Четвърти вселенски събор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 15:31, 30 ноември 2018

Четвъртият вселенски събор^[1]^[2] или Халкедонският събор се състои в малоазийския град Халкедон в периода от 8 октомври до 1 ноември 451 г. Свикан е от император Маркиан (450-457 г.). На него са осъдени монофизитството и несторианството.

Предистория

Императорът издава декрет – от името и на западния император Валентиниан III (имп. 425-455 г.), заповядващ на всички епископи и на техните помощник-епископи, да се съберат в Никея. Макар да не одобрява това, тъй като по това време цяла Западна Европа била под голямо вълнение заради нападението на хуните, водени от Атила, и повечето западни епископи нямало как да присъстват на събор, проведен на Изток, папа Лъв се съгласява да изпрати свои представители. По-късно император Маркиан премества събора в Халкедон.

Повод за свикването на събора е проведеният през 449 г. събор в Ефес наречен "разбойнически", защото оправдава монофизитството.

Решения

Съборът взима 30 решения, осъжда монофизитството и определя догматично, че човешката и божествената страна на Исус Христос са неразделно свързани. Освен канонични правила, Халкедонският събор подчинява монасите на местния епископ (4-то правило), заповядва се църковното имущество да се управлява от екином. По време на този събор, първият събор в Константинопол е признат за Втори Вселенски събор, като са приети само първите четири канона от този събор.

Съборът има общо 16 сесии, състояли се между 8 октомври и 1 ноември. На този събор, по време на 15-тата и 16-тата сесия, проведени на 31 октомври и 1 ноември, е приет 28 канон, според който катедрата на константинополския епископ става равнопоставена на катедрата на римския епископ, като на папата е гарантирано само почетно първенство. Това решение утвърждава църковнополитическия възход на катедрата на Новия Рим.

Папските легати протестират срещу 28 канон, тъй като папа Лъв I (440-461 г.) не им е делегирал правото да одобрят подобна стъпка, и тъй като това нарушава прерогативите на патриаршиите на Александрия, Антиохия и Йерусалим, които остават с по-малка власт и влияние от новия патриархат на Константинопол, което противоречи на каноните на Първия вселенски събор, състоял се в Никея през 325 г. След приключване на заседанията, съборът пише писмо до папа Лъв, в което го уведомява за случилото се на събора; благодари за изложението на вярата, съдържащо се в писмото на папата до събора; и го моли за ратификация на 28 канон на събора. Подобни писма до папа Лъв пишат и император Маркиан, както и константинополският патриарх свети Анатолий.

В отговор папа Лъв протестира много активно, анулира 28 канон и го обявява за недействителен, като противоречащ на каноните на Първия вселенски събор. Папа Лъв пише още няколко подобни писма до император Маркиан, до императрица Пулхерия, и до патриарх Анатолий. Папа Лъв ратифицира всички декрети на събора, които се отнасят до вярата. По този начин, първите шест заседания на събора са смятани за Вселенски, от където и самият събор бива причислен към Вселенските събори.

Император Маркиан от своя страна издава няколко едикта (на 7 февруари, 13 март и 28 юли 452 г.), с които потвърждава всички канони на събора в Халкедон и забранява по-нататъшното обсъждане на въпроси, отнасящи се до вярата. Въпреки многото противоречия, след Четвъртия Вселенски събор в Халкедон, вече започва да се говори за константинополския епископ като за патриарх.

Решенията на събора задълбочават антагонизма между Константинопол от една стана, и източните провинции Египет и Сирия от друга^[3].

Външни препратки

Източници

↑ www.bg-patriarshia.bg (посетен на 12 януари 2014 г.)
↑ Коев, Т. Георги Бакалов. Въведение в християнството. С., Булбест 2000. 1992, стр.109.
↑ Острогорски, Георгий, История на Византийската държава, Прозорец, С., 1998, стр.108

[1] www.bg-patriarshia.bg (посетен на 12 януари 2014 г.)

[2] Коев, Т. Георги Бакалов. Въведение в християнството. С., Булбест 2000. 1992, стр.109.

[3] Острогорски, Георгий, История на Византийската държава, Прозорец, С., 1998, стр.108

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 7: / Ред 7: @@
 == Решения ==
-Съборът взима 30 решения, осъжда [[монофизитство]]то и определя догматично, че човешката и божествената страна на [[Исус Христос]] са неразделно свързани. Освен канонични правила, Халидонския събор подчинява монасите на местния епископ (4-то правило), заповядва се църковното имущество да се управлява от [[екином]]. По време на този събор, първият събор в Константинопол е признат за Втори Вселенски събор, като са приети само първите четири канона от този събор.
+Съборът взима 30 решения, осъжда [[монофизитство]]то и определя догматично, че човешката и божествената страна на [[Исус Христос]] са неразделно свързани. Освен канонични правила, Халкедонският събор подчинява монасите на местния епископ (4-то правило), заповядва се църковното имущество да се управлява от [[екином]]. По време на този събор, първият събор в Константинопол е признат за Втори Вселенски събор, като са приети само първите четири канона от този събор.
 Съборът има общо 16 сесии, състояли се между 8 октомври и 1 ноември. На този събор, по време на 15-тата и 16-тата сесия, проведени на 31 октомври и 1 ноември, е приет 28 канон, според който катедрата на [[константинопол]]ския епископ става равнопоставена на катедрата на [[рим]]ския епископ, като на папата е гарантирано само почетно първенство. Това решение утвърждава църковнополитическия възход на катедрата на Новия Рим.
@@ Ред 13: / Ред 13: @@
 Папските легати протестират срещу 28 канон, тъй като папа Лъв I (440-461 г.) не им е делегирал правото да одобрят подобна стъпка, и тъй като това нарушава прерогативите на патриаршиите на Александрия, Антиохия и Йерусалим, които остават с по-малка власт и влияние от новия патриархат на Константинопол, което противоречи на каноните на Първия вселенски събор, състоял се в Никея през 325 г. След приключване на заседанията, съборът пише писмо до папа Лъв, в което го уведомява за случилото се на събора; благодари за изложението на вярата, съдържащо се в писмото на папата до събора; и го моли за ратификация на 28 канон на събора. Подобни писма до папа Лъв пишат и император Маркиан, както и константинополският патриарх свети Анатолий.
-В отговор папа Лъв протестира много активно, анулира 28 канон и го обявява за недействителен, като като противоречащ на каноните на Първия вселенски събор. Папа Лъв пише още няколко подобни писма до император Маркиан, до императрица Пулхерия, и до патриарх Анатолий. Папа Лъв ратифицира всички декрети на събора, които се отнасят до вярата. По този начин, първите шест заседания на събора са смятани за Вселенски, от където и самият събор бива бива причислен към Вселенските събори.
+В отговор папа Лъв протестира много активно, анулира 28 канон и го обявява за недействителен, като противоречащ на каноните на Първия вселенски събор. Папа Лъв пише още няколко подобни писма до император Маркиан, до императрица Пулхерия, и до патриарх Анатолий. Папа Лъв ратифицира всички декрети на събора, които се отнасят до вярата. По този начин, първите шест заседания на събора са смятани за Вселенски, от където и самият събор бива причислен към Вселенските събори.
 Император Маркиан от своя страна издава няколко едикта (на 7 февруари, 13 март и 28 юли 452 г.), с които потвърждава всички канони на събора в Халкедон и забранява по-нататъшното обсъждане на въпроси, отнасящи се до вярата. Въпреки многото противоречия, след Четвъртия Вселенски събор в Халкедон, вече започва да се говори за константинополския епископ като за патриарх.