Теньо Желев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Теньо Желев
български художник
Автопортрет
Автопортрет
Роден
Починал
Националност Флаг на България България
Стил живопис
Теньо Желев в Общомедия

Теньо Желев е български художник портретист.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Теньо Желев е роден на 23 ноември 1923 г. в с. Венец, Старозагорско. Рисува от малък и през 1937 г. постъпва в Старозагорската мъжка гимназия „Иван Вазов“. Вдъхновен от учителя по рисуване Кипро Николов учи при художниците Иван Матеев, Васил Йончев и Найден Петков.

Учи живопис в НХА при Никола Ганушев и проф. Илия Петров, и скулптура при професорите Михаил Михайлов и Иван Лазаров. През 1942 г. на конкурс в Академията за портрет на цар Борис е удостоен с първа награда, което по-късно това става причина да бъде изпратен за повече от година в лагерът на о-в Белене, а семейството му преживява години на омерзение и лишения.

Започва творческия си път от Княжевския читалищен театър, където играе и режисира успешни постановки над 20 години. Едновременно остава верен на природата си и хвърля сили и талант в живописта. От 1949 г. е член на СБХ. Прави портрети на исторически личности като Васил Левски, Христо Ботев, Захари Стоянов, Никола Вапцаров, Владимир Димитров – Майстора, и др.

Участвал е в изложби в Япония, Индия, Русия, Франция, Германия, Холандия, САЩ, Канада. Има над 30 самостоятелни изложби.

Негови платна са притежание на големи галерии по света и частни колекционери като Филип Гугенхайм, Рената де Бурбон, Вили Клаас. Рисувал е в Куба и Франция – Френската Ривиера. Множество негови платна е дарил на гр. Трявна, село Венец, Банско, и др.[2]

Има приятелство и творческа връзка с други представители на изкуството – Елин Пелин, Филип Кутев, Пеньо Пенев, Стоян Венев, Димитър Казаков – Нерон, Владимир Димитров – Майстора.

Теньо Желев умира на 5 ноември 2010 година в София.

Теньо Желев

Източници[редактиране | редактиране на кода]