Стоил Полизоев
| Стоил Полизоев | |
| български общественик | |
| Роден | |
|---|---|
| Семейство | |
| Деца | София Мондова |
Стоил Полизоев е български общественик, участник в борбата за българска църковна независимост.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Стоил Полизоев е роден в град Неврокоп, тогава в Османската империя. Активно участва в борбите за църковно-национална независимост на българите в Неврокопско и е един от местните лидери на движението. В 1866 година с Илия Дуков Полизоев пристига в Сяр, за да води преговори с католическия владика Мелетий Драмски. Стефан Веркович обаче ги отклонява от унията и предава молбата им до руския консул в Солун Александър Лаговски, който им обещава да действа пред валията да се позволи богослужение на български в неврокопската църква.[1]
Полизоев е един от участниците на народния събор, проведен през 1869 година в село Гайтаниново, на който се провъзгласява отказването на Неврокопския край от Цариградската патриаршия.[2]
Полизоев заедно с Дуков издействат от Солун разрешене за построяване на нова църква в Неврокоп, след което Полизоев събира парични помощи за начинането в новообразуваното Княжество България.[3]
След създаването на ВМОРО, Полизоев подкрепя организацията и къщата му става революционен център.[3]
Негова дъщеря е учителката и революционерка София Мондова (1888 - 1948).[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Снѣгаровъ, Иванъ. Солунъ въ българската духовна култура: исторически очеркъ и документи. София, Университетска библиотека № 180. Придворна печатница, 1937. с. 42.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 17.
- ↑ а б в Даскалов, Димитър. Едно борческо сърце // Работническо дело (330). 1984. с. 2.
