Съсловие: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) форматиране: 8x тире, 7x кавички, 21 интервала, тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Картинка:Cleric-Knight-Workman.jpg|thumb|280px|Френско изображение от 13 в. на тристранния социален ред на [[Средновековие]]то |
[[Картинка:Cleric-Knight-Workman.jpg|thumb|280px|Френско изображение от 13 в. на тристранния социален ред на [[Средновековие]]то – ''oratores'': „Онези, които се молят“, ''bellatores'': „Онези, които се борят“, and ''laboratores'': „Онези, които работят“.]] |
||
'''Съсловията''' са основния социален ред на йерархичното общество, признат през [[Средновековието|Средните векове]] в [[християнство|християнска]] [[Европа]]. С развитието на феодализма през Средновековието, разделянето става все по-строго, а социалната мобилност между класите намалява. [[Френската революция]] дава силен тласък за отменяне на класовото разделение, а през [[19 век]], това разделение е отменено в повечето европейски страни. |
'''Съсловията''' са основния социален ред на йерархичното общество, признат през [[Средновековието|Средните векове]] в [[християнство|християнска]] [[Европа]]. С развитието на феодализма през Средновековието, разделянето става все по-строго, а социалната мобилност между класите намалява. [[Френската революция]] дава силен тласък за отменяне на класовото разделение, а през [[19 век]], това разделение е отменено в повечето европейски страни. |
||
Членовете на съсловията се различават от останалата част от населението по своя правен статут. За разлика от [[класа|класите]], съсловията имат [[обичайно право|обичаен произход]], т.е. те са се формирали и обособили исторически в продължение на продължителен период от време. |
Членовете на съсловията се различават от останалата част от населението по своя правен статут. За разлика от [[класа|класите]], съсловията имат [[обичайно право|обичаен произход]], т.е. те са се формирали и обособили исторически в продължение на продължителен период от време. |
||
== Класическо разделение == |
== Класическо разделение == |
||
Съсловното разделение е характерна черта на средновековна Европа, и обикновено включва трите: |
Съсловното разделение е характерна черта на средновековна Европа, и обикновено включва трите: |
||
# [[аристокрация]]та |
# [[аристокрация]]та |
||
# [[духовенство]]то |
# [[духовенство]]то |
||
# обикновените хора |
# обикновените хора |
||
По време на [[стар ред|стария ред]] с [[просвещение]]то, във водещата европейска страна |
По време на [[стар ред|стария ред]] с [[просвещение]]то, във водещата европейска страна – Франция, последното съсловие става популярно като [[Третото съсловие]] и включва или обединява всички останали извън благородниците и духовенството. По това време обаче са наблюдава значително разслояване, като в третото съсловие се обособява т.нар. [[буржоазия]], т.е. забогатели търговци (лихвари), индустриални и занаятчийски работници, закрепостени селяни и държавна администрация. |
||
На европейските съсловия в индийското и китайско общества отговарят [[каста|кастите]]. В САЩ, поради липсата на средновековна история на страната, такова разделение или разграничение липсва. |
На европейските съсловия в индийското и китайско общества отговарят [[каста|кастите]]. В САЩ, поради липсата на средновековна история на страната, такова разделение или разграничение липсва. |
||
== Съсловия в Древна Гърция == |
== Съсловия в Древна Гърция == |
||
В книга VIII, |
В книга VIII, „държавата“, Платон предава за три класа [[древни гърци]]: |
||
# владетели, философи; |
# владетели, философи; |
||
# войни-стражи; |
# войни-стражи; |
||
# [[демиург]]. |
# [[демиург]]. |
||
== Съсловия в Древен Рим == |
== Съсловия в Древен Рим == |
||
Ред 30: | Ред 30: | ||
== Съсловия в Средновековна България == |
== Съсловия в Средновековна България == |
||
Съсловията в [[Българско землище|българските земи]] са били царските [[властел]]и, божиите служители (духовенството) и простолюдието. Духовенството се числяло към |
Съсловията в [[Българско землище|българските земи]] са били царските [[властел]]и, божиите служители (духовенството) и простолюдието. Духовенството се числяло към „горното“ съсловие и заедно с аристокрацията участвало в управлението на обществото. В дъното на [[wikt:йерархия|йерархията]] стояли селяните и занаятчиите, които произвеждали благата, но били лишени от всякакви права в управлението. |
||
Средновековното общество било разделено на 3 основни съсловия: |
Средновековното общество било разделено на 3 основни съсловия: |
||
