Франц Шлегелбергер
| Франц Шлегелбергер | |
|---|---|
 |
|
| Райхсминистър на правосъдието | |
| Мандат | 30 януари 1941 – 19 август 1942 |
| Райхсканцлер | |
| 1933-1945 | Адолф Хитлер |
| Предшественик | Франц Гюртнер |
| Наследник | Ото Тирак |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Националност | Германец |
| Полит. партия | NSDAP (1933–1945) |
| Професия | офицер • политик |
| Военна служба | |
| Години | 1914–1918 |
| Преданост |
 Германска империя |
| Род войски |
.svg){kind=small} Райхсхер |
| Военно звание | ? |
| Войни/Битки | Първа световна война |
Портал  Втора световна война |
|
| Франц Шлегелбергер в Общомедия | |
Франц Шлегелбергер (на немски: Franz Schlegelberger) (23 октомври 1876 - † 14 декември 1970) е германски съдия, политик, държавен секретар и райхсминистър на правосъдието (RMJ) между 30 януари 1941 и 19 август 1942 г.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Произход и младежки години[редактиране | редактиране на кода]
Франц Шлегелбергер е роден на 23 октомври 1876 г. в Кьонигсберг, Прусия.
Завършва юридическия факултет на тамошния университет, а в Берлинския защитава докторска дисертация по юриспруденция. От 1897 г. е референт на държавна служба. От 1904 г. е местен съдия.
Първа световна война (1914-1918)[редактиране | редактиране на кода]
Участва в Първата световна война и до края ѝ си извоюва ордена Железен кръст – II-ра степен.
Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]
От 1918 г. е сътрудник и таен съветник на Имперското министерство на правосъдието (RMJ), а от 1921 г. началник на отдел към същото министерство.
От 1922 г. е почетен професор на юридическия факултет към Берлинския университет, а от 1926 г. е почетен професор и от Кьонингсбергския университет.
От 1927 г. е ръководител на отдел в министерство на правосъдието, командирован в Южна Америка (Аржентина, Чили и Бразилия), където изучава международно право. От октомври 1931 г. е държавен секретар в министерство на правосъдието.
От януари 1938 г. е член на NSDAP.
Втора световна война (1939-1945)[редактиране | редактиране на кода]
От 29 януари 1941 до 20 август 1942 г. е райхсминистър на правосъдието.[1] От септември 1942 г. е в състава на централния апарат на министерство на външните работи.
През лятото на 1945 г. е арестуван от сътрудници на американското контраразузнаване. През декември 1947 г. е осъден на доживотен затвор (заради участието му в преследването и избиването на евреи и поляци). На 4 февруари 1951 г. е освободен от Ландсберг по здравословни причини. Същата година е реабилитиран от денацификационния трибунал на Шлезвиг-Холщайн.
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
Шлегелбергер умира на 14 декември 1970 г. във Фленсбург, провинция Шлезвиг-Холщайн, Германия.
Цитирана литература[редактиране | редактиране на кода]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- ((de)) Lore Maria Peschel-Gutzeit (Hrsg.): Das Nürnberger Juristen-Urteil von 1947: Historischer Zusammenhang und aktuelle Bezüge. 1. Auflage. Nomos-Verlag, Baden-Baden, 1996. ISBN 3-7890-4528-4
- ((de)) Michael Förster, Jurist im Dienst des Unrechts: Leben und Werk des ehemaligen Staatssekretärs im Reichsjustizministerium, Franz Schlegelberger, 1876-1970, Baden-Baden 1995
- ((de)) Eli Nathans, Franz Schlegelberger, Baden-Baden 1990
- ((de)) Arne Wulff, Staatssekretär Professor Dr. Dr. h.c. Franz Schlegelberger, 1876-1970, Frankfurt am Main 1991
- ((de)) Zwischen Recht und Unrecht – Lebensläufe deutscher Juristen, Justizministerium NRW 2004, S. 59 – 63
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Франц Шлегелбергер - Досиетата на Райхсканцеларията
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Франц Шлегелбергер- ((en)) Legal Order as Motive and Mask: Franz Schlegelberger and the Nazi Administration of Justice
|
