Стефан Венедикт Попов
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Попов.
| Стефан Венедикт Попов | |
| български архитект | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 2 септември 1956 г.
|
| Националност |  България |
| Архитектура | |
| Известни творби | сграда на Търговско-индустриалната камара във Варна (Днес - Щаб на ВМС) в съавторство с арх. Дабко Дабков |
| Семейство | |
| Баща | Венедикт Попов |
| Майка | Амалия Венедикт Попова |
Стефан Венедикт Попов е български архитект от първата половина на ХХ век.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Стефан Попов е роден на 23 януари 1889 г. в гр. Русе. Син е на видния варненски общественик и адвокат Венедикт Попов. Завършва Мъжката гимназия във Варна и впоследствие архитектура в Мюнхен, Германия, през 1911 г.
Взема участие като младши офицер във войните за национално обединение в периода 1912 – 1918 г. От 1919 г. работи във Варна, като изгражда над 200 обекта – частни домове, вили, хотели, доходни здания и др. Съвместно с архитект Дабко Дабков проектира монументалната сграда на Търговско-индустриалната камара, днес Щаб на Военноморските сили.
Попада в състава на Варненския общински съвет по време на Варненската комуна.[2] През 1931 г. е народен представител.[3] През 1940 г. става председател на Българо-немското дружество и след 9 септември 1944 г. е осъден от т. нар. „Народен съд“ на 15 години затвор. Освободен е предсрочно през 1949 г. Излиза от затвора с разклатено здраве.
Умира на 2 септември 1956 г.
Известни сгради в гр. Варна
[редактиране | редактиране на кода]- Търговско-индустриална камара и Стокова борса на ул. "Преслав" №16 (Днес - Щаб на ВМС) - в съавторство с арх. Дабко Дабков - 1928 г.[4]
- Жилищна сграда на ул. "Славянска" №20 (Къщата с папагалите) - 1923 г.[5]
- Жилищна сграда на ул. "Кназ Дондуков" №20 - 1922 г.
- Жилищно-търговска сграда на Пандо Кузов на бул. "Княз Борис І" №1 / ул. "Драгоман" №2 - 1938 г.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]Творчеството и животът на арх. Попов са събрани в книга, излязла от печат на 20 януари 2011 г. Автор на книгата е Християн Облаков.
В град Варна (Район Приморски, кв. Св. Никола) има улица кръстена на негово име.[6]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Георги Кацарски, Стефан Венедикт Попов – между реториката, музиката и сградостроенето Архив на оригинала от 2017-10-14 в Wayback Machine., Простори, 2006
- ↑ Варненски общински вестник дигитално копие - 28/05/1920, No. 5, стр.1
- ↑ Агитационен материал // Посетен на 30.12.2023.
- ↑ Информационен регистър на варненското недвижимо културно наследство
- ↑ Информационен регистър на варненското недвижимо културно наследство
- ↑ Протокол № 34 (Тридесет и трето заседание на Общински съвет – Варна) 18.05.2011 г. // с. 46 – 47.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
