Направо към съдържанието

Спичино (Невелски район)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Спичино
на руски: Спичино
— село —
Разположение в Русия
56.0053° с. ш. 30.1606° и. д.
Спичино
Разположение в Псковска област
56.0053° с. ш. 30.1606° и. д.
Спичино
Страна Русия
Общински районНевелски район[1]
Общински окръгНевелски общински окръг[2]
Надм. височина160[3] m
Население0 души (2010)
ОКАТО58220802044[4]
Пощенски код182534
Часова зонаUTC+3:00

Спичино (на руски: Спичино) е махала (на руски: деревня) в Невелски общински окръг на Невелски общински район на Псковска област в Русия.[5]

Идентификационният код на махалата според Общоруския класификатор на обектите на административно-территориално деление (ОКАТО) е: 58220802044.[6]

До 1 март 2023 г. махалата е била част от Артьомовска волост (община), след което със Закон на Псковска област, приет от Псковското областно събрание на депутатите на 28 февруари 2023 г., влязло в сила на 2 март 2023 г., Артьомовска волост и други са обединени в една община, наречена Невелски общински окръг с административен център – град Невел.[5]

География[редактиране | редактиране на кода]

Махалата се намира в южната част на Псковска област, в зона сиглолистно-широколистни гори,[7] южно от автомобилен път 58К-037, на разстояние около 13 километра (по права линия) източно от град Невел – административен център на общинския окръг и район. Абсолютната височина е 160 метра над морското равнище.[8]

Климат

Климатът се характеризира като умереноконтинентален, с продължителна снежна зима и сравнително кратко топло лято. Средната годишна температура на въздуха е 4,4 °C. Средната многогодишна температура на най-студения месец (януари) е −8°C, средната температура на най-топлия месец (юли) е +17,4°C. Средните годишни валежи са 554 mm. Снежната покривка се задържа 100 – 105 дни.[9]

Часова зона

Махала Спичино, както и останалата част от Псковска област, се намира в Московската часова зона (московско време). Изместването на прилаганото време спрямо UTC е +3:00.[10]

История[редактиране | редактиране на кода]

Към 1906 г. Спичино има статут на селище и е част от Мошенинска волост с административен център махала Мошенино в Невелски уезд на Витебска губерния в Руската империя.[11] Спичино е принадлежало на благородническите родове с православно вероизповедание – Зенкевич и Миклашевски.[11][12] Размерът на „удобната земя“ (обработваема земя) тогава е бил 79 десятини (≈ 86,3 хектара), неудобната – 5 десятини (≈ 5,4 хектара), а „под гората“ – 8 десятини (≈ 8,7 хектара).[11] Броят на дворовете бил 5; броят на жителите: мъже – 15, жени – 10.[11]

Още по времето на Полско-литовската държава, т. е. преди 1788 г., махалата е принадлежала на благородническия род Миклашевски. За това свидетелства ревизионната книга от 1788 г., в която са изброени населените места и благородническите родове, станали част от Руската империя в хода на подялбите на Полско-литовската държава между Руската империя, Кралство Прусия и Хабсбургската монархия.[13] Оригиналът на тази книга днес се съхранява в Националния архив на Беларус.[13] Това е засвидетелствано и утвърдено и с личен указ на императрица Екатерина II от 11 септември 1788 г.[14] Оригиналът на този указ днес се съхранява в Руския държавен исторически архив.[14]

