Разлика между версии на „Въстание на Ивайло“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
интервал; козметични промени
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м (интервал; козметични промени)
 
== Ход на въстанието ==
[[FileФайл:Konstantin i Irina.jpg|thumbмини|200px|leftляво|[[Константин Асен]] и [[Ирина Ласкарина Асенина|Ирена]]]]
{| class="toccolours" style="float: right; margin-left: 1em; margin-right: 1em; font-size: 85%; background:#c6dbf7; color:black; width:23em; max-width: 23%;" cellspacing="5"
| style="text-align: left;" |
Смъртта на българския цар шокира византийския император [[Михаил VIII Палеолог]], който скоро се е преместил от [[Константинопол]] в [[Одрин|Адрианопол]] с цел да наблюдава по-отблизо положението в България. Той планира да използва кризата за своя собствена полза, но след като разбира, че въстанието е битка между съсловията, той решава да помогне на българската аристокрация да разбие този враг на България, а също и потенциален такъв на Византия. Михаил VIII намира подходящ претендент за българския трон – [[Иван Асен III|Иван]], син на цар [[Мицо Асен]], живеещ във Византия. Иван е женен за дъщеря му и се провъзгласява за цар на България под името Иван Асен III. Византийците изпращат дипломати в Търново с предложение царица Мария да отстъпи трона си, докато византийската армия настъпва на север.
 
Последвалите събития изненадват византийците. Мария започва преговори с Ивайло и му предлага ръката и короната си. Византийските историци я обвиняват в нарушаване на моралния дълг към съпруга си, но новината за това само озлобява чичо и&#768;ѝ – Михаил VIII и засилва желанието му за власт.<ref name="an">Андреев, стр. 224</ref> В началото тя иска да управлява сама, но поделянето на властта с Ивайло осигурява сина и&#768;ѝ Михаил като наследник на трона.<ref name="an"/> Ивайло пък е склонен да приеме това с мотива, че Мария му дава това, което, той е възнамерявал да вземе със сила.<ref name="an"/> Все пак той се страхува от такова споразумение, тъй като може да се сближи с целите си и може да бъде предаден от поддръжниците си. Все пак той приел.<ref name="an"/>
 
=== Походи срещу монголите и византийците ===
[[FileФайл:Michael VIII Palaiologos (head).jpg|200px|thumbмини|[[Михаил VIII Палеолог]]]]
През лятото на [[1278]] г. Ивайло влиза тържествено в столицата и е коронясан за цар. България е обединена под управлението на добрия цар, но проблемите на страната далеч не са решени. Византийският император продължава с опитите си да свали Ивайло и изпраща армии под водачеството на известния генерал [[Михаил Глава]], който вече два пъти е разбил българите. Освен това той постига споразумение с монголите за нахлуване от север. Ситуацията в столицата също е лоша – Ивайло не успява да събере подкрепа сред аристокрацията и често трябва да се спасява от заговори.
 
 
== Литература ==
* Йордан Андреев, Милчо Лалков, Българските ханове и царе, Велико Търново, 1996.
* Атанас Пейчев и колектив, 1300 години на стража, Военно издателство, София 1984.
 
== Външни препратки ==
 
{{Превод от|en|Uprising of Ivaylo|347377477}}
нооб
 
[[Категория:Български въстания|Ивайло]]
[[Категория:Втора българска държава]]
 
нооб

Навигация