Стефан Данаджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стефан Данаджиев
български лекар
Роден
Починал
22 юли 1943 г. (76 г.)

Стефан Иванов Данаджиев е български лекар, невролог и психиатър, един от пионерите на българската психиатрия[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1866 г. в Ески Джумая, днес Търговище. От 1902 г. е действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките и е автор на няколко монографии, които се фокусират върху съдебната психиатрия[2]. Умира през 1943 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Върху неврастенията – нервна слабост, 1896
  • Психиатричното дело у нас и неговото уреждане, 1908
  • Невменяемостта в нашия наказателен закон, 1922
  • За афекта. Раздразненото състояние в углавния процес, 1927
  • Принципите на психическата хигиена, 1935
  • Психопатични личности, 1941

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. John G. Howells. World history of psychiatry. Brunner/Mazel, 1974 ISBN 0876300824 s. 377.
  2. Kirov K. „Bulgarian psychiatry: development, ideas, achievements“. History of Psychiatry 4, ss. 565 – 575, 1993 doi:10.1177/0957154X9300401607