Илия Петров: Разлика между версии
м Премахнати редакции на Capola (б.), към версия на Ket |
Редакция без резюме |
||
Ред 41: | Ред 41: | ||
== Признание == |
== Признание == |
||
[[File:Художествена галерия "Проф. Илия Петров".jpg|мини| |
[[File:Художествена галерия "Проф. Илия Петров".jpg|мини|260п|Художествената галерия в Разград е именувана на академик Петров.]] |
||
Неговото име носят [[Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров“|Националната художествена гимназия за изящни изкуства]] в София и [[Художествена галерия „Проф. Илия Петров“]] в родния му Разград. |
Неговото име носят [[Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров“|Националната художествена гимназия за изящни изкуства]] в София и [[Художествена галерия „Проф. Илия Петров“]] в родния му Разград. |
||
== Творчество == |
|||
* „Портрет на Владимир Димитров – Майстора“ (1929); |
|||
* „Портрет на Никола Маринов“ (1926); |
|||
* „Портрет на руснак“ (1929); |
|||
* „Автопортрет“ (1932); |
|||
* „Портрет на Веса Тузсузова“ (1932); |
|||
* „Аспаруховата конница“ (1936); |
|||
* „Голо тяло – жена с огледало“ (1937); |
|||
* „Портрет на художника Соломон Бенун“ (1938); |
|||
* „Аспарух“ (1941); |
|||
* „Климент Охридски сред народа“ (1941); |
|||
* „Паисий Хилендарски“ (1941); |
|||
* „Дамски портрет“ (1941); |
|||
* „Голо тяло“ (1941); |
|||
* „Портрет на Светла Ракитин“ (1941); |
|||
* „Портрет на момченце“ (1942); |
|||
* „Испанка“ (1945); |
|||
* „Портрет на Кирил Петров“ (1946); |
|||
* Стенописен фриз „Девети септември 1944“ във фоайето на софийския кинотеатър „Димитър Благоев“ (1946); |
|||
* „Рибари“ (1948); |
|||
* „Рибарски жени“ (1948); |
|||
* „Дамски портрет“ (1951); |
|||
* „Пред разстрел“ (1954); |
|||
* „Партизанска песен“ (1959); |
|||
* „Вестителят“ (1963); |
|||
* Фриза „Из борбите на партията в Габровския край“ (1963); |
|||
* „Автопортрет“ (1967); |
|||
* „Портрет на Дора Габе“ (1968); |
|||
* „Портрет на Никола Мирчев“ (1972) |
|||
* „Партизани в акция“ (1974); |
|||
* Взема участие в работата по „Паметник на Съветската армия“ в София. |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
Ред 49: | Ред 81: | ||
{{българи-мъниче}} |
{{българи-мъниче}} |
||
{{Нормативен контрол |
{{Нормативен контрол}} |
||
{{СОРТКАТ:Петров, Илия}} |
{{СОРТКАТ:Петров, Илия}} |
||
[[Категория:Български художници]] |
[[Категория:Български художници]] |
Версия от 12:16, 28 февруари 2019
Илия Петров | |
български художник | |
Проф. Илия Петров (седнал) на защитата на дипломна работа на Васил Вълчев, 1955 | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Националност | България |
Кариера в изкуството | |
Жанр | портрет |
Академия | Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен |
Направление | живопис |
Известни творби | „Слепият гъдулар“ |
Илия Николаев Петров е български художник, известен със своите портрети.
Биография
Роден е на 6 юли 1903 г. в Разград. Учи живопис в София и в Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен. От 1940 година преподава в Художествената академия, София. През 1971 година е избран за академик в БАН. Умира на 18 май 1975 г. в София.
Първите му произведения са типични за 1920-те години. Постепенно стилът му се усложнява и обогатява. Създава множество известни портрети на много бележити свои съвременници – Дора Габе, Николай Райнов, Людмил Стоянов.
След 9 септември 1944 г. работи по произведения с историко-революционна тематика, взема дейно участие в ръководството на СБХ и е негов главен секретар (1949 – 1951 и 1957 – 1959).
Петров е един от изключителните ни майстори в живописта, но истинската му виртуозност е най-вече в голите тела, където той остава един от най-големите ни майстори.
Признание
Неговото име носят Националната художествена гимназия за изящни изкуства в София и Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ в родния му Разград.
Творчество
- „Портрет на Владимир Димитров – Майстора“ (1929);
- „Портрет на Никола Маринов“ (1926);
- „Портрет на руснак“ (1929);
- „Автопортрет“ (1932);
- „Портрет на Веса Тузсузова“ (1932);
- „Аспаруховата конница“ (1936);
- „Голо тяло – жена с огледало“ (1937);
- „Портрет на художника Соломон Бенун“ (1938);
- „Аспарух“ (1941);
- „Климент Охридски сред народа“ (1941);
- „Паисий Хилендарски“ (1941);
- „Дамски портрет“ (1941);
- „Голо тяло“ (1941);
- „Портрет на Светла Ракитин“ (1941);
- „Портрет на момченце“ (1942);
- „Испанка“ (1945);
- „Портрет на Кирил Петров“ (1946);
- Стенописен фриз „Девети септември 1944“ във фоайето на софийския кинотеатър „Димитър Благоев“ (1946);
- „Рибари“ (1948);
- „Рибарски жени“ (1948);
- „Дамски портрет“ (1951);
- „Пред разстрел“ (1954);
- „Партизанска песен“ (1959);
- „Вестителят“ (1963);
- Фриза „Из борбите на партията в Габровския край“ (1963);
- „Автопортрет“ (1967);
- „Портрет на Дора Габе“ (1968);
- „Портрет на Никола Мирчев“ (1972)
- „Партизани в акция“ (1974);
- Взема участие в работата по „Паметник на Съветската армия“ в София.
Външни препратки
- Биографична справка // artprice.bg. Посетен на 29 юни 2016.
- Спасов, Румен. Свободата да присъстваш – Илия Петров (1903 – 2003) // art.bg, 12 август 2003. Посетен на 13 юли 2016.
|