  • Книга за записи на благороднически родове, 1788 г.
  • Миклашевски...
    Миклашевски...
  • ... „имение по наследство [...] в Невелски уезд, село Спичино, без селяни“.
    ... „имение по наследство [...] в Невелски уезд, село Спичино, без селяни“.
  • Личен указ на императрица Екатерина II от 11 септември 1788 г.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението
1906 г. 25 души[11]
2001 г. 2 души[15]
2002 г. Понижение 0[16]
2010 г. Безизменение 0[17]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Закон Псковской области от 02.03.2023 № 2349-ОЗ "О преобразовании муниципальных образований, входящих в состав муниципального образования "Невельский район" // Официальное опубликование правовых актов. Архивиран от оригинала на 2024-05-20. Посетен на 2024-05-20. (на руски)
  2. ↑ Закон Псковской области от 02.03.2023 № 2349-ОЗ "О преобразовании муниципальных образований, входящих в состав муниципального образования "Невельский район" // Официальное опубликование правовых актов. Архивиран от оригинала на 2024-05-20. Посетен на 2024-05-20. (на руски)
  3. ↑ Spichino // GeoNames. Архивиран от оригинала на 2024-05-20. Посетен на 2024-05-20. (на английски)
  4. ↑ д Спичино // Справочник кодов общероссийских классификаторов. Архивиран от оригинала на 2023-10-29. Посетен на 2024-04-20. (на руски)
  5. ↑ а б Закон Псковской области от 02.03.2023 № 2349-ОЗ "О преобразовании муниципальных образований, входящих в состав муниципального образования "Невельский район" // Официальное опубликование правовых актов. Архивиран от оригинала на 2024-05-20. Посетен на 2024-05-20. (на руски)
  6. ↑ д Спичино // Справочник кодов общероссийских классификаторов. Архивиран от оригинала на 2023-10-29. Посетен на 2024-04-20. (на руски)
  7. ↑ Трутнев, Юрий Петрович. Приказ Министерства природных ресурсов Российской Федерации от 28 марта 2007 г. № 68 «Об утверждении Перечня лесорастительных зон и лесных районов Российской Федерации» // 2007-03-28. с. 7. Архивиран от оригинала на 2023-07-20. Посетен на 2023-07-20. (на руски)
  8. ↑ Spichino // GeoNames. Архивиран от оригинала на 2024-05-20. Посетен на 2024-05-20. (на английски)
  9. ↑ Генеральный план и правила землепользования и застройки сельского поселения «Артёмовская волость» Невельского района Псковской области // Федеральная государственная информационная система территориального планирования (ФГИС ТП). Посетен на 2024-05-20. (на руски)
  10. ↑ Федеральный закон от 03.06.2011 № 107-ФЗ «Об исчислении времени», статья 5 // 2011-06-03. Архивиран от оригинала на 2024-04-08. Посетен на 2024-05-20. (на руски)
  11. ↑ а б в г д Сапунов, Алексей Парфёнович. Список населенных мест Витебской губернии. Витебск, Витебский губернский статистический комитет и Губернская типо-литография, 1906. с. 266. Посетен на 2024-06-20. (на руски)
  12. ↑ Киселёва, Анастасия Александровна. Мошенино-Кошелёво-Вологино: былое и нынешнее. Материалы для авторских экскурсий. Rideró, 2022. ISBN 978-5-0056-3050-6. (на руски)
  13. ↑ а б Национальный исторический архив Беларуси. Дело № 2 „Книга для записи дворянских родов /на польском языке/, 1788 г.“ // Фонд № 2512, Опись № 1 „Канцелярия Витебского дворянского депутатского собрания“. с. 11об.-12. Посетен на 2024-06-20. (на руски)
  14. ↑ а б Екатерина II. Указ от 11 сентября 1788 года. Санкт-Петербург, РГИА – Ф. 1343 Оп. 25 Д. 3724, 1788. с. 41. Посетен на 2024-06-20. (на руски)
  15. ↑ Административно-территориальное деление Псковской области (1917-2000 гг.). Справочник в 2 книгах. Книга 1. Издание 2-е, преработанное и дополненное. Псков, Архивное управление Псковской области; Государственный архив Псковской области; Псковская областная типография, 2002. ISBN 5-94542-031-X. с. 251. (на руски)
  16. ↑ Коряков, Юрий Борисович. База данных "Этно-языковой состав населённых пунктов России" // lingvarium.org. с. ред №2694. Посетен на 2023-07-28. (на руски)
  17. ↑ Численост на населението на населените места в Псковска област според Всеруското преброяване на населението от 2010 г.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Спичино (Невельский район)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Спичино_(Невелски_район)&oldid=12278280“.