Станислав Памукчиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Станислав Памукчиев
български художник

Роден
9 май 1953 г. (65 г.)
Кариера в изкуството
Академия ВИИИ „Николай Павлович“
Учители проф. Васил Вълев, проф. Димо Заимов
Награди Голямата награда на Международно триенале за живопис в София (1996)
„Захари Зограф“ (2003)
„Владимир Димитров – Майстора“ (2015)
Семейство
Деца син

Станислав Минков Памукчиев е български художник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в София на 9 май 1953 г. Завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ и специалност стенопис в ВИИИ „Николай Павлович“ в София при проф. Димо Заимов (1979). Професор в катедра „Рисуване“ на НХА.[1]

Член на Управителния съвет и секретар на секция „Живопис“ на Съюза на българските художници.[1]

Куратор на участието на НХА в Международния проект „Трансформ“ в Солун, Гърция (2012) и на изложбата „Огън“, част от проекта „Идея за дом“ на СБХ (2012).[1]

Самостоятелни изложби[редактиране | редактиране на кода]

Станислав Памукчиев има над 40 самостоятелни изложби, сред които:

  • „Реликти“, зала „Райко Алексиев“, София, 2000[2];
  • „93 – 03“, СГХГ, София, 2003[3];
  • „Пепели“, Музей за съвременно изкуство, Белград, Сърбия, 2004;
  • „Начала“, Галерия „Кръг +“, София, 2004;
  • „Бяла стая“, Галерия „Сибанк“ CREDO BONUM, София, 2006;
  • „Начала“, Музей за съвременно изкуство, Скопие, Македония, 2008;
  • „Хронотопи“, Галерия „Райко Алексиев“, София, 2009[1];
  • Изложба БКЦ Париж, 2010;
  • „Гранично/безгранично“, СБХ, Шипка 6, 2013;
  • „Пепелни картини“, Галерия „Академия“, НХА, София, 2013;
  • „Опуси“, Галерия „Резонанс“, Пловдив, 2013[4];
  • „Утаено време“, Галерия"Райко Алексиев", 2015;
  • „Начала“, БКИ Прага, 2016.
  • „Преминаване“, Национална художествена галерия, София, 2016;
  • „Завръщане“, Галерия „Вл.Димитров – Майстора“, гр. Кюстендил, 2017 г.;
  • „Завръщане“, Галерия „Райко Алексиев“, СБХ, София, 2017 г.;
  • RETURNING, ART Center HUGO VOETEN, Herentals, Belgium, 2017;

Общи и международни изложби[редактиране | редактиране на кода]

  • ЕFА, Център за съвременно изкуство, Ню Йорк, САЩ, 2001;
  • DONUMENTA, Регенсбург, Германия, 2005;
  • Биенале за съвременно изкуство (НГ), Прага, Чехия, 2005;
  • ХІ триенале, Ню Делхи, Индия, 2005;
  • Актуална сцена – България, Музей „Лудвиг“, Кобленц, Германия, 2008;
  • Колекция на Европейски парламент, Брюксел, Белгия, 2011;
  • Международен фестивал за съвременно изкуство „Скулптура и обект“, Братислава, Словакия, 2011;
  • Арт център „Hugo Voeten“, Херенталс, Белгия, 2012.[1]
  • Съвременна българска живопис, Ханджоу, Китай, 2014;
  • Safe the dreams, Benetton Collection, Imago mundi, Венеция, 2015;
  • Спорът за реалността, СБХ, Шипка 6, 2017 г.;

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • „Пластическият идиом....“, Научна конференция „Рисуването“, НХА, София, 2001;
  • (в съавторство с Петер Цанев) „Неразказаната българска абстракция“, 2014.[5]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Профил на проф. Станислав Памукчиев на сайта на НХА.
  2. Мария Славчева, Реликти извън историята“, в. „Култура“, бр. 49, 15 декември 2000 г.
  3. Светла Петкова, „Гранични състояния“, в. „Култура“, бр. 42, 14 ноември 2003 г.
  4. Николай Маринов, Опуси – делата на художника“, в. „Култура“, бр. 25 (2731), 5 юли 2013 г.
  5. Станислав Памукчиев и Петер Цанев, „Неразказаната абстракция“, Портал за култура, изкуство и общество, 22.05.2014 г.
  6. Росен Йорданов, „Проф. Станислав Памукчиев получи наградата „Владимир Димитров-Майстора“, сайт на Художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора“ в Кюстендил, 2 февруари 2016 г.
  7. „Станислав Памукчиев е носителят на годишната национална награда за живопис „Владимир Димитров-Майстора“, artprice.bg, 02.02.2016 г.
  8. „Станислав Памукчиев с наградата на Майстора“, в. „Стандарт“, 03.02.2016 г.
  9. „Звезден миг за големи творци “, ploshtadslaveikov.com, 25 май 2016 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]