Наган

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Наган (Nagant)
MWP Nagant.JPG
Наган, модел 1893 г.
Националност Flag of Belgium (civil).svg Белгия
Тип Револвер
История на производство и служба
Изобретател Емил и Леон Наган
Създадена на 1886 г.
Производство 1895 - ?
Конфликти Руско-японска война
Зимна война
Корейска война
Виетнамска война
Първа световна война
Втора световна война
Произведени броя около 2 000 000
Габаритни характеристики
Маса 0,75 kg
Дължина 235 mm
Дължина на цевта 114 mm
Работни характеристики
Действие двойно-действащ механизъм
Пълнител 7 патрона
Боеприпаси 7,62×38R mm
Мерни прибори нарез в предния край и мушка на цевта
Скорострелност 14-21
Начална скорост 290 m/s
Ефективна стрелба 50-250 m

Револвер система „Наган“ (или просто наган) е револвер, разработен от белгийските оръжейници братя Емил и Леон Наган (на френски език - Émile & Léon Nagant), който е на въоръжение в редица страни, от края на XIX до средата на XX век.

История на създаването[редактиране | edit source]

В последната четвърт на XIX век много държави започват да се замислят за превъоръжаване на своите армии.

По това време най-перспективното лично, късоцевно оръжие били револверите, който дават надежност, многозарядност, простота на използването и лесна поддръжка. По това време белгийският град Лиеж бил един от европейските центрове на оръжейната промишленност. В този град бил разположен завод за производство на оръжие „Fabrique d’armes Emile et Léon Nagant“ - неголяма семейна фирма, която по това време се занимава с ремонт на холандско оръжие и създава ограничено количество собствено огнестрелно оръжие.

Наган и начин на зареждане на патрона в барабана

Първият револвер с оригинална конструкция на по-големия от двамата братя - Емил, е представена за изпитание на белгийското военно ведомство и е бил приет на въоръжение в качеството на лично офицерско и подофицерско оръжие под названието „Револвер модел 1878 година“. Револверите от този вид били снабдени с шестзаряден барабан, използвали боеприпаси с калибър 9 mm и били снабдени с „механизъм с двойно действие“, т.е. повдигането на ударника можело да става както от ръката на стрелеца, така и автоматично при натискане на спусъка. Зареждането и изхвърлянето на гилзата става поединично.

За подофицерите от пехотата, кавалерията и помощния състав, по задание на ръководството на белгийската армия, бил разработен модел на този револвер с опростено действие, който не можел да стреля, използвайки усъвършенстваната самозареждаща система, а трябвало след всеки изстрел петлето да се изтегля назад за произвеждане на нов изстрел. Този вариант получава наименованието „9 mm револвер Наган М/1883“.

Били произведени още няколко модификации на револвера с различни калибри и дължина на цевта. Скоро след това Емил Наган почти загубва зрението си в резултат на тежко заболяване и спира да работи по револвера, а усъвършенстването на конструкцията започва да разработва Леон Наган.

Модел 1886 година[редактиране | edit source]

Модел 1886 година бил с намалена маса на оръжието и значително подобрена надеждност, така например четирите пружини на ударно-спускателния механизъм били заменени от една „двуперна“ пружина. Също така в новия модел била отчетена съществуващата тенденция в развитието на късоцевните огнестрелни оръжия за намаляване на калибъра, и за новия модел бил избран най-разпространения в този момент калибър в света - 7,5 mm, зареден с бездимен барут.

Сравнение между три вида боеприпаси за късоцевно оръжие; най-вдясно е патрон калибър 7,62 mm със закрит патрон, разработен от Анри Пипер

Един от най-големите проблеми, който стоял пред конструкторите на оръжието, бил проривът (загубата) на барутни газове, които се отделят при изстрел, и част от които се губела през луфта, който конструктивно се намира между изхода на камерата на барабана и цевта. Загубата на газове води до намаляване на дулната скорост на патрона, намалена далекобойност и пробивна сила.

В конструкцията, разработена от друг белгийски оръжейник - Анри Пипер, е намерено решение, с което се подобрява обтурацията посредством движение на барабана напред преди и по време на възпроизвеждането на изстрел. Освен това той разработил патрон, който имал особена конструкция, като бил напълно затворен в гилзата, като ролята на обтуратор играе закривката на гилзата, която при изстрел се отваря и задържа барутните газове в момента на изстрел към канала на ствола, което изключва възможността за загубата на газове (схеми - [1] [2] [3] [4] [5]). Този модел става класически, като последвалите модификации не внасят сериозни изменения в конструкцията; изключение прави моделът с автоматично изхвърляне на гилзите, който е въведен сравнително късно - през 1910 година, и който не заинтригува особено клиентите.

Конструкция[редактиране | edit source]

Всички револвери от система Наган притежават обща база и прилики:

  • наличен самоспускащ се ударно-спускателен механизъм (с изключение на подофицерските и войнишки модели);
  • монолитна, неръждаема рама;
  • цев, завинтена в рамата;
  • шомпол, който в бойно положение е скрит под барабана, а след стрелба играе роля на екстрактор (изхвърляч) на изстреляните гилзи;
  • механизъм, намиращ се в рамата, задействащ плосък спусък;
  • барабан, който при револвера е едновременно и пълнител, и магазин.

При най-разпространените модели (образец 1895 година) и при болшинството модификации барабанът има 7 патрона.

Варианти[редактиране | edit source]

Бойни модификации[редактиране | edit source]

  • През 1914 г. за граничните войски е произведено ограничено количество карабини, базирани на познатия револвер, с дължина на цевта 300 mm и неразглобяем приклад;
Командирски наган - компактен вариант на револвера
  • През 1927 година за сътрудниците на съветското НКВД е разработен компактен модел на револвера, който е удобен за скрито носене. Значително е намалена дължината на цевта и ръкохватката. В периода 1927 - 1932 година са произведени малки партиди от револвер Наган, създаден по поръчка на НКВД за оперативни работници на ведомството с намалена маса и размери;

Модел със заглушител[редактиране | edit source]

Преди Втората световна война, за разузнавателно-диверсионни подразделения на Съветската армия, е произведен модел, снабден със заглушител за безшумно-безпламъкова стрелба, наречен „БРАМИТ“.

Спортна модификация[редактиране | edit source]

На основата на револвер образец 1895 г. съветския инженер Ефим Хайдуров произвежда спортен револвер „ТОЗ-36“, модифицироан през 1967 година. Характеризира се с удължен барабан и специален патрон. Произвеждани са също така и тренировъчни пистолети и такива, които използват малокалибрени боеприпаси.

Литература[редактиране | edit source]

  • А.Б. Жук „Револвери и пистолети“, 1990 г.
  • Списание „Оружие“, специално издание. № 9-2002 г.
  • „Ръководство по стрелба“, раздел „Револвер“ образец 1895 г. и пистолет образец 1930 г. Москва, 1938.
  • С.Л. Федосеев „Пистолетите и револверите в Русия“. М., 1992.

Външни препратки[редактиране | edit source]