левски, идвал в селото 3 пъти. Селото е с много богата история. В него [[Васил Левски]] е учредил революционна организация, от която 64 човека са били обесени през 1877 г., в тяхна чест има издигнат паметник в центъра на селото, който наподобява дърво, а на читалището е поставен барелеф на Левски.Читалище в селото е създадено през 1927 г., а през 60-те години на 20-ти век в центъра е построена читалищна сграда, с киносалон, библиотека, сладкарница и множество сервизни помещения |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
<!-- == Редовни събития == --> |
<!-- == Редовни събития == --> |
||
== Личности == |
== Личности == |
||
* [[Люцкан Люцканов]] (р. 1939), български офицер, генерал-лейтенант |
|||
* [[Люцкан Люцканов]] (08.11.1939-24.01.2018г.), български офицер, генерал-лейтенант, Средно образование завършва в Тополовград, а по-късно . Висшето народно военно училище във Велико Търново. Започва службата си като командир на взвод. Учил е още във Военната академия в София и Генералщабната академия „Климент Ворошилов“ в СССР. В периода 16 ноември 1990 – 30 август 1991 е командващ Трета армия с щаб в Сливен. От 30 август 1991 г. – 12 май 1993 г. е командващ Сухопътните войски на Българската армия. Между 1997 и 1999 г. е секретар (заместник-министър) на МВР. Председател на клуб „Командване на Сухопътните войски“ и клуб „Трета армия” в Столичната организация на СОСЗР. От 2007 до 2009 г. е заместник-кмет на район „Младост“. |
|||
* Диньо Божков /1876-1966/- истински възрожденец, |
* Диньо Божков /1876-1966/- истински възрожденец, учител, преводач и издател, литератор, преподавател в Семинарията. Културното му дело се състои в превеждането на български, издаването и разпространението в близо 600 000 екземпляра на 40 книги от [[Григорий Петров]]. |
||
<!-- == Литература ==От кройката на възрожденците |
<!-- == Литература ==От кройката на възрожденците |
||
Ред 29: | Ред 27: | ||
== Други == |
== Други == |
||
Край селото има [[Уран (елемент)|уранови]] залежи, чиято експлоатация е започнала през [[1969]]<ref>[http://web.archive.org/web/20070926221745/http://www.bgd.gea.uni-sofia.bg/mavrudchpdf/mavrudch1.pdf Страници от календара на българската геология, на PDF]</ref>. Добивът е прекратен преди 1998 г.<ref>[http://law.dir.bg/reference.php?f=pms74-98 |
Край селото има [[Уран (елемент)|уранови]] залежи, чиято експлоатация е започнала през [[1969]]<ref>[http://web.archive.org/web/20070926221745/http://www.bgd.gea.uni-sofia.bg/mavrudchpdf/mavrudch1.pdf Страници от календара на българската геология, на PDF]</ref>. Добивът е прекратен преди 1998 г.<ref>[http://law.dir.bg/reference.php?f=pms74-98 Постановление №74 от 27 март 1998 г. за ликвидиране на последствията от добива и преработката на уранова суровина]</ref>. |
||
== Кухня == |
== Кухня == |
||
Типични ястия са боб с ориз, зелник, [[гюзлюма|гюзлеми]], карталаци, [[качамак]]. Тестените изделия са приоритетни там. Курбаните са доста известни. |
Типични ястия са боб с ориз, зелник, [[гюзлюма|гюзлеми]], карталаци, [[качамак]]. Тестените изделия са приоритетни там. Курбаните са доста известни. |
||
http://pep-4o.blogspot.com/ |
http://pep-4o.blogspot.com/ |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
Ред 40: | Ред 41: | ||
https://www.facebook.com/groups/1873450882966258/ |
https://www.facebook.com/groups/1873450882966258/ |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
{{Община Тополовград}} |
{{Община Тополовград}} |
Версия от 17:05, 24 януари 2018
Орлов дол | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 475 души[1] (15 март 2024 г.) 7,91 души/km² |
Землище | 60,1 km² |
Надм. височина | 213 m |
Пощ. код | 6545 |
Тел. код | 04733 |
МПС код | Х |
ЕКАТТЕ | 53895 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Хасково |
Община – кмет | Тополовград Божин Божинов (ИТН; 2011) |
Орлов дол е село в Южна България. То се намира в община Тополовград, област Хасково.
География
Селото се намира в северозападното подножие на Сакар планина, на двата бряга на река Соколица, приток на Сазлийка. Релефът е полупланински. Разстояния до най-близките градове – 15 км до Тополовград, 40 км до Гълъбово, 80 км до Стара Загора.
Културни и природни забележителности
Заселването става от прогонени размирни и непокорни фамилии от района на Троян по време на Първото Търновско възстание 1598 г. Хората пазели ревниво своя български и християнски дух. Винаги е имало по няколко свещеника и учители-"граматици". През 1822 построили първото училище, чиято сграда все още съществува в двора на църквата, а през 1927 г. – по-голямо осмокласно. Църквата в селото е построена за 40 дни през 1834 г. и е добре запазена. Има сведения, че в тази църква и в къщите на населението се е укривал Васил Левски, идвал в селото 3 пъти. Селото е с много богата история. В него Васил Левски е учредил революционна организация, от която 64 човека са били обесени през 1877 г., в тяхна чест има издигнат паметник в центъра на селото, който наподобява дърво, а на читалището е поставен барелеф на Левски.Читалище в селото е създадено през 1927 г., а през 60-те години на 20-ти век в центъра е построена читалищна сграда, с киносалон, библиотека, сладкарница и множество сервизни помещения
Около селото могат да се видят природните феномени „Казанчето“, „Стените“ и др., както и исторически забележителности като „Калето“ – римски граничен пункт (казарма).
Личности
- Люцкан Люцканов (р. 1939), български офицер, генерал-лейтенант
- Диньо Божков /1876-1966/- истински възрожденец, учител, преводач и издател, литератор, преподавател в Семинарията. Културното му дело се състои в превеждането на български, издаването и разпространението в близо 600 000 екземпляра на 40 книги от Григорий Петров.
Други
Край селото има уранови залежи, чиято експлоатация е започнала през 1969[2]. Добивът е прекратен преди 1998 г.[3].
Кухня
Типични ястия са боб с ориз, зелник, гюзлеми, карталаци, качамак. Тестените изделия са приоритетни там. Курбаните са доста известни. http://pep-4o.blogspot.com/
Източници
Външни препратки
https://www.facebook.com/groups/1873450882966258/
|