Устройство на ветрилото (ветроходство)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Схематичен ескиз на бермудски грот, показващ основните части на ветрилото.
Основни части:
1 – Площ на сърповината
2 – Боут на шкотовия ъгъл
3 – Долна шкаторина с гикова лата
4 – Боут на галсовия ъгъл
5 – Предна шкаторина
6 – Фалова (главна) дъска
7 – Задна шкаторина
8 – Латджоб
9 – Лата
10 – Люверс
11 – Лик (ликтрос)
12 – Боут
13 – Булин

Ветрилото на всеки ветроходен кораб е сложно техническо съоръжение. Всички части и елементи на ветрилото имат свои названия.

Геометрични елементи[редактиране | редактиране на кода]

Ъгли[редактиране | редактиране на кода]

Названията на ъглите на ветрилото са образувани от названията на тези снасти (въжета), които се присъединяват към тези ъгли.

На триъгълното ветрило горния ъгъл се нарича фалов. К него се закрепя фала, използван за вдигане на ветрилото. От двата долни ъгъла предния се нарича галсов, а задния – шкотов.

При гафелното ветрило долните ъгли се наричат по същия начин, както при триъгълното. Горния преден ъгъл обикновено се нарича фалов, задния горен – нок-бензелен.

Галсовия ъгъл е твърдо скрепен в някаква точка (на шарнира на гика за грота или към палубе за стаксела, например). Шкотовия ъгъл може да се премества и да се нагажда в зависимост от галса.

При правото ветрило долните ъгли се наричат брасов (наветрения) и шкотов (подветрения). При сменя на галса тези ъгли (също както и шкота с браса) си сменят имената.

Шкаторини[редактиране | редактиране на кода]

Така се наричат краищата на ветрилата, обшивани с въже, за да не се къса ветрилото[1]. В зависимост от формата на ветрилото то може да има от три до пет шкаторини. Като правило, шкаторината на триъгълното или гафелното ветрило, между фаловия и галсовия ъгъл, се нарича предна. С предната си шкаторина триъгълното ветрило се закрепва към рангоута или такелажа.

Правото и латинското ветрила се поставят на рангоута с горната им шкаторина.

Гафелното ветрило се поставитя на рангоута в болшинството случаи с горната си шкаторина (на гафела) и с предната си шкаторина (за мачтата). В този случай гика отсъства. Впрочем, възможен е вариант за установка на гафелното ветрило с гик или с гикова надлъжна лата, поддържаща долната шкаторина.

Издутина[редактиране | редактиране на кода]

Ветрилата за различните ветрове се разкрояват с различна кривина. За по-слаби ветрове се използват по-издуващи се ветрила, за силни – по-плоски. Издутината се постига с помощта на добавка. Добавката представлява лента ветрило с променлива ширина (от нула до ширината на необходимото). Колкото по-голяма е добавената лента, толкова по-издуто ще е ветрилото.

Сърповина (или сърп)[редактиране | редактиране на кода]

По правилата за измерване на яхтите, площта на ветрилата се приема за равна на площта на триъгълника, прокаран по трите ъгъла – фаловия, галсовия и шкотовия. Следователно, сърповината е малко „излишна“ площ, която се добавя към ефективността на ветрилата няколко допълнителни процента. Всяка шкаторина има своя сърповина. Но предната и (много често) долната шкаторина на бермудския грот се поставят на рангоута. Затова, бидейки изправени, тези шкаторини дават „излишна“ тъкан, която и образува издутината на ветрилото. Така, сърповините на предната и долната шкаторини са точно разчетени, и да се увеличи площта на ветрилата за тяхна сметка не е възможно. За сметка на това задната шкаторина на бермудското ветрило винаги е свободна и дава голям диапазон за маневра. Не е удивително, че състезателите поръчват на майсторите на ветрила ветрила със ясно изразени задни сърповини. При такива ветрила площта на задната сърповина достига едва ли не до 30 – 35% от площта, получена чрез измерване на ветрилата.

Обикновено щормовите плтна нямат сърповини, или се разкрояват даже с отрицателни сърповини, за да направят ветрилото колкото се може по-плоско. Естествено, ветрилата за слаби ветрове се кроят по-издути.

Конструкция на ветрилото[редактиране | редактиране на кода]

Ветрилото трябва не само да създава теглителна сила, но и да издържа на големи натоварвания, лесно да се поддава на регулировка, бързо да се издига и постава. Във връзка с това ветрилото има множество спомагателни елементи.

Шкато́рина[редактиране | редактиране на кода]

Тъй като шкаторината трябва да издържа на значителни натоварвания, тя е допълнително усилена с тънко слабонавито въже – булин. Края на шкаторината се подгъват, а булина се влага вътре и щателно се прошива. Булина се укладва по такъв образ, че по дължината на шкаторината през определена стъпка той да образува кренгелси – малки клупове, през които може да се прокарат въжетата за крепление, например, слаблина или реванта.

