Франц Шлегелбергер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Франц Шлегелбергер
Франц Шлегелбергер
Мандат
30 януари 1941 – 19 август 1942
Райхсканцлер
 - 1933-1945 Адолф Хитлер
Предшественик Франц Гюртнер
Наследник Ото Тирак
Роден
Починал
Националност Германец
Полит. партия NSDAP (1933–1945)
Професия офицерполитик
Военна служба
Години 1914–1918
Преданост Flag of the German Empire.svg Германска империя
Род войски War Ensign of Germany 1903-1918.svg Райхсхер
Военно звание  ?
Войни/битки Първа световна война
Портал  Портална икона   Втора световна война

Франц Шлегелбергер (на немски: Franz Schlegelberger) (23 октомври 1876 - † 14 декември 1970) е немски съдия, политик, държавен секретар и райхсминистър на правосъдието (RMJ) между 30 януари 1941 и 19 август 1942 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и постъпване в армията[редактиране | редактиране на кода]

Франц Шлегелбергер е роден на 23 октомври 1876 г. в Кьонигсберг, Прусия.

Завършва юридическия факултет на тамошния университет, а в Берлинския защитава докторска дисертация по юриспруденция. От 1897 г. е референт на държавна служба. От 1904 г. е местен съдия.

Първа световна война (1914-1918)[редактиране | редактиране на кода]

Участва в Първата световна война и до края ѝ си извоюва ордена Железен кръст — II-ра степен.

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

От 1918 г. е сътрудник и таен съветник на Имперското министерство на правосъдието (RMJ), а от 1921 г. началник на отдел към същото министерство.

От 1922 г. е почетен професор на юридическия факултет към Берлинския университет, а от 1926 г. е почетен професор и от Кьонингсбергския университет.

От 1927 г. е ръководител на отдел в министерство на правосъдието, командирован в Южна Америка (Аржентина, Чили и Бразилия), където изучава международно право. От октомври 1931 г. е държавен секретар в министерство на правосъдието.

В нацистката партия[редактиране | редактиране на кода]

От януари 1938 г. е член на NSDAP.

Втора световна война (1939-1945)[редактиране | редактиране на кода]

От 29 януари 1941 до 20 август 1942 г. е райхсминистър на правосъдието.[1] От септември 1942 г. е в състава на централния апарат на министерство на външните работи.

През лятото на 1945 г. е арестуван от сътрудници на американското контраразузнаване. През декември 1947 г. е осъден на доживотен затвор (заради участието му в преследването и избиването на евреи и поляци). На 4 февруари 1951 г. е освободен от Ландсберг по здравословни причини. Същата година е реабилитиран от денацификационния трибунал на Шлезвиг-Холщайн.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Шлегелбергер умира на 14 декември 1970 г. във Фленсбург, провинция Шлезвиг-Холщайн, Германия.

Цитирана литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • (нем.) Lore Maria Peschel-Gutzeit (Hrsg.): Das Nürnberger Juristen-Urteil von 1947: Historischer Zusammenhang und aktuelle Bezüge. 1. Auflage. Nomos-Verlag, Baden-Baden, 1996. ISBN 3-7890-4528-4
  • (нем.) Michael Förster, Jurist im Dienst des Unrechts: Leben und Werk des ehemaligen Staatssekretärs im Reichsjustizministerium, Franz Schlegelberger, 1876-1970, Baden-Baden 1995
  • (нем.) Eli Nathans, Franz Schlegelberger, Baden-Baden 1990
  • (нем.) Arne Wulff, Staatssekretär Professor Dr. Dr. h.c. Franz Schlegelberger, 1876-1970, Frankfurt am Main 1991
  • (нем.) Zwischen Recht und Unrecht - Lebensläufe deutscher Juristen, Justizministerium NRW 2004, S. 59 - 63

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Франц Шлегелбергер - Досиетата на Райхсканцеларията

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]