Аскетизъм: Разлика между версии
м Бот: Козметични промени |
основна преработка и допълване |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Аскетизъмът''' ({{lang|el|[[Wiktionary:ἄσκησις|ἄσκησις]] - упражнение, практика}}) е начин на живот, свързан с отрицание на [[хедонизъм|хедонизма]] и доброволно отричане от прекомерните [[удоволствие|удоволствия]], по [[религия|религиозни]] или други подбуди.<ref name="alla">{{cite journal | last = Кирова | first = Алла | authorlink = | coauthors = | year = 2009 | month = | title = Учение за капиталистическия дух - Макс Вебер versus Вернер Зомбарт | journal = Икономически алтернативи | publisher = | location = | volume = | issue = 3 | pages = 70–84 | doi = | id = | url = http://alternativi.unwe.bg/alternativi/br33/06.pdf | format = pdf | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> |
|||
{{без източници}} |
|||
'''Аскетизъм''' се нарича начин на [[живот]], характеризиращ се с лишения, пълно отричане на [[материализъм|материални удоволствия]], и [[отшелничество]]. В мнозинството си '''аскетите''' смятат, че това представлява [[добродетел]]ен живот, който им носи [[духовност|духовни сили]]. Те вярват, че пречистването на [[организъм|тялото]] води до пречистване на [[душа]]та, което съответно според тях спомага за установяването на вътрешен мир или на по-дълбока връзка с [[Божество|божественото начало]]. Аскетичен живот може да се води под формата на [[усмиряване]], [[ритуал]]и или отрицание на плътските удоволствия. Аскетите твърдят за себе си обаче, че самоналожените ограничения им доставят по-голяма [[свобода]] в различни житейски области, като например увеличена яснота на [[мислене]]то и способността да не се поддават на вредни изкушения. |
|||
Според източните религии, [[спасение на душата|спасението на душата]] се постига чрез практики за [[мистицизъм|мистично]] [[съзерцание]] – [[медитация]], [[йога]], „духовно просветление”. [[Християнство]]то проповядва спасение на душата, като отплата за религиозната аскеза - упражняване на определени религиозни принципи, които включват:<ref name="alla"/> |
|||
*[[молитва|молитви]]; |
|||
*доброволно въздържание от прекомерни удоволствия и изобщо от благата на живота; |
|||
*задължително полагане на [[труд]]. |
|||
[[Макс Вебер]] утвърждава, че религиозната [[Реформация]] в [[Европа]] през [[16 век]], приравнява [[труд]]а, в рамките на една светска [[професия]], към към религиозната аскеза от типа „оставаща в света”, т.е. изискваща прилагане на собствения свят дух и на качеството на избран от [[Бог]]а инструмент във и спрямо сферите на [[материализъм|материалния свят]]. Този професионално ориентиран „светски аскетизъм” на протестантите, придобива качеството на „икономическа добродетел” и се изгражда одухотворената от „най-интензивната форма на набожността” [[трудова етика]], която, успоредно с духа на териториалната [[експанзия]] и с възникването на съвременната [[наука]], обуславя уникалното [[капитализъм|капиталистическо]] развитие на западноевропейското общество, като го диференцира в това отношение от останалия свят. |
|||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
== Вижте също == |
|||
* [[Терапевти]] |
|||
{{религия-мъниче}} |
|||
[[Категория:Аскетизъм| ]] |
[[Категория:Аскетизъм| ]] |
||
Версия от 20:52, 30 декември 2019
Аскетизъмът (на гръцки: ἄσκησις - упражнение, практика) е начин на живот, свързан с отрицание на хедонизма и доброволно отричане от прекомерните удоволствия, по религиозни или други подбуди.[1]
Според източните религии, спасението на душата се постига чрез практики за мистично съзерцание – медитация, йога, „духовно просветление”. Християнството проповядва спасение на душата, като отплата за религиозната аскеза - упражняване на определени религиозни принципи, които включват:[1]
- молитви;
- доброволно въздържание от прекомерни удоволствия и изобщо от благата на живота;
- задължително полагане на труд.
Макс Вебер утвърждава, че религиозната Реформация в Европа през 16 век, приравнява труда, в рамките на една светска професия, към към религиозната аскеза от типа „оставаща в света”, т.е. изискваща прилагане на собствения свят дух и на качеството на избран от Бога инструмент във и спрямо сферите на материалния свят. Този професионално ориентиран „светски аскетизъм” на протестантите, придобива качеството на „икономическа добродетел” и се изгражда одухотворената от „най-интензивната форма на набожността” трудова етика, която, успоредно с духа на териториалната експанзия и с възникването на съвременната наука, обуславя уникалното капиталистическо развитие на западноевропейското общество, като го диференцира в това отношение от останалия свят.
Източници
- ↑ а б Кирова, Алла. Учение за капиталистическия дух - Макс Вебер versus Вернер Зомбарт (pdf) // Икономически алтернативи (3). 2009. с. 70–84.