Уикипедия:Мистификации и шеги/АИА/Румънска гръкокатолическа църква
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Румънската гръкокатолическа църква Biserica Română Unită cu Roma | |
 Архиепископският храм на църквата посветен на Свети Архангели Михаил и Гаврил | |
| Информация | |
|---|---|
| Произлязла от | Печка патриаршия |
| Основана | 17 май 1721 година |
| Статут | върховна архиепископия |
| Предстоятел | Лучиан Мурешан |
| Ранг | архиепископ |
| Обред | източен |
| Календар | новоюлиански календар |
| Богослужебен език | румънски |
| Седалище | Сату Маре, Румъния |
| Диоцез | Румъния |
| Сайт | http://www.bru.ro/ |
Румънската гръкокатолическа църква (на латински: Ecclesia Graeco-Catholica Romaniae; на румънски: Biserica Română Unită cu Roma) е една от източните католически църкви, придържащи се към византийския обряд.
Тя е една от общо четирите източнокатолически църкви със статут на Върховна архиепископия и след Украинската гръкокатолическа църква е най-влиятелна сред миряните. [1]
След Карловацкия конгрес (1698 – 1699), считано от 1700 г., цяла Трансилвания е под суверенитета на император Леополд I, който подкрепя идеята за съюз на православните власи от Трансилвания с Рим. През 1700 г. значителна част от трансилванските власи под предводителството на епископа Атанасий Ангел, влизат в пълно общение със Светия престол. Архиепархията е учредена на 18 май 1721 г., когато е ръкоположен първият епископ. Гръкокатолиците от Трансилвания са обединени в две епархии и са подчинени на латинския епископ на унгарския град Естергом. От 1737 г. град Блаж се превръща в епископски център на Румънската гръкокатолическа църква.
През 1744 г. в Трансилвания избухва антиуниатско въстание, в резултат на което през 1759 г. императрица Мария Терезия разрешава създаването на православна епархия в Трансилвания, след което повече от половината от гръкокатолиците отново преминават в православие. Православната епархия на Блаж била част от сръбската Карловацка митрополия и до 1810 г. била оглавявана от етнически сърби. [2]
През 1853 г., по време на кримската война и в разгара на румънското национално възраждане, Румънската гръкокатолическа църква е издигната в митрополия с четири епархии. След Първата световна война Трансилвания е присъединена към Румъния и територията на гръцко-католическата митрополия се разпростира из цялата страна. До началото на Втората световна война църковното паство брои повече от един и половина милиона вярващи.
През 1948 г. Румънската гръкокатолическа църква е законно ликвидирана и цялото ѝ имущество е прехвърлено към Румънската православна църква. През 1990 г. папа Йоан Павел II ръкополага епископите на петте възстановени епархии, в резултат от което Румънската гръко-католическа църква е в постоянни конфликти с православната църква по имуществени спорове, детерминирани по исторически причини.
На 16 декември 2005 г. папа Бенедикт XVI предоставя на църквата статут на Върховна архиепископия.
Бележки[редактиране на кода]
- ↑ Другите две „върховни архиепископии“ са Сиромалабарската католическа църква от 1923 г. и Сиромаланкарската католическа църква от 1980 г., и двете нововъзстановени апостолски с цел разпространение на влиянието на конгрегацията за евангелизацията на народите в Индия през XX век.
- ↑ Заб. това са т.нар. расци.
Вижте също[редактиране на кода]
| ||||||||||||||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Румынская грекокатолическая церковь“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
