Франсиско Варела

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Франсиско Варела
чилийски учен
Франциско Варела в Дарамсала, Индия, 1994 г.
Франциско Варела в Дарамсала, Индия, 1994 г.

Роден
Починал

Религия Будизъм
Образование Харвардски университет
Чилийски университет
Научна дейност
Област Биофизика, неврология
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Семейство
Деца Леонор Варела
Франсиско Варела в Общомедия

Франциско Варела (Francisco Javier Varela), (Сантяго де Чиле, 7 септември 1946 - Париж, 28 май 2001) е чилийски изследовател, чиито интердисциплинни постижения са обогатили биофизиката, неврологията, епистемологията и философията. Сам той с представял като „биолог, интересуващ се от корените на познанието“

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Франциско Варела следва медицина, но като сменя университета си се прехвърля към биология и по-късно добива докторска степен от Харвард в тази специалност. Докато режимът на Пиночет е на власт в Чили, остава в САЩ, но през 1980 г. се завръща и става професор в родния си университет. През 1986 г. заминава за Франция, където работи и преподава до края на живота си. В началото на 70-те години става будист, а през 1987 г. е съосновател на Институт (Life and Mind Institute), в който се изследва връзката между будистките разбирания, практики и западната наука.

В изследователската кариера на Франциско Варела се забелязват три периода, фокусирани върху различни (но взаимосвързани) проблеми[1]: първоначално неврофизиологията на виждането и кибернетиката, след 1986 г., имунологията и самоорганизацията, и през последните 5-6 години, динамиката в мозъчната дейност и неврофеноменологията.

„Автопоиезис“ е неговият (и на първоначални му ментор Умберто Матурана) принос към Втората кибернетика (разбирай теориите за самоорганизацията и автономните системи). Ако Първата кибернетика се съсредоточава върху изкуствената машина, то Втората наблюдава естествените автопоиетични системи, живите организми, както и обществата и културите моделирани като когнитивни (познавателни) самоорганизиращи се цялости.

Автопоиетичните системи из-действат[2] един свят, който ги предхожда (тук се разграничава от радикалния субективизъм) и в същото време го създават и поддържат, но не от нищото и не тотално, а кръгообразно. Не чрез проста обратна връзка, а чрез ко-дефиниция произлизаща от долното биологическо ниво (тук се разграничава от радикалния обективизъм).

Теорията на „Из-действането“ също е разработена в сътрудничество с Умберто Матурана.

Най-общо казано, търсейки средната пътека между радикалния обективизъм и субективизъм, теорията на „из-действането“ предлага една епистемология, където знанието не е нито абсолютно обективно нито абсолютно субективно, а е из-действано, тоест вкоренено в контекстуалния си биологически автопоиезис.

Той дава и своя принос за сближаването на будистката философия и светоглед и западната научна епситемология. Самоопределя се като будист, където будизъм следва да бъде разбиран като житейска практика (а не като религиозна принадлежност), разглеждайки медитацията като уникален контекст за изследване на ума и умствените процеси. Чрез това си предложение той визира едно обогатяване на методологията на когнитивните науки по специфично и научната дейност като цяло.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1980 (with Humberto Maturana). Autopoiesis and Cognition: The Realization of the Living. Boston: Reidel.
  • 1991 (with Evan Thompson and Eleanor Rosch). The Embodied Mind: Cognitive Science and Human Experience. MIT Press.
  • 1997 (ed.). Sleeping, Dreaming and Dying: an exploration of consciousness with the Dalai Lama. Boston: Wisdom Book.
  • 2001 Умберто Матурана, Франциско Варела, Автопойезис. Oрганизацията на живото (прев. И. Димитрова), Философски алтернативи X, 5-6 (2001), с. 18-40

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Rudrauf et al., Varela’s exploration of the biophysics of being, Biol Res 36: 21-59, 2003
  2. "Enaction", на български преводът изглежда насилен за разлика от англоезичния контекст, където (например "to enact a law") улеснява концептуалното въведение на новия смисъл, който авторите залагат.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]