Союз 33: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Krysto (беседа | приноси)
5229 редакции
мРедакция без резюме
основна редакция, форм.
Ред 7: Ред 7:
|Наименование||Союз-33 (Съюз-33)
|Наименование||Союз-33 (Съюз-33)
|-
|-
|Код за контакти|| [[Сатурн]]
|Кодово название|| [[Сатурн]]
|-
|-
|Екипаж||[[Николай Рукавишников]] ([[СССР]]), <br>[[Георги Иванов (космонавт)|Георги Иванов]] ([[България]])
|Екипаж||[[Николай Рукавишников]] ([[СССР]]), <br>[[Георги Иванов (космонавт)|Георги Иванов]] ([[България]])
Ред 13: Ред 13:
|Дубльори||[[Юрий Романенко]] ([[СССР]]), <br>[[Александър Александров]] ([[България]])
|Дубльори||[[Юрий Романенко]] ([[СССР]]), <br>[[Александър Александров]] ([[България]])
|-
|-
|Старт||[[10 прил]] [[1979]]<br>17:34:34 [[UTC]]<br>[[Байконур]]
|Старт||[[10 април]] [[1979]]<br>17:34:34 [[UTC]]<br>[[Байконур]]
|-
|-
|Приземяване||[[12 април]] [[1979]]<br>16:35:40 UTC<br> 320 km североизточно от [[Джезказган]]
|Приземяване||[[12 април]] [[1979]]<br>16:35:40 UTC<br> 320 km североизточно от [[Джезказган]]
|-
|-
|Продължителност на мисията||1 ден, 23 ч., 1 мин., 06 сек.
|Продължителност||1 ден, 23 ч., 1 мин., 06 сек.
|-
|-
|Обиколки около Земята||31
|Орбита||31
|-
|-
|colspan="2" cellspacing="0" cellpadding="2" bgcolor="#FFDEAD" align="center"|'''Параметри на полета'''
|colspan="2" cellspacing="0" cellpadding="2" bgcolor="#FFDEAD" align="center"|'''Параметри на полета'''
Ред 33: Ред 33:
|}
|}


'''Союз-33''' е [[СССР|съветска]] [[космическа мисия]], реализирана в рамките на програмата ''[[Интеркосмос]]'', с крайна цел на полета - свързване със станцията ''[[Салют-6]]''.
„'''Союз-33'''“ е четвъртата [[СССР|съветска]] [[космическа мисия]] от програмата „[[Интеркосмос]]“ и името на корабът за еднократно използване, участвал в нея.


== Екипаж ==
Командир на полета на съветския [[космонавт]] [[Николай Рукавишников]], а член на екипажа - първият [[България|български]] космонавт [[Георги Иванов (космонавт)|Георги Иванов]].
Командир на екипажа е съветският [[космонавт]] [[Николай Рукавишников]], а член на екипажа — първият [[България|български]] космонавт [[Георги Иванов (космонавт)|Георги Иванов]].


== Цели ==
Мисията се оказва неуспешна по технически причини - авария в електрическата мрежа на капсулата. Съгласно плана екипажът следва да смени своята капсула с прикачената към станцията капсула на [[Союз-32]] и да се приземи с нея.
Екипажът има за цел скачване със станцията „[[Салют-6]]“, където се намират [[Владимир Ляхов]] и [[Валери Рюмин]]. След това се предвижда изпълнението на 28 научни експеримента, включващи създадените за целта изцяло български системи и прибори „Спектър 15“, „Средец“ и „Пирин“. Съгласно плана, екипажът следва да смени своята капсула с прикачената към станцията капсула от „[[Союз-32]]“ и да се приземи с нея.


== Описание на полета ==
След рутинния успешен [[старт]] капсулата се приближава към станцията Салют-6. На разстояние 4 км от станцията капсулата минава на собствен [[двигател]]. Двигателят е трябвало да работи 6 сек., но се самоизключва след 3 сек. Изключва се, също така, системата ''[[Игла (система)|Игла]]''. Екипажът в станцията, който наблюдава опита за [[скачване]], вижда искра в двигателя по посока на резервния двигател и препоръчва прекратяване на скачването.
След успешния старт от [[Байконур]] в 20:34 московско време, корабът прекарва първото денонощие по план в уточняване на орбитата си и подготовка за сближаване и скачване със станцията Салют-6. На втория ден започват маневрите по скачването на двата космически апарата. След приближаване на 3 km и установен визуален контакт, внезапно отказва основният двигател на кораба '''Союз-33'''. Двигателят трябва да работи в продължение на 6 s, но се самоизключва след първите 3 s, а екипажът в станцията „Салют-6“, който наблюдава опита за [[скачване]], вижда искра (според друг източник — пламъци) от главния двигател по посока на резервния двигател в момента на неочакваното изключване. Отказва и системата „Игла“. Последващите три опита за пуск на главния двигател не дават резултат. Изминават 12 часа в почивка за екипажите, докато от земята вземат решение за по-нататъшните действия. Както се очаква, скачването е отменено, за да не аварира по някакъв начин и космическата станция.


