Промени

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
редакция без резюме
 
Според [[Асен Чилингиров]] историческите извори сочат към датировка на Голямата базилика към IV век по времето на император [[Константин Велики]].<ref>Асен Чилингиров, Българската Църква II, стр. 147 http://www.otizvora.com/files2015/tschilingirov//atch-bg_carkva-2.pdf</ref> След разрушаването и още в края на IV или началото на V век, камъните над основите са използвани за построяването на други монументални сгради в близост на базиликата. През IX-X век тя бива престроена с тухли и отново разрушена в края на X век, което съвпада с присъединяването на цяла източна България към Византия.
 
Чилингиров критикува реконструкцията, която придава вид на базиликата, какъвто никога не е имала, с цел да бъде превърната в "прабългарски„прабългарски паметник"паметник“.
 
От изследваните части на Голямата базилика се вижда, че архиепископската резиденция се разполага в дворовете на север и на юг от храма, като в северния двор е проучен жилищен дворец, а на запад от него – баня с хипокауст. На юг от базиликата е проучена триделна сграда, в която са се помещавали дидаскалейон (училище) и скрипторий. Дидаскалейонът е доказателство, че освен богослужебните книги в комплекса са се изучавали [[право]], [[архитектура]] и [[строителство]]. Тук вероятно са работили и приетите през 886 г. от цар [[Борис I]] ученици на [[Кирил и Методий]], положили началото на [[Преславска книжовна школа|Плисковско-Преславската книжовна школа]] на старобългарски език.
 
== Източници ==
<references/>
* [http://bazileus.eu/kreposti/224-ukrepen-manastir-pri-golqmata-bazilika-v-pliska.html Укрепената архиепископия-манастир при Голямата базилика в Плиска]
* [http://www.protobulgarians.com/Kniga%20za%20etnonima/20-Pliska-plan.htm Първата българска столица на прабългарите]

Навигация