ФК Локомотив (Москва)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
ФК „Локомотив“ Москва
ЗАО Футбольный клуб Локомотив
Loko skndrb 7.jpg
Емблема на футболния клуб
Прозвище Паровоз (парен локомотив)
„железничарите“
„червено-зелените“
Основан 1923
Стадион Стадион „Локомотив“
Капацитет 28 800
Президент Олга Смородская
Старши треньор Русия Юрий Сьомин
Първенство Руска Премиер Лига
2016/2017 8
Спонсор РЖД, Транс ТелеКом, Первая грузовая компания
Екипи и цветове
Домакин
Гост
ФК „Локомотив“ Москва в Общомедия

ФК „Локомотив“ (Москва) (на руски: Футбольный клуб „Локомотив“ Москва) е руски футболен клуб от Москва. Създаден е през 1923 като Клуб на Октомврийската революция, прекръстен на „Казанка“ през 1931 г. и впоследствие на „Локомотив“ през 1936.

История[редактиране | редактиране на кода]

След разпадането на СССР „Локомотив“ е поет от Юри Сьомин, който е треньор на отбора до 2005 година. По негово време „Локомотив“ е във възход. През 1994 печели бронзовите медали от Руската Висша Дивизия, а година по-късно класира отбора на второ място. През 1995 достига 1/32 финалите на купата на УЕФА, където играе срещу Байерн Мюнхен и дори побеждава с 1 на 0 в първия мач. Голът вкарва Евгений Харлачов. През 1998 стават трети в шампионата, като 1 точка ги дели от втория ЦСКА Москва. Същата година, както и през 1999 Локо достига полуфинал в КНК. До 2001 са неизменно втори в шампионата. През 2002 става шампион на Русия, като побеждава ЦСКА Москва в „Златен мач“, който се е провел поради равенството в показателите между двата тима. „Локомотив“ участва и в Шампионската Лига и се класира в груповата фаза. Там се падат с Реал Мадрид, Андерлехт и Рома. „Локомотив“ събира само 1 точка в първите 4 кръга, но накрая записва 2 победи – с 5:1 срещу Андерлехт и 2:0 срещу Реал Мадрид. Следващият сезон „железничарите“ отново се добират до групите на ШЛ и се падат с Милан, Борусия Дортмунд и отново Реал. Те завършват само с 1 спечелена точка. Клубът също така играе в груповата фаза на Шампионска лига през сезон 2003/2004 и губи с гол на на чужд терен в 1/8 финала на Шампионска лига от Монако през 2004 г. Това са най-добрите постижения на клуба в европейските клубни турнири досега. През 2004 „Локомотив“ печели Руска Премиер Лига с една единствена точка разлика от градския конкурент ПФК ЦСКА (Москва). „Локомотив“ печели шампионската титла, като побеждава ФК Шинник Ярославъл с 2:0 в Ярославъл, седмица след като ЦСКА греши в градското дерби с ФК Динамо Москва като домакин. През 2005 г., техния дългогодишен старши треньор, Юри Сьомин ги оставя за да подготви руския национален отбор и е заменен от Владимир Ещреков.

През декември 2005 сръбския треньор Славолюб Муслин встъпва в длъжност след Ещреков. През сезон 2006, „Локомотив“ води през по – голямата част от първенството, но се препъва в последните мачове и позволяват на ЦСКА да ги застигне. Завърша на 3-то място. На 26 декември 2006 треньор става Анатоли Бишовец. Капитанът и клубна легенда Дмитрий Лосков обаче се скарва с него и напуска „Локомотив“ след 10 сезона с екипа на „железничарите“. След като тимът остава чак на седмо място в шампионата, Бишовец е уволнен. За временен треньор е назначен Ринат Билялетдинов. Той прави сина си Динияр капитан на отбора. На 6 декември 2007 треньор на отбора става Рашид Рахимов. Няколко месеца по-късно е уволнен. На негово място идва Владимир Маминов. Той води тима за няколко кръга и въпреки доброто си представяне, е сменен от Юри Сьомин. През юли 2010 в отбора се завръща Дмитрий Лосков със свободен трансфер.

Локо завършва пети в шампионата, но е отстранен от Лига Европа още в предварителните кръгове от Лозана. В края на 2010 Сьомин е уволнен, а за треньор е назначен Юри Красножан. След 8-мото място на „Локомотив“ на полусезона, Красножан подава оставка. На негово място е назначен португалецът Жосе Косейро. Той подсилва отбора с Витор Обиня и Алберто Запатер. В Лига Европа отборът достига 1/8 финал, но отпада от Атлетик Билбао. Въпреки силната селекция, железничарите не успяват да се класират в евротурнирите и завъшват 7-ми.

В началото на сезон 2012/13 треньор става Славен Билич, а първите нови попълнения са сънародникът му Ведран Чорлука и Александър Самедов. Под ръководството на хърватина отборът завършва на разочароващата 9 позиция в шампионата. През сезон 2013/14 Локомтив е поет от Леонид Кучук, преди това водел Кубан Краснодар. Благодарение на него отборът се възражда и до последно се бори за титлата на Русия. В последния кръг обаче „железничарите“ губят директния сблъсък с ЦСКА Москва и остават на трето място.

През сезон 2014/15 „Локомотив“ печели Купата на Русия.

Срещи с български отбори[редактиране | редактиране на кода]

„Локомотив“ се е срещал с български отбори в приятелски срещи.

„Левски“[редактиране | редактиране на кода]

„Литекс“[редактиране | редактиране на кода]

„Локомотив“ (София)[редактиране | редактиране на кода]

„Лудогорец“[редактиране | редактиране на кода]

С „Лудогорец“ се е срещал три пъти в приятелски мачове. Първият мач се играе на 17 февруари 2013 г. в испанския курортен град Марбеля и завършва 3-1 за „Локомотив“ [1]. Вторият мач се играе на 8 февруари 2014 г. в испанския курортен град Марбеля и завършва 2-1 за „Лудогорец“ [2]. Третият мач се играе на 4 юли 2015 г. в австрийското курортно градче Щрасвалхен и завършва 2-0 за „Локомотив“ [3].

,,ЦСКА"(София)[редактиране | редактиране на кода]

"Червените" се наложиха с 2:1 над Локомотив (Москва) в проверка, играна в Испания. Руснаците първи поведоха в резултата в 51-ата минута, но само две по-късно Педро изравни. В последните минути на мача, една от надеждите на "червените" - Тонислав Йорданов донесе победата на "армейците".

Титли[редактиране | редактиране на кода]

Известни играчи[редактиране | редактиране на кода]

Дмитрий Лосков е един от най-емблематичните футболисти на „Локомотив“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]