Национален антропологичен музей: Разлика между версии
снимка / commonscat |
Редакция без резюме |
||
| Ред 18: | Ред 18: | ||
}} |
}} |
||
'''Националният антропологичен музей''' е създаден на 21 март 2007 г. като част от системата от музеи към [[Българската академия на науките]] |
'''Националният антропологичен музей''' е създаден на 21 март 2007 г. като част от системата от музеи към [[Българската академия на науките]] под патронажа на [[Институт по експериментална морфология и антропология към БАН|Института по експериментална морфология, патология и антропология]] с музей към БАН. Намира се в гр. София, на бул. „Цариградско шосе” № 73, в непосредствена близост до сградата на [[Министерство на външните работи на България|Министерството на външните работи]]. |
||
В музея има много възстановени образи на хора, живели по |
В музея има много възстановени образи на хора, живели по българските земи в различни исторически епохи. Възстановките са дело на проф. Йордан Йорданов, който е единственият антрополог в България, използващ методологията на М. М. Герасимов за възстановяване на меките тъкани по черепа на човек. Във витрина в началото на експозицията са представени отделните етапи на работата по подобна възстановка. |
||
Към музея има и национална костница, където се събират и съхраняват антропологически материали, открити при археологически разкопки от територията на цялата страна. Тази база данни се ползва от учени и изследователи |
Към музея има и национална костница, където се събират и съхраняват антропологически материали, открити при археологически разкопки от територията на цялата страна. Тази база данни се ползва от учени и изследователи. По нея се изучават хората, живели по българските земи от древността до наши дни. |
||
Експозицията в музея е подредена в хронологически ред – [[Праистория]], [[Античност]], [[Средновековие]] и [[Възраждане]]. Няколко възстановки на лица представят еволюцията на човешките черти и постепенната им [[грацилизация]] (еволюционен процес, при който лицевите кости постепенно се променят, а чертите на лицето стават по-фини). Пресъздаден е и образът на жреца, положен в гроб № 43 във [[Варненски некропол|Варненския некропол]] (където е открито най-старото обработвано злато в Европа). Интересен експонат е и образът на тракийската принцеса, положена в гробницата, открита в [[Могиланска могила|Могиланската могила]] в центъра на |
Експозицията в музея е подредена в хронологически ред – [[Праистория]], [[Античност]], [[Средновековие]] и [[Възраждане]]. Няколко възстановки на лица представят еволюцията на човешките черти и постепенната им [[грацилизация]] (еволюционен процес, при който лицевите кости постепенно се променят, а чертите на лицето стават по-фини). Пресъздаден е и образът на жреца, положен в гроб № 43 във [[Варненски некропол|Варненския некропол]] (където е открито най-старото обработвано злато в Европа). Интересен експонат е и образът на тракийската принцеса, положена в гробницата, открита в [[Могиланска могила|Могиланската могила]] в центъра на [[Враца]]. |
||
Други интересни експонати в музея са възстановените образи на българските царе [[Калоян]] (1168 – 1207 г.), [[Самуил]] (неизв. – 1014 г.), както и на |
Други интересни експонати в музея са възстановените образи на българските царе [[Калоян]] (1168 – 1207 г.), [[Самуил]] (неизв. – 1014 г.), както и на [[чъргубиля]] [[Мостич]]. В музея могат да се видят още образите на възрожденците [[Захари Стоянов]] и [[Георги Раковски]], както и на други видни борци за освобождението на България от османско владичество. |
||
В музея има също и няколко реконструкции на гробове, заедно с разположените в тях тела – полагане тип „хокер” (в ембрионална поза) и християнски тип (със скръстени върху гърдите ръце) |
В музея има също и няколко реконструкции на гробове, заедно с разположените в тях тела – полагане тип „хокер” (в ембрионална поза) и християнски тип (със скръстени върху гърдите ръце)<ref>[http://bulgariatravel.org/bg/object/170/Antropologichen_muzej_BAN Национален антропологичен музей, София]</ref>. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
| Ред 34: | Ред 34: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
{{commonscat|National Anthropological Museum, Bulgaria}} |
|||
* [http://www.iema.bas.bg/MuseumHistory.html/ Институт по експериментална морфология и антропология с музей при БАН] |
* [http://www.iema.bas.bg/MuseumHistory.html/ Институт по експериментална морфология и антропология с музей при БАН] |
||
* [http://bulgarialeisure.com/index.php/bg/cultural-tourism-2/132-2014-10-07-10-49-55 Информация и снимки за Национален антропологичен музей] |
* [http://bulgarialeisure.com/index.php/bg/cultural-tourism-2/132-2014-10-07-10-49-55 Информация и снимки за Национален антропологичен музей] |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
[[Категория:Антропологични музеи]] |
[[Категория:Антропологични музеи]] |
||
| ⚫ | |||
[[Категория:100 национални туристически обекта]] |
[[Категория:100 национални туристически обекта]] |
||
| ⚫ | |||
Версия от 13:10, 6 юли 2018
| Национален антропологичен музей | |
 | |
| Местоположение | София |
|---|---|
| Тематика | Антропология |
| Основан | 21 март 2007 г. |
| Обект на БТС | Файл:Opoznai-bg.gif 66б |
| Работно време | |
| Лятно работно време | 09:00 до 17:00 ч. |
| Зимно работно време | 09:00 до 17:00 ч. |
| Допълнителна информация | |
| Адрес | град София бул. „Цариградско шосе” № 73 |
| Телефон | +359 2 871 8375 |
| Сайт | http://www.iempam.bas.bg/ |
 Местоположение в София | |
| Национален антропологичен музей в Общомедия | |
Националният антропологичен музей е създаден на 21 март 2007 г. като част от системата от музеи към Българската академия на науките под патронажа на Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей към БАН. Намира се в гр. София, на бул. „Цариградско шосе” № 73, в непосредствена близост до сградата на Министерството на външните работи.
В музея има много възстановени образи на хора, живели по българските земи в различни исторически епохи. Възстановките са дело на проф. Йордан Йорданов, който е единственият антрополог в България, използващ методологията на М. М. Герасимов за възстановяване на меките тъкани по черепа на човек. Във витрина в началото на експозицията са представени отделните етапи на работата по подобна възстановка.
Към музея има и национална костница, където се събират и съхраняват антропологически материали, открити при археологически разкопки от територията на цялата страна. Тази база данни се ползва от учени и изследователи. По нея се изучават хората, живели по българските земи от древността до наши дни.
Експозицията в музея е подредена в хронологически ред – Праистория, Античност, Средновековие и Възраждане. Няколко възстановки на лица представят еволюцията на човешките черти и постепенната им грацилизация (еволюционен процес, при който лицевите кости постепенно се променят, а чертите на лицето стават по-фини). Пресъздаден е и образът на жреца, положен в гроб № 43 във Варненския некропол (където е открито най-старото обработвано злато в Европа). Интересен експонат е и образът на тракийската принцеса, положена в гробницата, открита в Могиланската могила в центъра на Враца.
Други интересни експонати в музея са възстановените образи на българските царе Калоян (1168 – 1207 г.), Самуил (неизв. – 1014 г.), както и на чъргубиля Мостич. В музея могат да се видят още образите на възрожденците Захари Стоянов и Георги Раковски, както и на други видни борци за освобождението на България от османско владичество.
В музея има също и няколко реконструкции на гробове, заедно с разположените в тях тела – полагане тип „хокер” (в ембрионална поза) и християнски тип (със скръстени върху гърдите ръце)[1].