Епистоларна литература: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 09:29, 20 май 2007

Епистоларната литература (от гръцки epistolé — „писмо“) е жанр на художествената проза, граничещ с белетристиката и есето, чиято основна особеност е, че сюжетното развитие, отношенията между героите и духа на епохата се изразяват посредством размяна на писма.

В основата на епистоларната литература стои утвърдената в миналото традиция идеи и възгледи да се споделят с близките чрез писма и послания. Като литературен жанр тя се развива в епохата на романтизма и Просвещението, когато рационалният момент на кореспонденцията бива обагрен със силен емоционален заряд и стремеж към саморазкриване.

Спецификата на епистоларната литература е, че ограничава възможността за развитие на сюжета, но дава простор през героите да разкрият най-съкровените си чувства. Възможно е не цялото, а само части от литературното произведение да са написани във вид на писма.

Видни представители на епистоларната литература са:

Николай Гогол — „Преписка с приятели“
Иван Гончаров — „Фрегата Палада“
Йохан Волфганг фон Гьоте — „Страданията на младия Вертер“
Алфонс Доде — „Писма от моята мелница“
Фьодор Достоевски — „Бедни хора“
Жан-Жак Русо — „Жюли или Нова Елоиза“
Елза Триоле — „Луна парк“

Версия от 21:12, 23 януари 2007 редактиране Spiritia (беседа \| приноси) Автоматично патрулирани, Бюрократи, Администратори 60 913 редакции Нова страница: '''Епистоларната литература''' (от гръцки epistolé — „писмо“) е жанр на [[художестве...		Версия от 09:29, 20 май 2007 редактиране връщане Spiritia (беседа \| приноси) Автоматично патрулирани, Бюрократи, Администратори 60 913 редакции м преп По-нова редакция →
Ред 1:		Ред 1:
	'''Епистоларната литература''' (от [[гръцки език\|гръцки]] epistolé — „писмо“) е жанр на [[художествена литература\|художествената]] [[проза]], граничещ с [[белетристика]]та и [[есе]]то, чиято основна особеност е, че сюжетното развитие, отношенията между героите и духа на епохата се изразяват посредством размяна на писма.		'''Епистоларната литература''' (от [[гръцки език\|гръцки]] epistolé — „писмо“) е жанр на [[художествена литература\|художествената]] [[проза]], граничещ с [[белетристика]]та и [[есе]]то, чиято основна особеност е, че сюжетното развитие, отношенията между героите и духа на епохата се изразяват посредством размяна на [[писмо\|писма]].

	В основата на епистоларната литература стои утвърдената в миналото традиция идеи и възгледи да се споделят с близките чрез писма и послания. Като [[литературен жанр]] тя се развива в епохата на [[романтизъм\|романтизма]] и [[Просвещение]]то, когато рационалният момент на кореспонденцията бива обагрен със силен емоционален заряд и стремеж към саморазкриване.		В основата на епистоларната литература стои утвърдената в миналото традиция идеи и възгледи да се споделят с близките чрез писма и послания. Като [[литературен жанр]] тя се развива в епохата на [[романтизъм\|романтизма]] и [[Просвещение]]то, когато рационалният момент на кореспонденцията бива обагрен със силен емоционален заряд и стремеж към саморазкриване.