Съдбата на човека (разказ)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Съдбата на човека.

Съдбата на човека
Судьба человека
АвторМихаил Шолохов
Създаване1956 г.
Русия
Първо издание1956 г.
Оригинален езикруски език
Жанрлитературно произведение

„Съдбата на човека“ е разказ, написан от руския писател Михаил Шолохов през 1956 г. [1] Някои определят произведението като „разказ-епопея“, защото съдържанието му е богато „колкото на цял роман, с обхват в пълния смисъл на думата епичен“.[2]

Написан е с класическа простота на маниера, с дълбок психологизъм и вълнуваща лиричност.[2] На български е преведен от поета Атанас Далчев.[3]

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Андрей Соколов има късмет да оцелее от глада в Поволжието през 1922 г., когато умират всичките му близки, защото по случайност не е в родния си край. Създава чудесно семейство, живеят като обикновените хора от народа, работи в завод и като шофьор на камион. С избухването на Великата отечествена война трябва да замине на фронта и да се раздели със семейството си. В първите месеци на войната той е ранен и заловен от нацистите. В плен Андрей изпитва ужасите на концентрационните лагери, сблъска се и с предателство, и с благородство. Поради смелостта, която проявява пред началника на лагер, когато отказва да пие с него за победата на немското оръжие, той избягва екзекуцията си. По-късно успява да избяга от нацистите.

В родината разбира, че съпругата му Ирина и двете им дъщери са били убити по време на бомбардировка. След кратка ваканция-поклонение в родния си град, неспособен да остане повече там, Соколов веднага се връща на фронта. Установява се, че синът му Анатолий, единственият роднина, който все още има, е станал офицер в армията. Точно на 9 май, в Деня на победата, когато и двамата са съвсем близо един до друг, пред Берлин, синът е убит. Опустошеният Андрей Соколов не се връща в града си, отива другаде. Среща малко бездомно момче на име Ваня, което е останало пълно сираче и дори не знае откъде е. Казва на момчето, че е негов баща, и това дава надежда на двамата за нов живот.

История на творбата[редактиране | редактиране на кода]

Сюжетът на историята е базиран на реални събития. През пролетта на 1946 г., докато Шолохов е на лов, той среща мъж с малко детенце, който му разказва тази история. Шолохов е поразен и казва: „Ще напиша разказ за това, непременно ще го направя“. Десет години по-късно, след като прочита няколко кратки истории на Хемингуей и Ремарк, Шолохов написва „Съдбата на човека“ за седем дни. Публикуван е за пръв път в броевете на вестник „Правда“ от 31 декември 1956 и 1 януари 1957 г.[4]

Филмова и оперна адаптация[редактиране | редактиране на кода]

През 1959 г. историята е екранизирана от Сергей Бондарчук, който играе главната роля. Филмът „Съдбата на човека“ е удостоен с главната награда на Московския филмов фестивал през 1959 г.

Също през 1959 г. композиторът Иван Дзержински създава опера по разказа на Шолохов. Премиерата ѝ е през 1961 г.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Якименко, Л. Г., Б. А. Введенский. Шолохов М. А. М., Большая советская энциклопедия, 1957.
  2. а б Шолохов, М. Донски разкази. Съдбата на човека. Предговор от Ю. Лукин. С.– М., Народна култура– Прогрес, 1980, с. 12 – 14.
  3. Шолохов, Михаил. Съдбата на човека. Прев. от рус. Атанас Далчев. София, Народна култура, 1970.
  4. ФЭБ: Примечания: Шолохов. Собрание сочинений. Т. 8. — 1960 (текст). // feb-web.ru. Посетен на 2017-06-16.
  5. Друскин, М. Опера Дзержинского «Судьба человека». // [неработеща препратка]