Предната шкаторина на триъгълното ветрило допълнително се усилва с още едно въже – ликтроса. Този процес се нарича ликовка. Често ликоват и долната шкаторина. Щормовите ветрила винаги са ликовани по всички шкаторини.

Ъгли[редактиране | редактиране на кода]

Ъглите на ветрилото носят огромни концентрирани натоварвания от фаловете, галсовете и шкотовете. За това ъглите на ветрилата се укрепват особено щателно. На брезента на ветрилото в ъглите се пришиват няколко слоя специално разкроени сектори от плътна парусина (брезент), които се наричат боути[2]. Боута се пробива, и в отвора се пъха метален люверс, който щателно се прошиват. На големите и щормовите ветрилна боутите допълнително се усилват с метални пластини от стомана – фалови пластини.

Сърповина[редактиране | редактиране на кода]

Триъгълните и гафелните ветрила за слаби ветрове имат особено развита сърповина, която няма как да „стои“ сама, а ще се огъва от вятъра. Това се получава поради това, че булина винаги е натегнат при прошивката. Такова „поведение“ на тъканта изкривява формата на ветрилото, намалявайки така неговата ефективност. За предотвратяване на това явление майсторите на ветрила пришиват към мекото ветрило латджобове, в които се поставят лати.

Латджобове[редактиране | редактиране на кода]

Латджоба представлява дълга кухина, пришита към мекото ветрило, почти паралелно на долната шкаторина (перпендикулярно на задната шкаторина), и отворена към страната на задната шкаторина. В тези джобове се поставят дълги метални, дъревени или пластмасови дъсчици, наричани лати.

На съвременните състезателни яхти латите не само поддържат сърповината на задната шкаторина, но и регулират твърдостта на ветрилото. Такива латджобове се изпълняват проходни, т.е. те достигат до предната шкаторина. Едно ветрило може да се оснащава с няколко комплекта лати. За слаби ветрове служат по-меките лати, за силните ветрове – по-твърдите.

Рифове[редактиране | редактиране на кода]

Рифовете служат за оперативното намаляване на площта на ветрилото при усилване на вятъра. Те представляват дълги хоризонтални лентички от плътна парусина (риф-банти), пришити направо към самото ветрило. През определена стъпка риф-бантите са пробиты и усилени с люверси. В люверсите са прокарани къси слабонавити щерти – риф-сезни (тънки въженца). Обвързвайки риф-сезните около рангоута, моряците намаляват площта на ветрилото – „обират рифовете“. Обикновено ветрилото има от два до четири рифа.

Регулировка на ветрилата[редактиране | редактиране на кода]

Да се ушие универсално ветрило за всички видове вятър е невъзможно. Даже неопитен човек може да види разликите между лекото ветрило за слаб вятър и тежкото, усилено щормово ветрило. В идеалния случай трябва да има няколко комплекта ветрила за различните ветрове. Но ветрилото, от друга страна, е много скъпо. Освен това, смяната на ветрила по време на състезание означава и загуба на скъпоценно време. За това моряците и яхтсмените имат няколко способа, как да се разшири диапазона на използване на ветрилата.

Вземане на рифовете[редактиране | редактиране на кода]

Най-разпространен е способа за бързо изменяне (намаляване) на площта на ветрилото – вземане на рифовете. Навременното обиране на рифовете е искуство, усвоявано с опита. Съществува разпространено заблуждение, че колкото е по-голяма площта на ветрилата, толковае по-голяма и скоростта на съда. Това не винаги е вярно. При усилване на вятъра корпуса на съда получава допълнителен крен и диферент. Следователно, хидродинамичното съпротивление нараства, а скоростта пада. Опитния капитан може да увеличи скоростта, заповядвайки навреме да се вземе риф.

Патент-гик и патент-щаг[редактиране | редактиране на кода]

Друг способ значително да се съкрати площта на ветрилата е просто да се намотае неговата мека част за рангоута или такелажа. Този способ през последните години получава в яхтинга широко разпространение. За това [[гика се прави въртящ около своята надлъжна ос. Такъв гик се нарича „патент-гик“. Регулирайки фала, и с няколко оборота на гика, може да се превърне огромното ветрило в малко парченце. Аналогично се постъпва и със стаксела – наматова се предната шкаторина на стаксел-щага. Естествено, такъв щаг също трябва да може да се върти (т.е. да е „патент-щаг“).

Огъване на рангоута[редактиране | редактиране на кода]

Ако се огъне средата на мачтата назад, може да се получи малко по-издадено ветрило, което тегли по-добре в слаб вятър. За силен вятър излишната издутина на ветрилото води до увеличаване на крена и диферента и, следователно, към падене на скоростта. За това при усилване на вятъра мачтата се огъва напред.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шкаторина//Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона (Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон): в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907.
  2. Боут//Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона (Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон): в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Паруса//Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона (Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон): в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Устройство паруса“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.