Тиас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дионис, Ариадна, сатири и менади, каликсов кратер от Тива, около 400-375 г. пр. Хр., Лувър.

Тиас в древногръцката митология и религия се нарича група почитатели на божество, които го съпровождат по време на празник или ритуал. Най-често тиаси съпровождат бога Дионис. Митичните последователи на Дионис са Пан, сатири, менади, нимфи. В Дионисовите култове тиасите са съставени по-често от жени (наричани менади, вакханки, басариди, тиади), но има случаи, в които участниците са мъже (вакхи). До елинистическата епоха женските тиаси празнуват отделно от мъжките, но след това се срещат и общи ритуали. В публични шествия мъжете са се маскирали като сатири, а жените – като вакханки.

Тиасите са задължителни за мистериалните култове на Дионис, като орфическите и бакхическите. Участниците в тях, наричани мисти или вакхи, преминават през специално посвещение, служат на бога в ритуалите на групата, понякога са погребвани в специален некропол, а службата им и статутът им са упоменавани в надгробната стела или в надписи върху тънки златни пластинки.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • К. Kerenyi, Dionysos – Archetypal Image of Indestructible Life, Princeton University Press, Priceton, New Jersey, 1976.
  • W. F. Otto, Dionysus – Myth and Cult, Spring Publications, Dallas, Texas, 1965, 1993.
  • F. Graf, The Rituals of the Afterlife, Routledge, 2007.

.[редактиране | редактиране на кода]

Дионис, Ариадна, сатири и менади, Атически чернофигурен киликс, около 550–540 г. пр. Хр., Лувър.