Екипажът на Союз-33 започва да се приготвя за връщане на [[Земя]]та. Резервният двигател заработва, но се самоизключва след 188 сек. Командирът Рукавишников не е бил сигурен, че това време е достатъчно за презимяването и решава да удължи работата на двигателя с 25 сек. В резултат на това капсулата навлиза в [[атмосфера]]та под много [[остър ъгъл]], което учеличава [[налягане]]то в капсулата десетократно.
Екипажът на „Союз-33“ започва да се приготвя за връщане на [[Земя]]та. Главният конструктор на корабът Союз-33 [[Юрий Симеонов]] взема решение да не се прави трисекундна проба на резервния двигател, а директно да се включи и да се пристъпи към кацане. Резервният двигател сработва, но не се самоизключва след 188 s, както се очаква. Командирът Рукавишников изчаква максимално допустимото допълнително време от 25 s, след което ръчно спира двигателя. В резултат на това капсулата навлиза в [[атмосфера]]та по балистична крива под много [[остър ъгъл]], в резултат на което [[ускорение]]то нараства до 10G (98 m/s²) за над две минути. За щастие космонавтите издържат това ускорение благодарение на жестоките наземни тренировки по време на подготовката им.


== Последици ==
За щастие космонавтите издържат това налягане. Причината за аварията, обаче, остава неизвестна, тъй като капсулата изхвърля ''[[черна кутия|черната кутия]]'' при навлизане в атмосферата.
Причината за аварията остава неизвестна, тъй като капсулата изхвърля [[черна кутия|черната кутия]] при навлизане в атмосферата.

Научните експерименти, които не успяват да бъдат извършени от Союз-33, в последствие биват успешно проведени на станцията от Ляхов и Рюмин. Резултатите са предадени на специалистите от [[БАН]].

== Външни препратки ==
* {{ цитат уеб | уеб_адрес=http://www.standartnews.com/archive/2004/04/10/folio3/ | заглавие=Космическият елит идва в София | език=български | издател=[[Стандарт (вестник)|Стандарт]] | дата=2004-04-10 | достъп_дата=2007-04-10 | автор=Белчо Цанев}}


[[Категория:Космически изследвания]]
[[Категория:Космически изследвания]]

Версия от 14:38, 10 април 2007

Союз-33
Данни за космическата мисия
Наименование Союз-33 (Съюз-33)
Кодово название Сатурн
Екипаж Николай Рукавишников (СССР),
Георги Иванов (България)
Дубльори Юрий Романенко (СССР),
Александър Александров (България)
Старт 10 април 1979
17:34:34 UTC
Байконур
Приземяване 12 април 1979
16:35:40 UTC
320 km североизточно от Джезказган
Продължителност 1 ден, 23 ч., 1 мин., 06 сек.
Обиколки около Земята 31
Параметри на полета
Маса на кораба 6860 kg
Перигей 198,6 km
Апогей 279,2 km
Ъгъл на отклонение на орбитата 51,63 градуса

„Союз-33“ е четвъртата съветска космическа мисия от програмата „Интеркосмос“ и името на корабът за еднократно използване, участвал в нея.

Екипаж

Командир на екипажа е съветският космонавт Николай Рукавишников, а член на екипажа — първият български космонавт Георги Иванов.

Цели

Екипажът има за цел скачване със станцията „Салют-6“, където се намират Владимир Ляхов и Валери Рюмин. След това се предвижда изпълнението на 28 научни експеримента, включващи създадените за целта изцяло български системи и прибори „Спектър 15“, „Средец“ и „Пирин“. Съгласно плана, екипажът следва да смени своята капсула с прикачената към станцията капсула от „Союз-32“ и да се приземи с нея.

Описание на полета

След успешния старт от Байконур в 20:34 московско време, корабът прекарва първото денонощие по план в уточняване на орбитата си и подготовка за сближаване и скачване със станцията Салют-6. На втория ден започват маневрите по скачването на двата космически апарата. След приближаване на 3 km и установен визуален контакт, внезапно отказва основният двигател на кораба Союз-33. Двигателят трябва да работи в продължение на 6 s, но се самоизключва след първите 3 s, а екипажът в станцията „Салют-6“, който наблюдава опита за скачване, вижда искра (според друг източник — пламъци) от главния двигател по посока на резервния двигател в момента на неочакваното изключване. Отказва и системата „Игла“. Последващите три опита за пуск на главния двигател не дават резултат. Изминават 12 часа в почивка за екипажите, докато от земята вземат решение за по-нататъшните действия. Както се очаква, скачването е отменено, за да не аварира по някакъв начин и космическата станция.

Екипажът на „Союз-33“ започва да се приготвя за връщане на Земята. Главният конструктор на корабът Союз-33 Юрий Симеонов взема решение да не се прави трисекундна проба на резервния двигател, а директно да се включи и да се пристъпи към кацане. Резервният двигател сработва, но не се самоизключва след 188 s, както се очаква. Командирът Рукавишников изчаква максимално допустимото допълнително време от 25 s, след което ръчно спира двигателя. В резултат на това капсулата навлиза в атмосферата по балистична крива под много остър ъгъл, в резултат на което ускорението нараства до 10G (98 m/s²) за над две минути. За щастие космонавтите издържат това ускорение благодарение на жестоките наземни тренировки по време на подготовката им.

Последици

Причината за аварията остава неизвестна, тъй като капсулата изхвърля черната кутия при навлизане в атмосферата.

Научните експерименти, които не успяват да бъдат извършени от Союз-33, в последствие биват успешно проведени на станцията от Ляхов и Рюмин. Резултатите са предадени на специалистите от БАН.

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Союз_33&oldid=903134“.