Стефана Стойкова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Стефана Стойкова
български фолклорист
Родена
19 февруари 1922 г. (96 г.)
Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област Етнография и фолклористика
Образование славянска филология
Учила при Стоян Романски, Михаил Арнаудов, Кирил Мирчев, Иван Леков, Петър Динеков
Работила в Етнографски институт с музей
Институт за фолклор при БАН
Софийски университет
Награди Хердерова награда (1983)
Семейство
Съпруг проф. Стойко Стойков
Деца Ана Стойкова

Проф. Стефана Минчева Стойкова е български фолклорист, изследовател на българския фолклор и народна култура, автор на научни и научно-популярни публикации и сборници с автентични фолклорни записи.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 19 февруари 1922 г. в София. Завършва славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1945). Осъществява краткосрочни специализации и обмяна на опит в Прага (1949), Ленинград (1960), Братислава (1967) и Варшава (1967 и 1974). Започва работа в БАН като асистент в Института за български език (1945), през 1950 г. е научен сътрудник в Етнографския институт с музей, където защитава докторат (1960) и работи като ст.н.с., научен секретар (1967-1973) и ръководител на Секцията за фолклор (1969-1973). През 1973 г. преминава към новооснования Институт за фолклор като ст.н.с. и ръководител на Секцията за словесен фолклор. От 1974 до 1982 е заместник-директор на същия институт. След хабилитация е избрана за ст.н.с. І ст. (професор) (1977-1988). Преподавала е в Софийския държавен университет (1975-1989).

Носител е на международната награда „Йохан Готфрид Хердер“ (1983).

Научните ѝ интереси и занимания са насочени предимно към изследване на словесния фолклор: юнашки епос, хайдушки и исторически песни и балади, кратки жанрове (пословици и поговорки, гатанки), българо-сърбо-хърватски и българо-гръцки фолклорни отношения, устност и писменост във фолклора, история на българската фолклористика.

Стефана Стойкова е съпруга на българския учен езиковед и основоположник на българската диалектология проф. Стойко Стойков.

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

Книги и сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Принос към изучаването на българския партизански бит и фолклор. (По материали от Плевенско и Ловешко). С., БАН, 1954. 319 с. (Съавт.: Цв. Романска).
  • Огнището в българския бит. С., БАН, 1956. 221 с., илюстр. и карти.
  • Български народни гатанки. [Изследване]. С., БАН, 1961. 231 с.
  • Битови приказки и анекдоти. (Българско народно творчество, т.10), С., БП, 1963. 571 с. (В съавт. с П.Динеков).
  • Фолклор от Западните Родопи. СбНУ, 50, 1963, 277-344.
  • Български народни гатанки. С., НИ, 1970, 801 с. (2 изд., НИ, 1984, 3 прераб. и доп. изд., Колибри, 2011).
  • Български юнашки епос. С., БАН, 1971. 1060 с. (СбНУ, 53). (Съавт.: Р. Ангелова, Л. Богданова, Цв. Романска, Е. Стоин).
  • Етнография на България в три тома. Т.ІІІ. С., БАН, 1975. 387 с. (Съред. С. Генчев, М. Василева и съавт. колектив).
  • Хайдушки и исторически песни. (Българска народна поезия и проза в седем тома. [http://liternet.bg/folklor/sbornici/bnpp/haidushki/ Т. III). С., БП, 1983, 480 с.
  • Български народни балади и песни с митологически и легендарни мотиви. (СбНУ 60, ч.1, 1993, 576 с., и ч.2, 1994, 927 с.) (Съавт.: Л. Богданова, С. Бояджиева, Н. Кауфман, К. Михайлова, Л. Парпулова, С. Петкова).
  • Български хайдушки и революционен песенен фолклор. (СбНУ, 61). С., АИ „Проф. М. Дринов“, 2001. 872 с.(Съавт. Л. Богданова,Р. Иванова).
  • Български пословици и поговорки. С., Колибри, 2007. 430 с. Рецензия
  • Хърватските бугарщици и техните български съответствия. С., АИ „Проф. М. Дринов“, 2015. 149 с.

Студии и статии[редактиране | редактиране на кода]

  • Литература и фолклор. Един случай на литературно проникване във фолклора. - В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. С. Романски. С., БАН,1960, 755-776.(За сюжетния тип "Девойката без ръце" в българския фолклор).
  • Вклад ученых России в развитие болгарской фольклористики ХІХ века. - Русский фольклор, 8, 1963, 273-287.
  • Наблюдения върху съвременното състояние на юнашката епическа традиция в България. - Славянска филология, 5. С., 1963, 21-35.
  • Една неизвестна версия на народната песен за Мурад и Мара. - Изв. на Етнографсия институт с музей,6, 1963, 377-383.
  • Образът на Левски в една неизвестна песен от Софийско. - Език и литература, 23, 1968, № 2, 60-64.
  • Далматинските бугарщици и техните български съответствия. - В: Етноггенезис и културно наследство на българския народ. С., БАН, 1971, 137-142.
  • Le passage d'une nouvelle litteraire grecque dans le folklore des Bulgares et des Serbes. - In: Actes du I-er Congres International des etudes balkaniQues et sud-est europeennes, 7. Sofia, 1971, 799-813.
  • Общи черти и различия между българските и сръбските хайдушки и гръцките клефтически песни. - Славянска филология, 14, С., 1973, 121-137.
  • Ботевите песни в българския фолклор. - Български фолклор, 2, 1976, № 3-4, 3-16.
  • Из поетиката на българските и сърбохърватските хайдушки песни - поетическото време и пространство. - Славянска филология, 16, С., 1978, 335-348.
  • Към въпроса за приемствеността (континюитета) в българската епическа традиция. - Български фолклор, 5, 1979, № 1, 16-22.
  • Наблюдения върху стиховия размер на юнашките песни. - Български фолклор, 6, 1980, № 1, 13-24.
  • Към въпроса за историзма на българските исторически жанрове. - Български фолклор, 7, 1981, № 4, 3-10.
  • За историзма на хайдушките песни. - В: Фолклор и история (Проблеми на българския фолклор, 6). С., 1982, 142-148.
  • За строфата в българските юнашки песни. - В: Литературознание и фолклористика. В чест на 70-годишнината на акад. П. Динеков. С., БАН, 1983, 362-367.
  • Към проучването на една обща тема в българския и гръцкия фолклор.(Песента за падането на Цариград). - Български фолклор, 11, 1985, № 3, 29-43.
  • Птици вестители и птици прорицатели в българския и в гръцкия песенен фолклор. - В: Българският фолклор в славянската и балканската културна традиция. (Проблеми на българския фолклор, 8). С., БАН, 1991, 115-120.
  • Еничарският песенен цикъл в българския фолклор. - В: Възрожденският текст. В чест на проф. Д. Леков. С., 1998, 268-281.
  • Naissance et developpement du folklore bulgare au XIX siecle. - Ethnologie francaise {Paris}, 21, 2001, N 2, 199-207.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Фолклор, традиции, култура. Сборник в чест на Стефана Стойкова. Съст. Ст. Бояджиева, Д. Добрева, Св. Петкова. С., Акад. изд. „Проф. М. Дринов“, 2002. Литернет, рецензия Владимир Пенчев