Фауст Корнелий Сула

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Фауст Корнелий Сула.

Фауст Корнелий Сула (Faustus Cornelius Sulla; * 86 пр.н.е.; † 46 пр.н.е. в Мавретания) e син на римския диктатор Луций Корнелий Сула Феликс и на Цецилия Метела Далматика. След смъртта на родителите му той и неговата сестра близначка Корнелия Фауста е отгледан от Луций Лициний Лукул.

Фауст Сула служи 63 пр.н.е. като военен трибун при своя свекър Гнай Помпей Магнус и е първият римлянин, изкачил градската стена на Йерусалим.[1] През 62 или 56 пр.н.е той е монетен управител, дава игри през 60 пр.н.е в чест на баща си и през 54 пр.н.е. е квестор. През 52 пр.н.е. той се грижи за възстановяването на изгорелия при стълковения Курия Хостилия. Той откупва историка Тимаген от Александрия.

След избухването на гражданската война 49 пр.н.е. Фауст Сула е проквестор с империум на претор на войската, която завежда при Помпей в Епир. Той е командир и при боевете следващата година в Македония против цезарския генерал Гней Домиций Калвин. След загубата на Помпей в битката при Фарсала той бяга през Патра в Северна Африка. След победата на Цезар през 46 пр, н.е. в битката при Тапс, Сула се опитва заедно със съпугата си Помпея Магна и Луций Афраний, да избяга в Испания, но е заловен от Публий Ситий и след няколко дена убит.[2] Помпея и децата им попадат в ръцете на Юлий Цезар, който после ги освобождава и са оставени живи по заповед на Цезар.

От 57 пр.н.е. до смъртта си Фауст е авгур.

Фауст Сула е женен за Помпея Магна, единствената дъщеря и второто дете на римския триумвир Помпей Велики от неговата трета женитба с Муция Терция.

Помпея ражда на Фауст две [3] или три деца. Синът им Фауст (II) Корнелий Сула e суфектконсул през 31 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Йосиф Флавий, Jüdischer Krieg, 1, 149 und 154; Jüdische Altertümer 14, 66 und 73.
  2. Цезар, de bello Africo, 95; Тит Ливий, Perioche 114; Светоний, Caesar 75, 3; Аврелий Виктор, de viris illustribus 78, 9.
  3. Ps.-Юлий Цезар: De bello Africo 95: Pompeiae cum Fausti liberis.