Струмишки народоосвободителен партизански отряд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Струмишкият народоосвободителен партизански отряд (на македонска литературна норма: Струмички народноослободителен партизански одред) е комунистическа партизанска единица във Вардарска Македония, част от Комунистическата съпротива във Вардарска Македония (1941 – 1944).

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

Първи опит за създаване на отряд е направен седмица преди нападението над българското полицейско управление в Прилеп. За командир на отряда тогава е назначен Джорди Стоев, а политически комисар Глигор Новаков. Според изчисленията отряда е трябвало да наброява 20 души. Срещата на отряда е насрочена на 10 октомври в 9 сутринта на местните гробища. Явяват се 12 човека на сборното място само с 1 пушка, 2 револвера и 12 бомби. Предвид липсата на оръжия се решава отряда да се саморазпусне за своя безопасност[1].

На 18 август 1944 година в местността Бел Камен в планината Плачковица е направен втори опит и е създаден Струмишкият партизански отряд от десетина борци от четвърта македонска ударна бригада. Командир на отряда става Боро Поцков - Мирко, а политически комисар Момчило Митревски. Първите акции на отряда са свързани с унищожаването на общинските архиви в селата Подареш, Калугерица, Липовик (горен или долен) и Конче. Числеността на отряда след обиколката на селата наброява 30 души повечето от които без оръжие. По-късно отряда изпраща писмо до кмета на Община Василиево Арсо Куюмджиев да предаде властта на партизаните. Тогава заминават за селото и разоръжават селяните от контрачетата, като се въоръжават с техните оръжия. По това време българската армия е напуснала района и отряда не се натъква на съпротива от страна на организирани военни части. На 9 септември 1944 година след като България излиза от войната с Германия от Попчево Боро Поцков телеграфира на подполковник Сарафов командир на Струмишкият гарнизон и на четиридесет и осми пехотен дойрански полк да предаде властта на партизаните. След среща на българските офицери с партизаните двете страни се уговарят партизаните да влезнат на 11 септември в град Струмица. След навлизането на отряда към него се присъединяват още партизани и той наброява около 400 души. На 17 септември немски военни части нападат града и изтласкват от там отряда и четвърта македонска ударна бригада. На 22 септември града отново е превзет. По това време отряда е разформирован и влиза в състава на четвърта македонска ударна бригада като неин пети батальон[2].

Повторно създаване[редактиране | редактиране на кода]

В края на септември по заповед на командването на петдесета македонска дивизия на НОВЮ 60 души се отделят от състава ѝ и формират наново отряда. Действа в района южно от Струмица - Валандово, Фурка, Дойран и Гевгели. На 6 ноември отряда влиза в Богданци.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония