Струмишки партизански отряд
Струмишки партизански отряд | |
Информация |
---|
Струмишкият партизански отряд (на македонска литературна норма: Струмички партизански одред) е комунистическа партизанска единица във Вардарска Македония, част от Комунистическата съпротива във Вардарска Македония (1941 – 1944).
Създаване
[редактиране | редактиране на кода]Първи опит за създаване на отряд е направен седмица преди нападението над българското полицейско управление в Прилеп. За командир на отряда тогава е назначен Джорди Стоев, а политически комисар Глигор Новаков. Според изчисленията отряда е трябвало да наброява 20 души. Срещата на отряда е насрочена на 10 октомври в 9 сутринта на местните гробища. Явяват се 12 души на сборното място само с 1 пушка, 2 револвера и 12 бомби. Предвид липсата на оръжия се решава отряда да се саморазпусне за своя безопасност[1].
На 18 август 1944 година в местността Бел Камен в планината Плачковица е направен втори опит и е създаден Струмишкият партизански отряд от десетина борци от четвърта македонска ударна бригада. Командир на отряда става Боро Поцков - Мирко, а политически комисар Момчило Митревски. Първите акции на отряда са свързани с унищожаването на общинските архиви в селата Подареш, Калугерица, Липовик (горен или долен) и Конче. Числеността на отряда след обиколката на селата наброява 30 души повечето от които без оръжие. По-късно отряда изпраща писмо до кмета на Община Василиево Арсо Куюмджиев да предаде властта на партизаните. Тогава заминават за селото и разоръжават селяните от контрачетата, като се въоръжават с техните оръжия. По това време българската армия е напуснала района и отряда не се натъква на съпротива от страна на организирани военни части. На 9 септември 1944 година след като България излиза от войната с Германия от Попчево Боро Поцков телеграфира на подполковник Сарафов командир на Струмишкия гарнизон и на четиридесет и осми пехотен дойрански полк да предаде властта на партизаните. След среща на българските офицери с партизаните двете страни се уговарят партизаните да влезнат на 11 септември в град Струмица. След навлизането на отряда към него се присъединяват още партизани и той наброява около 400 души. На 17 септември немски военни части нападат града и изтласкват от там отряда и четвърта македонска ударна бригада. На 22 септември града отново е превзет. По това време отряда е разформирован и влиза в състава на четвърта македонска ударна бригада като неин пети батальон.[2]
Повторно създаване
[редактиране | редактиране на кода]В края на септември по заповед на командването на петдесета македонска дивизия на НОВЮ 60 души се отделят от състава ѝ и формират наново отряда. Действа в района южно от Струмица - Валандово, Фурка, Дойран и Гевгели. На 6 ноември отряда влиза в Богданци.
Списък на загинали борци[3]
[редактиране | редактиране на кода]№ | Име | Място на раждане | Дата на раждане | Място на смърт | Дата на смърт |
---|---|---|---|---|---|
1 | Ана Поцкова | гр. Радовиш | 1926 г. | с. Попчево, Струмишко | 25 октомври 1944 г. |
2 | Борис поп Димитров | гр. Струмица | 1915 г. | с. Йосифово, Валандовско | 17 октомври 1944 г. |
3 | Боро Сичтуров | с. Секирник, Струмишко | 1921 г. | с. Йосифово, Валандовско | 17 октомври 1944 г. |
4 | Васил Сурчев | гр. Струмица | 1923 г. | с. Фурка, Дойранско | 13 октомври 1944 г. |
5 | Гьорги Бошков – Беле | с. Бели, Кочанско | 1925 г. | Струмишко | 21 ноември 1944 г. |
6 | Йордан Ефтимов | с. Чифлик, Кочанско | 1924 г. | шосе Струмица – Щип | 1944 г. |
7 | Каме Пулизов | гр. Валандово | 1920 г. | с. Чам чифлик, Струмишко | 18 септември 1944 г. |
8 | Коста Бозов | гр. Струмица | 10 май 1924 г. | с. Йосифово, Валандовско | 17 октомври 1944 г. |
9 | Милан Ризов | гр. Гевгели | 1921 г. | неизвестно | м. октомври 1944 г. |
10 | Назим А. Нуманов | с. Калугерица, Радовишко | 1919 г. | с. Попчево, Струмишко | 25 октомври 1944 г. |
11 | Никола Мандалов | с. Стояково, Гевгелийско | 1919 г. | с. Костурино, Струмишко | 27 септември 1944 г. |
12 | Паско А. Василев | с. Козбунар, Радовишко | 1896 г. | с. Попчево, Струмишко | 25 октомври 1944 г. |
13 | Петар Гавальанов | гр. Богданци | 1920 г. | с. Требичино, Струмишко | м. ноември 1944 г. |
14 | Славчо Трайков | с. Секирник, Струмишко | 1921 г. | с. Йосифово, Валандовско | 17 октомври 1944 г. |
15 | Тальа Бикова | гр. Гевгели | 1927 г. | с. Попчево, Струмишко | 28 септември 1944 г. |
16 | Тефик Селманов | с. Пръстен, Валандовско | 1927 г. | шосе Струмица – Щип | 27 октомври 1944 г. |
17 | Тимо Л. Тренчев | гр. Струмица | 22 януари 1920 г. | с. Нивичино, Струмишко | 7 октомври 1944 г. |
18 | Тодосия Ананиев | с. Вранинци, Кочанско | 1927 г. | Струмишко | 12 октомври 1944 г. |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Mara Minaneva: VAŽNIJE AKCIJE PARTIJSKE ORGANIZACIJE U STRUMICI в USTANAK NARODA JUGOSLAVIJE, ZBORNIK - knjiga I, стр. 596, архив на оригинала от 9 май 2013, https://web.archive.org/web/20130509122937/http://znaci.net/00002/340.pdf, посетен на 10 септември 2012
- ↑ Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 525. (на македонска литературна норма)
- ↑ Струмички партизански одред. Струмица, Сојуз на борците од НОАВМ и граѓани продолжувачи, 2018. с. 125 – 149.