# Хора на меча |
# Хора на меча – аристократи и войни |
||
# Хора на църквата |
# Хора на църквата – духовници (епископи, прелати и абати) |
||
# Хора на труда |
# Хора на труда – селяни и занаятчии |
||
Преминаването от едно съсловие в друго било рядкост, защото всеки в това строго подредено общество знаел своето място и задължения и малко хора се осмелявали да нарушат |
Преминаването от едно съсловие в друго било рядкост, защото всеки в това строго подредено общество знаел своето място и задължения и малко хора се осмелявали да нарушат „свещения“ ред и правила за поведение. |
||
== Съсловия в Русия == |
== Съсловия в Русия == |
||
В Русия има разлика в съсловната структура на обществото по времето на [[Руско царство|Руското царство]] и [[Руска империя|Руската империя]]. |
В Русия има разлика в съсловната структура на обществото по времето на [[Руско царство|Руското царство]] и [[Руска империя|Руската империя]]. |
||
Първоначално са обособени две главни функционално |
Първоначално са обособени две главни функционално – на тегобниците, т.е. на онези „обременени“ с [[фиск]]а и на дължащите служба на [[Власт (институционална)|власт]]та в лицето на [[цар]]я ([[ангария]]). |
||
Привилегировани съсловия са традиционната аристокрация |
Привилегировани съсловия са традиционната аристокрация – [[боляри]]те (виж [[Болярска дума]]), нисшата аристокрация наричана [[дворянство]], а римското съсловие на конниците е заменено от стрелците. |
||
Извън данъкоплатците, т.е. в съсловията дължащи служба са [[крепостни селяни|крепостните селяни]] по силата на [[крепостно право|крепостното право]] и [[Посадски люди|посадските люди]], особено съсловие дължащо многобройни повинности. |
Извън данъкоплатците, т.е. в съсловията дължащи служба са [[крепостни селяни|крепостните селяни]] по силата на [[крепостно право|крепостното право]] и [[Посадски люди|посадските люди]], особено съсловие дължащо многобройни повинности. |
||
В Руското царство и империя е имало до 1861 г. и едно нисше съсловие на [[Холопство|холопите]]. |
В Руското царство и империя е имало до 1861 г. и едно нисше съсловие на [[Холопство|холопите]]. |
||
В руското общество през втората половина на XVIII век е имало следното съсловно деление: |
В руското общество през втората половина на XVIII век е имало следното съсловно деление: |
||
Ред 59: | Ред 59: | ||
* [[Селяни]], които са се поделяли на лично свободни [[единодворци]] и [[държавни селяни]], а също и на зависими от [[феод]]ала [[отделени селяни]] (отроци) и същински напълно [[крепостни селяни]]. |
* [[Селяни]], които са се поделяли на лично свободни [[единодворци]] и [[държавни селяни]], а също и на зависими от [[феод]]ала [[отделени селяни]] (отроци) и същински напълно [[крепостни селяни]]. |
||
Руският православен клир традиционно се е поделял на бял (еноряшки) и черен (монашески). |
Руският православен клир традиционно се е поделял на бял (еноряшки) и черен (монашески). |
||
Търговците в края на XVIII век са разделени на три гилдии, в зависимост от размера на капитала. |
Търговците в края на XVIII век са разделени на три гилдии, в зависимост от размера на капитала. |
||
Тези, които не са принадлежали към никое съсловие са били известни като разночинници, т.е. обикновени хора. |
Тези, които не са принадлежали към никое съсловие са били известни като разночинници, т.е. обикновени хора. |
||
Руските селяни в зависимост от това на чия земя живеят са се поделяли на такива: |
Руските селяни в зависимост от това на чия земя живеят са се поделяли на такива: |
||
# обитаващи и обработващи държавни земи; |
# обитаващи и обработващи държавни земи; |
||
# на помешници; |
# на помешници; |
||
# на императорското семейство и на |
# на императорското семейство и на |
||
# придадена към предприятие или стопанство (отделени селяни). |
# придадена към предприятие или стопанство (отделени селяни). |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
* Великата френска революция от Вилхелм Блос, ISBN 978-954-8898-07-2; Стара Франция |
* Великата френска революция от Вилхелм Блос, ISBN 978-954-8898-07-2; Стара Франция – стр. 5 – 25; |
||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
Версия от 07:01, 21 ноември 2018
Съсловията са основния социален ред на йерархичното общество, признат през Средните векове в християнска Европа. С развитието на феодализма през Средновековието, разделянето става все по-строго, а социалната мобилност между класите намалява. Френската революция дава силен тласък за отменяне на класовото разделение, а през 19 век, това разделение е отменено в повечето европейски страни.
Членовете на съсловията се различават от останалата част от населението по своя правен статут. За разлика от класите, съсловията имат обичаен произход, т.е. те са се формирали и обособили исторически в продължение на продължителен период от време.
Класическо разделение
Съсловното разделение е характерна черта на средновековна Европа, и обикновено включва трите:
- аристокрацията
- духовенството
- обикновените хора
По време на стария ред с просвещението, във водещата европейска страна – Франция, последното съсловие става популярно като Третото съсловие и включва или обединява всички останали извън благородниците и духовенството. По това време обаче са наблюдава значително разслояване, като в третото съсловие се обособява т.нар. буржоазия, т.е. забогатели търговци (лихвари), индустриални и занаятчийски работници, закрепостени селяни и държавна администрация.
На европейските съсловия в индийското и китайско общества отговарят кастите. В САЩ, поради липсата на средновековна история на страната, такова разделение или разграничение липсва.
Съсловия в Древна Гърция
В книга VIII, „държавата“, Платон предава за три класа древни гърци:
- владетели, философи;
- войни-стражи;
- демиург.
Съсловия в Древен Рим
Римският пример е следван и през средновековието, като местото на нобилите е заето от духовенството. В Англия третото съсловие формира т.нар. общинници (Шаблон:Lang-en) включващи и нисшето духовенство. Първите две са аристокрацията (Шаблон:Lang-en) и висшето духовенство (Шаблон:Lang-en).
Съсловия в Средновековна България
Съсловията в българските земи са били царските властели, божиите служители (духовенството) и простолюдието. Духовенството се числяло към „горното“ съсловие и заедно с аристокрацията участвало в управлението на обществото. В дъното на йерархията стояли селяните и занаятчиите, които произвеждали благата, но били лишени от всякакви права в управлението.
Средновековното общество било разделено на 3 основни съсловия:
- Хора на меча – аристократи и войни
- Хора на църквата – духовници (епископи, прелати и абати)
- Хора на труда – селяни и занаятчии
Преминаването от едно съсловие в друго било рядкост, защото всеки в това строго подредено общество знаел своето място и задължения и малко хора се осмелявали да нарушат „свещения“ ред и правила за поведение.
Съсловия в Русия
В Русия има разлика в съсловната структура на обществото по времето на Руското царство и Руската империя.
Първоначално са обособени две главни функционално – на тегобниците, т.е. на онези „обременени“ с фиска и на дължащите служба на властта в лицето на царя (ангария).
Привилегировани съсловия са традиционната аристокрация – болярите (виж Болярска дума), нисшата аристокрация наричана дворянство, а римското съсловие на конниците е заменено от стрелците.
Извън данъкоплатците, т.е. в съсловията дължащи служба са крепостните селяни по силата на крепостното право и посадските люди, особено съсловие дължащо многобройни повинности.
В Руското царство и империя е имало до 1861 г. и едно нисше съсловие на холопите.
В руското общество през втората половина на XVIII век е имало следното съсловно деление:
- Дворянство, което се е поделяло на потомствено и по лични заслуги;
- Духовенство;
- Почетни граждани;
- Купечество (търговците отговарящи на френската буржоазия);
- Разночинци;
- Мещанство (еснафите);
- Казачество;
- Селяни, които са се поделяли на лично свободни единодворци и държавни селяни, а също и на зависими от феодала отделени селяни (отроци) и същински напълно крепостни селяни.
Руският православен клир традиционно се е поделял на бял (еноряшки) и черен (монашески).
Търговците в края на XVIII век са разделени на три гилдии, в зависимост от размера на капитала.
Тези, които не са принадлежали към никое съсловие са били известни като разночинници, т.е. обикновени хора.
Руските селяни в зависимост от това на чия земя живеят са се поделяли на такива:
- обитаващи и обработващи държавни земи;
- на помешници;
- на императорското семейство и на
- придадена към предприятие или стопанство (отделени селяни).
Източници
- Великата френска революция от Вилхелм Блос, ISBN 978-954-8898-07-2; Стара Франция – стр. 5 – 25;