Франц Шлегелбергер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Франц Шлегелбергер
Райхсминистър на правосъдието
Мандат30 януари 1941 – 19 август 1942
Райхсканцлер
1933 – 1945Адолф Хитлер
ПредшественикФранц Гюртнер
НаследникОто Тирак
Лична информация
Роден
Починал
НационалностГерманец
Полит. партияNSDAP (1933 – 1945)
Професияофицерполитик
Военна служба
Години1914 – 1918
ПреданостFlag of Germany (1867–1918).svg Германска империя
Род войскиWar Ensign of Germany (1903–1919).svg Райхсхер
Военно звание?
Войни/БиткиПърва световна война
Портал Портална икона Втора световна война
Франц Шлегелбергер в Общомедия

Франц Шлегелбергер (на немски: Franz Schlegelberger) (23 октомври 1876 – † 14 декември 1970) е германски съдия, политик, държавен секретар и райхсминистър на правосъдието (RMJ) между 30 януари 1941 и 19 август 1942 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Франц Шлегелбергер е роден на 23 октомври 1876 г. в Кьонигсберг, Прусия.

Завършва юридическия факултет на тамошния университет, а в Берлинския защитава докторска дисертация по юриспруденция. От 1897 г. е референт на държавна служба. От 1904 г. е местен съдия.

Първа световна война (1914 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Участва в Първата световна война и до края ѝ си извоюва ордена Железен кръст – II степен.

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

От 1918 г. е сътрудник и таен съветник на Имперското министерство на правосъдието (RMJ), а от 1921 г. началник на отдел към същото министерство.

От 1922 г. е почетен професор на юридическия факултет към Берлинския университет, а от 1926 г. е почетен професор и от Кьонингсбергския университет.

От 1927 г. е ръководител на отдел в министерство на правосъдието, командирован в Южна Америка (Аржентина, Чили и Бразилия), където изучава международно право. От октомври 1931 г. е държавен секретар в министерство на правосъдието.

От януари 1938 г. е член на NSDAP.

Втора световна война (1939 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

От 29 януари 1941 до 20 август 1942 г. е райхсминистър на правосъдието.[1] От септември 1942 г. е в състава на централния апарат на министерство на външните работи.

През лятото на 1945 г. е арестуван от сътрудници на американското контраразузнаване. През декември 1947 г. е осъден на доживотен затвор (заради участието му в преследването и избиването на евреи и поляци). На 4 февруари 1951 г. е освободен от Ландсберг по здравословни причини. Същата година е реабилитиран от денацификационния трибунал на Шлезвиг-Холщайн.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Шлегелбергер умира на 14 декември 1970 г. във Фленсбург, провинция Шлезвиг-Холщайн, Германия.

Цитирана литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ((de)) Lore Maria Peschel-Gutzeit (Hrsg.): Das Nürnberger Juristen-Urteil von 1947: Historischer Zusammenhang und aktuelle Bezüge. 1. Auflage. Nomos-Verlag, Baden-Baden, 1996. ISBN 3-7890-4528-4
  • ((de)) Michael Förster, Jurist im Dienst des Unrechts: Leben und Werk des ehemaligen Staatssekretärs im Reichsjustizministerium, Franz Schlegelberger, 1876 – 1970, Baden-Baden 1995
  • ((de)) Eli Nathans, Franz Schlegelberger, Baden-Baden 1990
  • ((de)) Arne Wulff, Staatssekretär Professor Dr. Dr. h.c. Franz Schlegelberger, 1876 – 1970, Frankfurt am Main 1991
  • ((de)) Zwischen Recht und Unrecht – Lebensläufe deutscher Juristen, Justizministerium NRW 2004, S. 59 – 63

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Франц Шлегелбергер - Досиетата на Райхсканцеларията

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]