Степан Кухаренко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Степан Кухаренко.)
Степан Кухаренко
руски офицер
Роден
Кубанска област, Руска империя
Починал
Кубанска област, Руска империя

Националност Русия

Степан Яковлевич Кухаренко (на руски: Степан Яковлевич Кухаренко) е руски офицер, генерал-майор. Участник в Руско-турската война (1877-1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Степан Кухаренко е роден на 22 март 1833 г. в Кубанска област в семейството на помствения казашки дворянин генерал-майор Яков Кухаренко. Посвещава се на военното поприще. Завършва 2-ри кадетски корпус с назначение в резервния батальон на Естлянския егерски полк (1849). Служи в Черноморската казашка войска.

Участва в Кримската война от 1853-1856 г. Награден е с Георгиевски кръст IV степен и произведен в първо офицерско звание хорунжий. За боево отличие е награден с орден „Света Ана“ IV степен с надпис „За храброст“ (1856).

Повишен е във военно звание есаул (1862). Служи като командир на учебния дивизион на Кубанската казашка войска и на 10-и Кубански конен полк (1863-1877).

Участва в Руско-турската война (1877-1878) като командир на 2-ри Кубански конен полк. Бие се храбро при превземането на Никопол и в първата и втората атака на Плевен. Награден е с орден „Свети Владимир“ IV степен с мечове и бант. Проявява се при рекогносцировката на Ловеч на 26 и 27 юли и превземането на Ловеч на 22 август 1877 г. Награден е с орден „Света Ана“ II степен с мечове. Отличава се при третата атака на Плевен и е награден със златно оръжие „За храброст“. Повишен е във военно звание полковник за отличие в боевете при селата Горни Дъбник и Телиш. Проявява се в боевете за селата Правец и Ташкесен, Етрополе, Златишкия проход, София, Пазарджик и при преследването на корпуса на Сюлейман паша.

Втори Кубански конен полк е награден с Георгиевски щандарт „За отличие в Турската война 1877 и 1878 г.“. Полковник Степан Кухаренко е сред тези руски командири, които изминават най-трудните и опасни пътища на войната.

След войната е командир на 1-ви Тамански конен полк (1879). Повишен е във военно звание генерал-майор от 18 ноември 1893 г.

Умира на 8 ноември 1894 г. в станица Батуринска.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Кузманов Ю. Ловеч в руско-турските войни през ХІХ век (част втора) 1877-1878. Регионален исторически музей-Ловеч, ИК „ИнфоВижън“, Ловеч, 2019, с. 326.
  • Шкуро, В. Из Болгарии с золотой шашкой (о Степане Яковлевиче Кухаренко). //Материалы II Международных Дворянских чтений. Краснодар, 2006..