ТТ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
ТТ
Пистолет Токарева обр. 1933 года
Pistol TT33.jpg
Пистолет Токарев ТТ
Националност Flag of the Soviet Union.svg СССР
Тип Пистолет
История на производство и служба
Изобретател Фьодор Токарев
Създаване 1930 г.
Производство 1930 г. – до днес
На въоръжение 1930 г. в СССР - днес
Конфликти Виетнамска война, Съветска война в Афганистан, Първа Чеченска война, Втора Чеченска война, Война в Ирак, Американска война в Афганистан, Гражданската война в Либия и др. конфликти на територията на бившия СССР,близкия Изток и средния Изток.
Бройки в експлоатация около 1 700 000
Варианти TT-30, ТТ-33, Type 51/54 (Китай), M57, M70, M70 (Югославия), Тип 67 (КНДР), Tokagypt (Египет), Carpaţi (Румъния)
Габаритни характеристики
Маса 0,854 kg празен; 0,94 kg зареден
Дължина 195 mm
Дължина на цевта 116 mm
Работни характеристики
Действие на основа на отката на затвора при къс ход на цевта, самозаряден[1]
Пълнител 8 патрона
Боеприпаси 7,62×25 mm ТТ
Мерни прибори открит прицел
Скорострелност 25 изстр/мин
Начална скорост 420 – 450 m/s
Ефективна стрелба 50 m
ТТ
Пистолет Токарева обр. 1933 года
в Общомедия

TT-33 или Пистолет обр. 1933 г.[2] е съветски автоматичен пистолет. Той е разработен в началото на 1930 г. от Фьодор Токарев като основен пистолет за Червената армия, за да замени револвера Наган 1895, който е бил в употреба в Руската имперска армия. Все пак ТТ никога не заменя напълно Наган 1895.

Пистолетът ТТ[редактиране | редактиране на кода]

Пистолетът ТТ (съкратено от руски Тульский Токарева, т.е. „от Тулския (завод), на Токарев“) е конструиран от руския конструктор Фьодор Токарев (1871 – 1968).

Създаването на пистолета ТТ е резултат от проведени през средата на 20-те години на 20 век в СССР (РСФСР) изпитания на различни образци автоматични пистолети. Целта на проведените изпитания е създаването на съвременно автоматично оръжие, което да смени приетия на въоръжение револвер Наган, модел 1895 г. Освен него тогава са се ползвали редица други типове оръжие, закупувани от други страни. С най-голяма популярност се е ползвал пистолетът Mauser C96, закупуван в големи количества от Германия. Използваният от Mauser мощен патрон 7,63х25 mm е високо оценен от Червената армия и затова се решава под този патрон да се създаде собствено автоматично оръжие.

Конструкцията на основните възли е заимствана от американския Colt 1911. Зацепването на цевта към затвора се извършва посредством улеи. Цевта, както и при „Colt“, се съединява с рамката посредством подвижна обеца. При придвижването на цевта назад заедно със затвора, обецата осигурява разединяването им, обезпечавайки презареждането. Особеното за ТТ е липсата на предпазител. Защитата от случаен изстрел се осигурява от поставянето на откритото ударно чукче на предпазен полувзвод. Това се извършва, като при натиснат спусък чукчето се придържа с палеца и се отпуска на определено положение напред, което е доста опасно за боравещия с оръжието. При наличие на патрон в цевта изтърването или случаен удар на пистолета могат да произведат изстрел. Необичайно конструкторско решение е обединяването на всички детайли на ударния механизъм в лесно снемаща се част и поставянето на пружина вътре в чукчето.

През 1931 г. пистолетът на Токарев е приет на въоръжение под официалното означение „7,62-мм самозарядный пистолет обр. 1930 г.“ заедно с патрона 7,62×25. Същевременно СССР купува от немската фирма Mauser лиценз за производството на патрона и започва да го произвежда под означението „7,62-мм пистолетный патрон „П“ обр. 1930 г.“.

През 1933 г. са направени някои несъществени промени в конструкцията на пистолета. Формата на цевта е опростена. Лека промяна търпи и спусковият механизъм, както и задната част на ръкохватката, която е направена цяла, без отделящи се елементи. Малкият наклон на ръкохватката затрудняват стрелбата от хълбок, но този недостатък е компенсиран от отличния баланс и дългата прицелна линия, които улесняват дори неопитния стрелец. В началото на 1934 г. новият пистолет е приет на въоръжение в Червената армия под наименованието „7,62-мм самозарядный пистолет обр. 1933 г.“».

ТТ има голямо тегло (850 g зареден и 940 g с пълнител), както и пълнител, побиращ едва 8 патрона – твърде малко по съвременните стандарти. Поради нетипичната форма и размер на ръкохватката е трудно да се борави с него. Друг съществен недостатък е пружината в чукчето – тя трябва да се сменя често поради това, че бързо губи своята еластичност. Поради малкия размер на зъб, задържащ пълнителя в ръкохватката, се случва той да изпада. Заради простата си конструкция пистолетът се поддържа лесно и има сравнително висока износоустойчивост. Замърсителите и лошите атмосферни условия не пречат на ефективността му.

Пистолетът е използван широко през Втората световна война и получава отлични отзиви както от съветските, така и от немските войници. По-късно е приет на въоръжение в 30 държави от Европа и Азия. Само в СССР са произведени 1 740 000 екземпляра. Започва производство извън рамките на Съветския съюз – в Унгария, Китай, КНДР, Полша, Югославия. Широко е разпространен в страните от ОНД, като става въпрос за контрабанден внос предимно на образци, произведени В Китай и Полша. Поради ниската си цена (в България се продава за около 160 лева), голяма дулна енергия (508 J) и мощта на боеприпасите, ТТ е предпочитано оръжие в криминалните среди. Куршум, изстрелян от ТТ, пробива армейска каска, прониква на 120 cm във вода, 35 cm в пясък, пробива 15 cm борова дъска и е в състояние да спре едра мечка.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Максим Попенкер. Пистолет Токарева ТТ обр 1933 года (СССР)
  2. Наставление по стрелковому делу. Револьвер обр. 1895 г. и пистолет обр. 1933 г. – Военное издательство Министерства Обороны СССР, 1975 год.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]