Тодор Стойчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тодор Стойчев
български политик
Роден: 9 май 1920 г. (98 г.)
Народен представител в:
IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   [1]

Тодор Стойчев Тодоров е български политик от БКП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 9 май 1920 година в град Аксаково. От 1937 е член на РМС, а от 1944 и на БРП. Осъден е на доживотен затвор през 1942 година. След преврата от 9 септември 1944 завършва Висшата партийна школа на ЦК на БРП в София. След това започва да работи в РМС като инструктор и секретар на ОкК на РМС в Балчик. През 1949 г. става секретар на Областния комитет на ДСНМ във Варна. Между 1950 и 1959 е първи секретар на ОК на БКП в Балчик[2], а от 1959 до 1982 и на ОК на БКП във Варна. През 1958 става кандидат-член на ЦК на БКП, а през 1961 и член. В ЦК остава до 1986 година. През 1959 г. завършва Висшата партийна школа при ЦК на БКП. От 3 юли 1974 до 31 март 1981 е кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП. В периода 1971 – 1981 е член на Държавния съвет на Народна република България. Между 1982 и 1987 е посланик в Румъния. Народен представител е между 1962 и 1981 година[3]. С указ № 890 от 8 май 1980 г. е обявен за герой на социалистическия труд[4]. Носител е още на ордените „Дружба между народите“ и българските „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ и „Георги Димитров“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в Осмо народно събрание на Народна република България, Изд. „Наука и изкуство“, 1982, с. 408
  2. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 406
  3. Кратка биография на сайта на българския държавен архив
  4. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 512