Океан (митология): Разлика между версии
{{lang-grc,la}} => {{lang|grc,la}} |
м отстъп |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:GiorcesBardo61.jpg|мини|Океан и Тетида]] |
[[Файл:GiorcesBardo61.jpg|мини|Океан и Тетида]] |
||
'''Океан''' ({{lang|grc|Ὠκεανός}} |
'''Океан''' ({{lang|grc|Ὠκεανός}}; {{lang|la|Oceanus}}) в [[древногръцката митология]] е [[Титани|титан]] от първото поколение. Океан (Okeanos) е най-големият от дванадесетте титани. Той олицетворява безкрайната, дълбока и най-древна река, опасваща земята. На Запад тя бележи границата между света на живите и мъртвите. Тази река е началото на всички други реки, потоци и морски течения. От нея тръгват и към нея се спускат Слънцето, Луната и звездите. Син е на [[Уран (митология)|Уран]] и [[Гея]]. Брат и съпруг е на титанидата [[Тетида]], от която има 3 хиляди дъщери — океанидите и също толкова синове — речните потоци. Океан е известен със своята миролюбовост и доброта. Напразно се опитва да помири [[Прометей]] и [[Зевс]]. Според митовете той не участва в битките на титаните срещу [[Зевс]]. Взема страната на новите богове и така запазва властта си и доверието на Олимпийците. Океан и [[Тетида]] живеят в своя подземен дворец и не се месят в делата на другите богове. |
||
[[Файл:Lightmatter_trevifountain.jpg|мини|250px|Статуята на бог Океан, [[Фонтана ди Треви]], [[Рим]]]] |
[[Файл:Lightmatter_trevifountain.jpg|мини|250px|Статуята на бог Океан, [[Фонтана ди Треви]], [[Рим]]]] |
||
Версия от 18:54, 6 юни 2019
Океан (на старогръцки: Ὠκεανός; на латински: Oceanus) в древногръцката митология е титан от първото поколение. Океан (Okeanos) е най-големият от дванадесетте титани. Той олицетворява безкрайната, дълбока и най-древна река, опасваща земята. На Запад тя бележи границата между света на живите и мъртвите. Тази река е началото на всички други реки, потоци и морски течения. От нея тръгват и към нея се спускат Слънцето, Луната и звездите. Син е на Уран и Гея. Брат и съпруг е на титанидата Тетида, от която има 3 хиляди дъщери — океанидите и също толкова синове — речните потоци. Океан е известен със своята миролюбовост и доброта. Напразно се опитва да помири Прометей и Зевс. Според митовете той не участва в битките на титаните срещу Зевс. Взема страната на новите богове и така запазва властта си и доверието на Олимпийците. Океан и Тетида живеят в своя подземен дворец и не се месят в делата на другите богове.
Образът на Океан в изобразителното изкуство
В елинистичната и римската мозайка Океан често е изобразяван с тялото на мускулест мъж с дълга брада и рога, които често приличат на щипките на рак и с тяло на змия. В римски мозайки, като например тази от музея Бардо в Тунис той може да носи кормилното гребло и е изобразен в морска колесица (лодка, теглена от фантастични коне). В течение на време рогата и опашката се премахват от образа му и вече в барока се изобразява само с тяло на мускулест мъж с брада. Често се появява в бароковите фонтани, където е заобиколен от други фантастични морски създания (пример – Статуята на бог Океан, във Фонтана ди Треви, Рим вдясно).
Митология
Океанос е водно божество с необичайно интересен произход на своето име. Той бил титан от първото поколение богове, което било свалено от власт в борбата с олимпийските божества. В гръцката митология река Океан била фантастичната представа за световния океан у древния човек, който опасвал в кръг земята около екватора докрая на света и събирал водите на всички потоци и влагата на облаците. Персонификацията на световния океан е в лицето на бога титан Океан. Думата “океан” има гръцки произход и означава буквално в синина, в синьото, в синината – О 'кианос. Митологичният Океан е част от старото и низверганато поколение от богове-титани, в това число и божеството Океан. Титаните били наказани и пазени от сторъките великани хекатонхейри в най-мрачните части на подземното царство.
Древногръцки богове | |
---|---|
Изначални богове | |
Олимпийски богове | |
Морски божества | |
Хтонични божества | |
Други богове | |
Титани | |
Дванадесетте титани: | |
Океан и Тетида, | |
Хиперион и Тея, | |
Койос и Феба, | |
Кронос и Рея, | |
Мнемозина, Темида, | |
Криос, Япет | |
Синове на Япет: | |
Атлас, Прометей, | |
Епиметей, Менетей |
Произход
Думата океанос има изцяло индоевропейски произход. В буквален превод се превежда като "вода в кръг". Точно такава била и древната представа за реката Океан като "река, обгръщаща в кръг земята". Индоевропейския произход закономерно се асоциира с местното индоевропейско население на Балканите с тракийски етническа принадлежност. Първата представа за семантичното съдържание на думата океан е дадена от Омир, според който океана е световен поток (река), обхващат от всички страни кръглата земя.
Вижте също
- Родословно дърво на гръцки богове
- Океаниди – Списък на някои от децата на Океан и Тетия
Източници
- Омир, Илиада, 14, 200-208; 21, 195-197; 18, 398
- Омир, Одисея, 10, 139.
- Herbert A. Cahn: Okeanos. In: Lexicon Iconographicum Mythologiae Classicae (LIMC). Band VII, Zürich/München 1994, S. 31–33.