Фарнабаз III

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фарнабаз III
Double shekel Pharnabazus obverse CdM Paris.jpg
Роден
около 365 г. пр.н.е.
Починал
Семейство
Род Фарнакиди
Баща Артабаз II
Фарнабаз III в Общомедия

Фарнабаз III (на старогръцки: Φαρνάβαζος; Pharnabazos III; * между 370 и 365 пр.н.е; † сл. 331 пр.н.е.; fl. 370-320 пр.н.е.) е висш персийски благородник, командир на флот и генерал на царството на Ахеменидите през 4 век пр.н.е.

Той произлиза от благордническата фамилия на Фарнакидите и е най-възрастният син на Артабаз II († 325 пр.н.е.), сатрап на Фригия, и една гъркиня от Родос. Майка му е сестра на родоските военачалници Мемнон и Ментор, които са на персийска служба през 340 – 330 пр.н.е. Сестра му Барсина се омъжва за генерал Ментор Родоски и след неговата смърт през 340 пр.н.е. за брат му Мемнон Родоски.

Заедно с баща си той е в изгнание в македонския двор през 353 – 342 пр.н.е. Когато баща му се сдобрява с цар Артаксеркс III, Фарнабаз се връща също в двора на Персия.

Александър Велики нахлува през 334 пр.н.е. в Мала Азия. Фарнабаз се бие от 334 пр.н.е. заедно с чичо си Мемнон, който е главен командир на персийския флот, в Мала Азия против настъпващия Александър. След смъртта на Мемнон през 333 пр.н.е. главното командване на флотата в Егейско море поемат Фарнабаз III и Автофрадат.[1] Те се бият против настъпващия Александър Велики. Двамата завладяват островите Тенедос и Митилена. Влизат в контакт със Спарта, за обща инфанзива против Македония.[2]

Успехите им траят до лятото на 332 пр.н.е. Македонските адмирали Амфотер и Хегелох получават под тяхна контрола Хелеспонт.[3] Фарнабаз е пленен при остов Хиос, но успява да избяга на остров Кос.[4]

След смъртта на Дарий III през 330 пр.н.е. баща му се подчинява на Александър и поема важна функция; вероятно и Фарнабаз го последва и е в персийската свита на Алексадър. Чрез масовата сватба в Суза 324 пр.н.е. той става зет на македонските офицери Птолемей, женен за сестра му Артакама, и Евмен, женен за сестра му Артонис. Последният става след смъртта на Алекдсандър през 323 пр.н.е. един от водещите диадохи в борбата за властта в царството на Александър.

През пролетта на 320 пр.н.е. Евмен води битка при Хелеспонт с генерал Кратер. В лявото крило на войската на Евмен командир на азиатската конница е Фарнабаз.[5] След това няма сведения за него.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Stephen Ruzicka: War in the Aegean, 333–331 B. C.: A Reconsideration. Phoenix. Vol. 42, Nr. 2, 1998, ISSN 0031-8299, S. 131 – 151
  • William Smith: Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, Pharnabazus III, Boston, (1867)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ариан, Anabasis 2.1.3
  2. Ариан, Anabasis 2, 13, 4–6.
  3. Ариан, Anabasis 2, 20, 1–3.
  4. Ариан, Anabasis 3.2.7
  5. Плутарх Eumenes 7; Диодор 18.30-32