Франсиско Варела

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Франсиско Варела
чилийски учен
Франциско Варела в Дарамсала, Индия, 1994 г.
Франциско Варела в Дарамсала, Индия, 1994 г.

Роден
Починал
28 май 2001 г. (54 г.)
Научна дейност
Област Биофизика, неврология
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Франциско Варела в Общомедия

Франциско Варела (Francisco Javier Varela), (Сантяго де Чиле, 7 септември 1946 - Париж, 28 май 2001) е чилийски изследовател, чиито интердисциплинни постижения са обогатили биофизиката, неврологията, епистемологията и философията. Сам той с представял като "биолог, интересуващ се от корените на познанието"

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Франциско Варела следва медицина, но като сменя университета си се прехвърля към биология и по-късно добива докторска степен от Харвард в тази специалност. Докато режимът на Пиночет е на власт в Чили, остава в САЩ, но през 1980 г. се завръща и става професор в родния си университет. През 1986 г. заминава за Франция, където работи и преподава до края на живота си. В началото на 70-те години става будист, а през 1987 г. е съосновател на Институт (Life and Mind Institute), в който се изследва връзката между будистките разбирания, практики и западната наука.

В изследователската кариера на Франциско Варела се забелязват три периода, фокусирани върху различни (но взаимосвързани) проблеми[1]: първоначално неврофизиологията на виждането и кибернетиката, след 1986 г., имунологията и самоорганизацията, и през последните 5-6 години, динамиката в мозъчната дейност и неврофеноменологията.

"Автопоиезис" е неговият (и на първоначални му ментор Умберто Матурана) принос към Втората кибернетика (разбирай теориите за самоорганизацията и автономните системи). Ако Първата кибернетика се съсредоточава върху изкуствената машина, то Втората наблюдава естествените автопоиетични системи, живите организми, както и обществата и културите моделирани като когнитивни (познавателни) самоорганизиращи се цялости.

Автопоиетичните системи из-действат[2] един свят, който ги предхожда (тук се разграничава от радикалният субективизъм) и в същото време го създават и поддържат, но не от нищото и не тотално, а кръгообразно. Не чрез проста обратна връзка, а чрез ко-дефиниция произлизаща от долното биологическо ниво (тук се разграничава от радикалният обективизъм).

Теорията на "Из-действането" също е разработена в сътрудничество с Умберто Матурана.

Най-общо казано, търсейки средната пътека между радикалния обективизъм и субективизъм, теорията на "из-действането" предлага една епистемология, където знанието не е нито абсолютно обективно нито абсолютно субективно, а е из-действано, тоест вкоренено в контекстуалния си биологически автопоиезис.

Той дава и своя принос за сближаването на будистката философия и светоглед и западната научна епситемология. Самоопределя се като будист, където будизъм следва да бъде разбиран като житейска практика (а не като религиозна принадлежност), разглеждайки медитацията като уникален контекст за изследване на ума и умствените процеси. Чрез това си предложение той визира едно обогатяване на методологията на когнитивните науки по специфично и научната дейност като цяло.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1980 (with Humberto Maturana). Autopoiesis and Cognition: The Realization of the Living. Boston: Reidel.
  • 1991 (with Evan Thompson and Eleanor Rosch). The Embodied Mind: Cognitive Science and Human Experience. MIT Press.
  • 1997 (ed.). Sleeping, Dreaming and Dying: an exploration of consciousness with the Dalai Lama. Boston: Wisdom Book.
  • 2001 Умберто Матурана, Франциско Варела, Автопойезис. Oрганизацията на живото (прев. И. Димитрова), Философски алтернативи X, 5-6 (2001), с. 18-40

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Rudrauf et al., Varela’s exploration of the biophysics of being, Biol Res 36: 21-59, 2003
  2. "Enaction", на български преводът изглежда насилен за разлика от англоезичния контекст, където (например "to enact a law") улеснява концептуалното въведение на новия смисъл, който авторите залагат.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]