Филип фон Бьозелагер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Филип фон Бьозелагер
майор
Бьозелагер получава орден за заслуги на Федерална република Германия от секретаря на парламента Волфганг фон Гелдерн през 1989 г.
Бьозелагер получава орден за заслуги на Федерална република Германия от секретаря на парламента Волфганг фон Гелдерн през 1989 г.
Информация
Служба 1935 – 1947
Служил на Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Flag of Germany.svg Западна Германия
Род войски Вермахт
Бундесвер
Войсково поделение кавалерия
Командвания 41-ва кавалерийска бригада
Войни Втора световна война
Отличия DEU EK 2 Klasse BAR.svg DEU EK 1 Klasse BAR.svg Железен кръст
Ribbon of Knight's Cross of the Iron Cross.png Рицарски кръст[1][2]
Лента нагрудного знака за ранение - Серебро (1939).svg Значка за раняване
GER Bundesverdienstkreuz 3 BVK 1Kl.svg Федерален орден за заслуги
Legion Honneur Officier ribbon.svg Орден на почетния легион

Роден
Бург Хаймерцхайм, Flag of the German Empire.svg Германска империя
Починал
1 май 2008 г. (90 г.)
Кройцберг, Flag of Germany.svg Германия
Родства Георг фон Бьозелагер (брат)
Друга работа икономист
лесовъд
Портал  Портална икона   Втора световна война
Филип фон Бьозелагер в Общомедия

Филип фон Бьозелагер (на немски: Philipp von Boeselager) е бивш германски майор от Вермахта, участвал в опита за убийство на фюрера Адолф Хитлер от 20 юли 1944 г.

Последният от оцелелите заговорници. Той е адютант на фелдмаршал Гюнтер фон Клуге и участва директно в опитите да организира получаването на взривните вещества.

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Филип фон Бьозелагер е роден в Бург Хаймерцхайм близо до Бон. Той е петият и вторият оцелял син от деветте деца на Алберт Доминик Хиацинт Антониус Йоханес Хубертус Витус Джоузеф Мария Фрайер фон Бьозелагер (Бон 15.6.1883 г. – Хеймерцхайм 20.5.1956 г.), и съпругата му Мария-Терезия Фердинанд Антони Алония Фрейн фон Салис-Согли (1890-1968).

Заговор от 20 юли[редактиране | редактиране на кода]

Когато Бьозелагер е 25-годишен лейтенант, той е част от операция Валкирия, която е план, разработен, за да поеме контрола над Нацистка Германия, след като Хитлер бъде убит. Ролята на Бьозелагер в плана е да разпореди на войниците си (които не са знаели за заговора) да напуснат фронтовите линии в Източна Европа и да се оттеглят на запад, за да бъдат вдигнати в Берлин, където да завладеят важни части на града в държавен преврат след смъртта на Хитлер.

Становището на Бьозелагер се противопоставя на нацисткото правителство през юни 1942 г., след като получава новини, че пет цигани са застреляни само поради етническата им принадлежност. Заедно със своя командващ офицер фелдмаршал Гюнтер фон Клуге, той се присъединява към заговора от 20 юли.

Когато бомбата не успява да убие Фюрера, Бьозелагер е информиран своевременно, за да върне кавалерията си на фронта, преди да се надигнат неоснователни подозрения. Поради своевременните действия на Бьозелагер, участието му в операцията не е разкрито и той не е екзекутиран заедно с мнозинството от другите конспиратори. Братът на Филип е също участник в заговора и също така остава незабелязан; той обаче е убит в битка на Източния фронт.

Малко преди края на войната, Бьозелагер казва на генерал Вилхелм Бургдорф: "Когато войната свърши, ще трябва да прочистим след евреите, католическите офицери в армията."[3]

Следвоенен живот[редактиране | редактиране на кода]

След войната участието на Бьозелагер в неуспешния опит за атентат срещу Хитлер става известно и той е смятан за герой от мнозина в Германия и Франция, като получава най-високите военни отличия, които двете страни биха могли да дадат. Учи икономика и става експерт по горско стопанство. Бьозелагер все още има кошмари за заговора и приятелите, които губи във войната, и призовава младите хора да се включат по-активно в политиката, тъй като чувства апатия и политическа неопитност на германските маси, което са две от ключовите обстоятелства Хитлер да дойде на власт.

До смъртта му на 1 май 2008 г. той все още притежава пистолета "Валтер ПП", който му е даден за да застреля Хитлер.

На 18 април 2008 г., само две седмици преди смъртта си, Филип фон Бьозелагер дава последното си интервю. То е за документалния филм "The Valkyrie Legacy". През пролетта на 2009 г. то е излъчено по The History Channel, за да съвпадне с премиерата на филма "Операция Валкирия", с участието на Том Круз и режисиран от Брайън Сингър.

Евалд-Хайнрих фон Клайст-Шменцин е последният оцелял от заговора от 20 юли до смъртта си на 8 март 2013 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Fellgiebel 2000, p. 138.
  2. Scherzer 2007, p. 231.
  3. Philipp Freiherr von Boeselager, Valkyrie: The Story of the Plot to Kill Hitler by its Last Member, Vintage Books, 2009. Page 177.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Antonius John, Philipp von Boeselager – Widerstand und Gemeinwohl. Bouvier-Verlag, Bonn 2007 ISBN 978-3-416-03203-2
  • Ulrich Cartarius, Opposition gegen Hitler. Deutscher Widerstand 1933–1945. Berlin 1984, ISBN 3-88680-110-1
  • Fellgiebel, Walther-Peer. Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939–1945 – Die Inhaber der höchsten Auszeichnung des Zweiten Weltkrieges aller Wehrmachtteile. Friedberg, Germany, Podzun-Pallas, 2000, [1986]. ISBN 978-3-7909-0284-6. (на немски)
  • Kaltenbrunner-Berichte an Bormann und Hitler über das Attentat vom 20. Juli 1944, in: Hans-Adolf Jacobsen (Hrsg.): Spiegelbild einer Verschwörung. Stuttgart 1961
  • von Boeselager, Philipp. Valkyrie: the Plot to Kill Hitler. London: Weidenfeld & Nicolson. 2008.
  • Der 20. Juli 1944. Ein Zeitzeuge berichtet (Hörbuch), Philipp Freiherr von Boeselager. Interview: Prof. Hans Sarkowicz. Doppel-CD. Audiobuch Verlag, Freiburg i. Br. 2004, ISBN 3-89964-046-2
  • Philipp Freiherr von Boeselager 80 Jahre, in: Holz-Zentralblatt, 123. Jahrgang, Folge 107/1997, S. 1524, ISSN 0018-3792
  • Ilkka Ahtiainen, Hitlerin murhaaja. Helsingin Sanomat monthly supplement, August 2007.
  • Scherzer, Veit. Die Ritterkreuzträger 1939–1945 Die Inhaber des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 von Heer, Luftwaffe, Kriegsmarine, Waffen-SS, Volkssturm sowie mit Deutschland verbündeter Streitkräfte nach den Unterlagen des Bundesarchives. Jena, Germany, Scherzers Militaer-Verlag, 2007. ISBN 978-3-938845-17-2. (на немски)
  • Fabian von Schlabrendorff, German Officers Against Hitler, Deutsche Offiziere gegen Hitler, Zurich, 1948.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Philipp von Boeselager“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.